Европа е намалила с 10 % вноса на газ през тръбопроводи, но са нараснали доставките на LNG

Вносът на природен газ през тръбопроводи в ЕС е намалял, но са се увеличили доставките на втечнен природен газ. В същото време страните са изправени пред предизвикателството - запълване на газохранилищата, като за това ще са необходими почти 60 млрд. куб м синьо гориво. Това констатират в доклада си експертите от Форума на страните износителки на природен газ.

Тръбопроводи

През март 2025 г. държавите членки на ЕС са внесли общо 12,5 милиарда кубически метра природен газ по тръбопроводи, което е с 11% по-малко отколкото преди година. Следвайки сезонната тенденция на спад във вноса на тръбопроводен газ всеки февруари, обемите през март се възстановиха с 11% спрямо нивото на вноса през предходния месец, уточняват експертите. Повечето доставчици на газ в ЕС съответно са отбелязали месечно увеличение на доставките. По-специално, доставките от Норвегия през март 2025 г. са били на най-високото ниво за последните дванадесет месеца.

След първото тримесечие на 2025 г. кумулативният внос на тръбопроводен газ от ЕС възлиза на 36 милиарда кубически метра, което е с 10% по-малко на годишна база. През този период Алжир е увеличил износа си към блока с 13% на годишна база. За разлика, изтичането на транзитното споразумение между Русия и Украйна и увеличеното търсене в Обединеното кралство е повлияло на нивото на предлагане съответно от Русия и Норвегия. Така, от началото на годината нетната промяна в предлагането в ЕС на годишна база е станала отрицателна, изчисляват анализаторите.

LNG

През март 2025 г. вносът на втечнен природен газ (LNG) в Европа се е увеличил с 44% (4,00 млн. тона) на годишна база, достигайки 13,06 млн. тона, което е най-високият месечен внос на втечнен природен газ от декември 2022 г.  Това  се дължи на по-слабия внос на газ по тръбопроводи, увеличението на потреблението, но също и е резултат от по-високата нетна цена за LNG товарите, доставяни в Европа, в сравнение с Азия.

Водещо по увеличение на вноса на LNG отново е Обединеното кралство, следвано от Франция, Турция, Испания, Италия и Полша.

През първото тримесечие на 2025 г. вносът на втечнен природен газ (LNG) в Европа е достигнал до 36,95 милиона тона, което представлява увеличение с 22% (6,74 милиона тона) на годишна база.

Ръстът на вноса на втечнен природен газ (LNG) в Обединеното кралство се дължи на намалените потоци от Норвегия и спада на вътрешно производство.

Във Франция по-ниският внос на газ по тръбопроводи от Норвегия и ниските нива на съхранение на газ са довели до рязко увеличение на вноса на втечнен природен газ (LNG).

По отношение на Турция, от Форума на страните износителки на газ, отбелязват рязък скок на вноса на LNG, поради ръст на потреблението му за производство на електроенергия поради спада на водноелектрическата енергия.

Вносът на втечнен природен газ (LNG) в Испания е нараснал на фона на по-високото вътрешно потребление, но и поради увеличения износ на газ по тръбопроводите към съседни страни.

В Италия по-слабият внос на газ по тръбопроводи от Норвегия и Русия и по-силното потребление на газ са в в основата на ръста на доставките на втечнен природен газ (LNG). Междувременно вносът на втечнен природен газ (LNG) в Полша се е увеличил поради скока на потребление на газ, но и по-големия износ по тръбопроводи за Украйна.

Търсене и проезвидство

Според доклада, търсенето на газ в ЕС през месец март е нараснало с 5,2% на годишна база, достигайки 32 млрд. куб. м, удължавайки серията си на растеж до седем последователни месеца без спад. Това увеличение се дължи главно на по-високото потребление в енергийния и жилищния сектор, в резултат на метеорологичните условия.

„Междувременно, намаленото производство на вятърна и водна енергия увеличи зависимостта от газови електроцентрали за поддържане на стабилността на мрежата. Освен това, потреблението на промишлен газ продължи възходящата си траектория, подкрепено от възстановяването в основните европейски икономики и предимството на стабилизираните цени на газа“, посочват анализаторите.

В същото време се отчита спад на общото производство на електроенергия в ЕС с 2,5% на годишна база, достигайки 219 TWh. „Секторът за производство на електроенергия от газови горива, който отбеляза ръст от 8% на годишна база, изигра ключова роля в компенсирането на намаленото производство на водноелектрическа и вятърна енергия, което до голяма степен се дължи на неблагоприятните метеорологични условия в региона. В рамките на енергийния микс, възобновяемите енергийни източници (без ВЕЦ) остават с най-голям дял, представлявайки 35%, следвани от ядрената енергия с 25%, газа с 16%, въглищата с 12% и водноелектрическите централи с 12%, което отразява променящата се динамика в енергийния пейзаж на региона“, посочват анализаторите.

Съхранение

ЕС е вторият по големина регион по отношение на капацитета за подземно съхранение на газ (ПГХ) след САЩ. Държавите членки на ЕС колективно експлоатират подземни газохранилища с работен капацитет от 104 милиарда кубически метра, което представлява една четвърт от световния капацитет, сочат още данните, като експертите обръщат внимание на значението на съхранението на газ в ЕС, особено след енергийната криза от 2022 г., което подчертава необходимостта от сигурност на доставките и гъвкавост на системата.

„Съхранението е особено важно, предвид резките сезонни колебания в търсенето в региона, като зимното потребление на газ се е увеличило с около 135% в сравнение с лятото. Това контрастира с 50% сезонно увеличение в САЩ и само 11% в Китай, което подчертава засилената зависимост на ЕС от съхранението на енергия за надеждност на зимните доставки“.

До 1 ноември 2025 г., съгласно действащите разпоредби за съхранение на газ, държавите членки на ЕС трябва да нагнетят приблизително 60 милиарда кубически метра, за да постигнат целта от 90% капацитет. Тази цифра е значително по-висока от обемите, инжектирани през летните сезони на 2023 и 2024 г., които възлизат съответно на 47 млрд. куб. м и 39 млрд. куб. м. Предвид очаквания спад във вноса на газ по тръбопроводи и продължаващото напрежение на световния пазар на втечнен природен газ (LNG), ЕС може да се сблъска със значителни предизвикателства при постигането на тази цел в рамките на необходимия срок.

„Общото очакване е, че ЕС ще успее да инжектира необходимите обеми за съхранение, но спазването на задължителните цели за съхранение вероятно ще доведе до повишени цени, както се случи по време на енергийната криза през 2022 г. По това време Европа, спешно търсеща втечнен природен газ (LNG), за да компенсира намаляващия внос на газ по тръбопроводи, се очерта като първокласна дестинация за световен LNG, изпреварвайки Азия. Това се отрази в цените на европейските хъбове, надвишаващи спот цените на втечнения природен газ в Азия, което бележи безпрецедентен обрат на традиционните междурегионални ценови отношения. С стабилизирането на пазарните условия, ценовата разлика между NEA и TTF постепенно се върна към историческите си норми, като Азия възвърна премията си спрямо Европа през 2023 и 2024 г. През 2025 г., тъй като Европа отново изисква по-големи обеми втечнен природен газ (LNG) за зареждане на подземни газоразпределителни складове и следователно се конкурира с Азия за спот LNG товари, се очаква спот цените на TTF да останат високи през цялото лято. Освен това, по-ниското от очакваното търсене на втечнен природен газ (LNG) в Китай и инициираната от САЩ тарифна война могат да окажат натиск за намаляване на спот цените на LNG и в двата региона.

Първоначално беше предвидено Регламент (ЕС) 2022/1032 да изтече в края на 2025 г., но през март 2025 г. Европейската комисия предложи двугодишно удължаване, до края на 2027 г., подчертавайки неговото продължаващо значение за гарантиране както на сигурността на доставките на газ, така и стабилност на пазара.

Същевременно Комисията преглежда предложения от няколко държави членки, целящи по-голяма гъвкавост в регулаторната рамка, по-специално чрез допускане на 10% отклонения от целите за съхранение и крайните срокове за съответствие при изключителни национални изисквания.

 Очаква се пазарът на газ в ЕС след 2027 г. да се развие към по-балансирана и устойчива структура, което потенциално ще намали необходимостта от подобни административни намеси, като управлението на съхранението се върне към пазарно ориентирани механизми.

Цени

През март 2025 г. както европейските, така и азиатските бенчмаркове за цените на газа отбелязаха значителен спад на месечна база. Средните спот цени на втечнения природен газ в TTF и NEA бяха 13 долара/MMBtu, като всяка от тях регистрира рязък спад от 11% в сравнение с предходния месец. В САЩ спот цената на Henry Hub също леко се понижи, спадайки с 2% на месечна база до средно 4,13 долара/MMBtu. В бъдеще се очаква ескалиращата търговска война и нарастващите опасения относно потенциално забавяне на световната икономика да намалят индустриалната активност, забавяйки глобалния икономически ръст, посочват анализаторите от Форума на страните износителки на газ.

Според данните, в Европа, средната цена на LNG, индексиран с петрол (Oil-Indexed III) е била 7,53 долара/MMBtu, което отразява спад от 2% на месечна база и 11% на годишна база.

Фючърсни цени на газ и втечнен природен газ

Средните фючърсни цени на TTF, NBP и JKM през 12-месечния период от май 2025 г. до април 2026 г. според авторите са били съответно 11,48 долара/MMBtu, 11,56долара/MMBtu и 11,58 долара/MMBtu към 11 април 2025 г. (Фигура 124). Отбелязва се, че тези фючърсни цени за 12-месечния период са значително по-ниски от очакваните фючърсни цени, според отчета от началото на месец март тази година, поради очакванията за по-ниско търсене на газ на фона на началото на тарифната война. По същия начин, средната фючърсна цена на Henry Hub за същия период е 4,03 долара/MMBtu, което също е по-ниско от предишните очаквания.

Ценовият спред на фючърсите JKM - TTF изглежда се сближава през същия период, като азиатските цени на втечнения природен газ (LNG) поддържат лека премия от по-малко от 0,1 долара/MMBtu.