Азербайджан търси дългосрочни договори с европейските страни, за да подсигури надграждането на Южния газов коридор

Азербайджан търси дългосрочни договори и други финансови инструменти за да реализира успешно планираното разширение на Южния газов коридор. По време на министерската сесия през миналата седмица министърът на енергетиката на Азербайджан Парвиз Шахбазов говори за стратегическото значение на азербайджанския газ и Южния газов коридор, който днес снабдява 12 държави със синьо гориво. „Въпреки съществуващите ограничения върху природния газ Азербайджан не само запази, но и засили позицията си на надежден енергиен партньор, като през годините разшири обема на доставките си и разшири географския си обхват. През 2021 г. в Европа бяха доставени 8,2 милиарда кубически метра (млрд. куб. м) природен газ, а през миналата година тази цифра достигна 12,9 млрд. куб. м - увеличение с повече от 57%“.

Той също така отбеляза, че „през 2024 г. приблизително 10% от износа на азербайджански газ е бил доставен на Грузия, 39% - на Турция, а останалите 51% са отишли в Европа. Понастоящем количествата газ, поискани от Азербайджан от европейските държави, които не са членове на Южния газов коридор, възлизат на 14 млрд. куб. м.“

Според него дългосрочните газови договори между Азербайджан и европейските купувачи, заедно с гаранциите и финансовата подкрепа от ЕС, ще бъдат от ключово значение за осигуряване на успешното разширяване на газовия коридор. Това ще позволи да се изнасят 1,5 млрд. куб. м природен газ, който ще бъде спестен в резултат на свързването на 2700 MW зелени електроцентрали към мрежата до края на 2030 г.

Срещата в Баку бе 11-та подред министерска среща на Консултативния съвет за Южния газов коридор и на 3-ата министерска среща на Консултативния съвет за зелена енергия. Срещите доведоха до подписването на няколко споразумения за сътрудничество в областта на природния газ и възобновяемата енергия, съобщиха от азербайджанското енергийно министерство.

Европейският съюз трябва да преразгледа финансирането и политиките си за дългосрочни договори, ако иска да продължи да внася природен газ от Азербайджан, заяви в сряда президентът на страната Илхам Алиев, добавяйки, че Баку може вместо това да търси други експортни пазари, съобщи и агенция „Ройтерс“.

Той посочи забраната на Европейската инвестиционна банка за финансиране на нови изкопаеми горива и липсата на дългосрочни договори за закупуване на газ като бариери пред разширяването на износа към ЕС.

"Пазарът на ЕС е първокласен по отношение на законодателство, правила и ценообразуване, но не трябва да гледаме само на запад. Можем да погледнем на изток, на юг. Това е важно за бъдещето на газовата индустрия на Азербайджан и енергийната сигурност на Европа", каза Алиев на политически форум.

Тъй като диверсифицира вноса на енергия от Русия след началото на войната в Украйна, ЕС увеличи вноса на газ от Азербайджан до близо 13 милиарда кубични метра през 2024 г. от 8 млрд. куб. м през 2021 г. През 2022 г. Брюксел подписа споразумение с Баку за удвояване на вноса на газ до поне 16 млрд. куб. м годишно до 2027 г., напомня Ройтерс.

Коментарите на Алиев обаче предполагат, че тези цели може да са непостижими, предвид предизвикателствата с осигуряването на инфраструктурно финансиране от Брюксел.

"Всички наши големи енергийни проекти – петролни или газови – бяха финансирани по модела 70% заеми и 30% корпоративно финансиране. Сега европейските институции трябва да се върнат към този подход", посочи Алиев.

Азербайджан заяви, че иска да разшири основната си газова артерия към Европа, мрежата от Южни газови коридори, която минава през 3500 км от Азербайджан до Италия, припомнят още от западната медия.

 Азербайджан и Словения разширяват сътрудничеството си

Азербайджан и Словения подписаха Меморандум за разбирателство за сътрудничество в областта на енергетиката, чиято цел е да се разшири сътрудничеството в енергийния сектор. Споразумението включва области като енергийната сигурност, диверсификацията на доставките на газ, сътрудничеството в областта на зелените енергийни технологии, включително водорода, и обмена на най-добри практики в използването на възобновяеми енергийни източници. В него се очертава и засилено сътрудничество по отношение на енергийните политики и инициативи, приети в рамките на световната екологична конференция COP29 и Парижкото споразумение.

Коридори за пренос на зелена енергия

Азербайджан, Казахстан и Узбекистан подписаха меморандум за разбирателство в подкрепа на първия етап от предпроектното проучване за проекта „Каспийски зелен енергиен коридор“. Междувременно се очаква предпроектното проучване за коридора „Каспийско море-Черно море-Европа“ да приключи до средата на 2025 г., като през първия етап се планира износ на 4 гигавата (GW) електроенергия. През второто тримесечие на тази година ще започнат и проучвания за оценка на осъществимостта на коридора Централна Азия-Азербайджан. В рамките на предпроектното проучване за коридора за зелена енергия Азербайджан-Турция са проучени два потенциални маршрута за износ. По време на събитието беше подписано още едно споразумение за сътрудничество в областта на зелената електроенергия между Азербайджан, Грузия, Турция и България.

За тази цел Азербайджан подписа три споразумения за проекти за слънчева енергия: проект за слънчева фотоволтаична централа Ufuq (50 MW) с Enerso Jabrayil LLC, проект за слънчева фотоволтаична централа Shams (50 MW) с Clean Energy Jabrayil и 30 MW слънчева централа в Нахичеванската автономна република с Nobel Energy Limited. Тези проекти ще допринесат за развитието на зелена енергийна зона с годишно производство на 268 млн. kWh електроенергия, спестяване на 59 млн. куб. м газ и намаляване на въглеродните емисии със 128 000 тона.

Разработване на офшорни вятърни инсталации

Проведена бе и кръгла маса ЕС-Азербайджан за развитието на офшорната вятърна енергия с участието на водещи европейски компании и финансови институции в областта на вятърната енергия. Присъстваха и комисарят на ЕС по въпросите на енергетиката и жилищното строителство Дан Йоргенсен и главният изпълнителен директор на WindEurope Джайлс Диксън.

Беше споделена информация относно определянето на пет офшорни вятърни зони в азербайджанския сектор на Каспийско море, текущите дейности по измерване и наблюдение, както и съществуващите проекти с международни енергийни компании. На първоначалния етап се очаква 4 GW офшорна вятърна енергия да бъдат изнесени за Европа чрез зеления енергиен коридор Каспийско море-Черно море-Европа, като се планират допълнителни междусистемни връзки, които да достигнат до различни европейски пазари.

На кръглата маса беше потвърден взаимният интерес към сътрудничеството между ЕС и Азербайджан в областта на развитието на офшорната вятърна енергия, а участниците обсъдиха и следващите стъпки по Меморандума за разбирателство, подписан през 2024 г. между Азербайджанската агенция за възобновяема енергия (AREA) и WindEurope.