Възходът на междуконтиненталните енергийни връзки – някои проекти вече се реализират, докато други изглеждат твърде амбициозни

С глобализацията, която има в света в момента, идеята за споделяне на енергийните мощности става все по-популярна.  Няколко държави по света вече имат взаимосвързана енергийна инфраструктура, като се възползват една от друга от природните си ресурси, за да увеличат енергийната си независимост. Същевременно много държави се стремят към зелен преход, като инвестират значителни средства в развитието на своя капацитет за възобновяема енергия. Въпреки това, някои региони на света разполагат с по-богати възобновяеми ресурси от други, което предполага необходимостта от разработване на нови мрежи за споделяне на енергията.

Съществува огромен потенциал за споделяне на енергията между държавите и континентите, което би спомогнало за ускоряване на глобалния екологичен преход. Развитието на взаимосвързани мрежи за пренос на енергия обаче е сложно поради различните регулаторни стандарти и други предимно технически пречки. Въпреки това някои региони вече започват да разработват нови електромрежи, насочени към повишаване на енергийната сигурност през следващите десетилетия. 

Европа и Африка започват да развиват енергийни връзки за увеличаване на достъпа до чиста енергия в страни с неоптимални климатични условия за производство на чиста енергия. Голяма част от Северна Африка има изобилие от слънчева светлина през цялата година, което я прави подходящо място за изграждане на мащабни соларни паркове. В същото време Централна и Северна Европа са по-малко подходящи за такъв тип проекти. Затова някои европейски държави търсят начини за пренос на чиста енергия през морето.

Обединеното кралство разработва проекта „Мароко - Великобритания“ - водещия проект на Xlinks за снабдяване на милиони британски домове с възобновяема енергия, произведена в Северна Африка. Идеята е да се изгради подводен кабел с дължина 4000 км. Xlinks планира да изгради слънчева, вятърна и акумулаторна енергийна мощност на площ от 1500 квадратни мили в провинция Тан-Тан, Мароко. Този район е с два пъти по-интензивна слънчева активност от тази на Великобритания. Планирано е проектът да започне да функционира през 2030 г. Мароко вече е свързано с Европа чрез два високоволтови кабела до Испания с капацитет от 700 MW всеки.

Други проекти, които се разработват, включват инициативата GREGY между Гърция и Египет и проекта ELMED-TUNITA между Тунис и Италия. Инициативата GREGY се разработва от 2008 г. насам. Гръцката група Copelouzos е заделила 4,2 млрд. евро за изграждането на подводен високоволтов кабел на прав ток който да пренася 3 GW електроенергия годишно. Междувременно италианският оператор на преносна система Terna и тунизийската държавна компания за електроенергия и газ STEG планират да изградят 220-километрова двупосочна енергийна връзка между Италия и Тунис с капацитет 600 MW, на максимална дълбочина около 800 метра по протежение на Сицилийския проток.

Ниведх Дас Тайкоотатил, старши анализатор на възобновяеми енергийни източници в Rystad Energy, обяснява пред изданието OilPrice.com: „Потенциалът на Северна Африка за възобновяема енергия се съчетава добре с целта на Европа да намали зависимостта си от руския природен газ. Географската близост на региона го прави естествено подходящ за взаимоотношения между купувачи и продавачи, което ще доведе до мащабни проекти за слънчева и вятърна енергия, както и до подводни кабели през Средиземно море и дори до Великобритания“.

Европа проучва и възможностите за свързване със Северна Америка, което е по-голямо предизвикателство поради разстоянието. Трима играчи инвестират в разработването на технологията, необходима за свързване на двата континента, чрез Северноатлантическата преносна мрежа (North Atlantic Transmission One–Link (NATO-L). Целта е да се разработи набор от подводни кабели с високо напрежение и постоянен ток (HVDC) с мощност 6 GW през Атлантическия океан, за да се свържат Северна Америка и Западна Европа. Лоран Сегален, основател на Megawatt-X, Джерард Рийд, партньор-основател на Alexa Capital, и Саймън Лудлам, основател на Etchea Energy, разработват проекта.

Кабелът ще трябва да бъде с дължина от фантастичните 3500 км, което прави проекта изключително амбициозен. Ако бъде успешен, той ще позволи пренос на чиста електроенергия от Северна Америка до Западна Европа. Очаква се изпълнението на проекта да отнеме между 10 и 15 години, ако изобщо е възможно. 

В Азия съществува значителен потенциал за подобряване на свързаността между няколко държави от Югоизточна Азия. Някои страни разполагат с много по-богати възобновяеми ресурси от други, което прави споделянето на властта ключово за енергийната сигурност и регионалния зелен преход. Например, докато Лаос разполага със значителен хидроенергиен капацитет, а Индонезия има потенциал за до 2900 GW фотоволтаични мощности, Сингапур има ограничени природни ресурси, което показва нуждите от  нови енергийни връзки.

Главният изпълнителен директор на Indika Energy, Азис Арманд, заяви: „Укрепването на регионалните енергийни мрежи е стратегическа необходимост за устойчивото развитие на Югоизточна Азия. Чрез използването на разнообразни енергийни ресурси... можем да изградим устойчива, интегрирана енергийна рамка. Това не само ще подобри енергийната ни сигурност, но и ще насърчи справедливостта и екологичната устойчивост“.

Някои проекти вече са разработени, включително регионални мрежи като проекта за интегриране на електроенергийните мрежи между Лаос, Тайланд, Малайзия и Сингапур (LTMS-PIP) и проекта за свързване на електроенергията между Борнео и Индонезия, Малайзия и Филипините (BIMP-PIP). Необходими са обаче по-големи инвестиции, за да се повиши свързаността в региона и да се подпомогне отказът от зависимостта от изкопаеми горива, особено от въглища.

 Няколко държави по света започнаха дискусии за разработване на междудържавни или междуконтинентални енергийни връзки в подкрепа на споделянето на чиста енергия. Въпреки това, докато някои проекти на къси разстояния вече са завършени, разработването на по-сложни в технологично отношение проекти на дълги разстояния може да отнеме още няколко години. Въпреки това споделянето на енергия ще бъде от ключово значение за постигането на глобален зелен преход, тъй като някои страни разполагат с изобилие от възобновяеми енергийни източници, докато други се нуждаят от по-големи инвестиции за увеличаване на капацитета си за зелена енергия. Това е и начин по-богатите държави да подкрепят прехода към чиста икономика в развиващите се страни.