Какво може да загуби САЩ, ако доларът се обезцени

Администрацията на Тръмп почти унищожи статута на долара като ключов стълб на световните финанси. Америка горчиво ще съжалява, че е загубила това предимство, прогнозира The Financial Times.

Доскоро говоренето за упадъка на долара като световна резервна валута се смяташе за ексцентрично. Много големи инвеститори все още са убедени, че американската валута ще остане мощна, защото няма достойни конкуренти. Скептиците просто бъркат временната слабост на долара с фундаменталната му роля на сигурно убежище и смазка за световната търговия.

Но тези аргументи не отчитат мащаба на проблемите със сигурността и геополитическите катаклизми, настъпили след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. Струва си да се помисли на какъв риск е изложена Америка. Вече е ясно, че на пазарите и в международната политика страната ще бъде по-фокусирана върху краткосрочни цели. Това прави САЩ по-уязвими към всякакви кризи и много по-зависими от добрата воля на чуждестранни партньори.

Как експертите променят мнението си

Адам Поузен, дългогодишен президент на Института за международна икономика „Питърсън“, е сред влиятелните икономисти, които са преразгледали позицията си. През 2008 г. той написа статия „Защо еврото няма да се конкурира с долара“, в която твърди: „Еврото преживява временен пик на мощ и доларът ще продължи да се възползва от геополитически фактори, с които еврото не може да се справи нито сега, нито в обозримо бъдеще.“

По това време Тръмп откриваше последния си голям строителен проект - луксозния хотел и кула „Тръмп Интернешънъл“ в Чикаго. Поузен и много други нямаше как да разберат, че Тръмп отново ще ръководи свободния свят през 2025 г.

Сега, както Поузен каза в скорошна онлайн презентация, рязката промяна във външната политика на президента директно заплашва фундаментите на долара. Спадът на долара, след като Тръмп обяви ответни мита, логично отразява очакваното забавяне на американската икономика. Но фактът, че доларът падна едновременно с цената на дългосрочните държавни облигации на САЩ, разказва по-голяма история - това не е 100% доказателство за смъртта на долара като резервна валута, а ясен знак, че е ранен.

Пазарът на облигации изпраща предупредителни сигнали

Ключов момент: Не всички държавни ценни книжа на САЩ реагират по един и същи начин. Когато Тръмп шокира пазарите с обявяването на високи мита, цената скочи на краткосрочните държавни облигации с падеж от около две години - типична реакция на очакван шок, който изисква по-ниски лихвени проценти. Но „дългият край“ на пазара се държеше различно - необичайно явление, което „показва отслабване на функцията им на безопасно убежище“. Това беше обсъдено в проучване на Вирал Ачаря и Томас Лаариц от Училището по бизнес „Стърн“ към Нюйоркския университет.

В нормални времена облигациите и валутите се колебаят в зависимост от икономическия растеж, инфлацията и лихвените проценти. Но това са необичайни времена и по-малко видими фактори във външната политика и геополитиката променят самата основа, под която функционират финансовите пазари. Трудно е (макар и не невъзможно) да си представим как доларът и държавните облигации ще си възвърнат историческата роля на сигурни убежища за тревожните инвеститори.

Какво означава това за САЩ?

Ако разликата между представянето на краткосрочните и дългосрочните облигации се запази, САЩ ще трябва да разчитат повече на краткосрочни заеми. Америка като цяло се смята за толкова надежден кредитополучател, че Министерството на финансите може никога да не изплати дълга си – просто ще емитира нови облигации, за да изплати старите, отново и отново. Преминаването към краткосрочно заемане означава, че дългът ще трябва да се рефинансира много по-често, което ще принуди САЩ да се съобразят с кредиторите, за да намалят разходите по заемите.

Огромното предимство на наличието на валутен и облигационен пазар, за което светът копнее по време на криза, позволи на Америка да се измъква от затрудненията си със заеми много по-лесно от други страни. В исторически план Съединените щати са били в състояние бързо да преодоляват кризи, като са привличали инвестиции на разумни цени и са стимулирали икономиката много по-свободно, отколкото други страни, където разходите по заеми често се покачват в трудни времена.

Новата администрация на САЩ вероятно смята това състояние на нещата за естествено. Това е разбираемо, но е опасно да се приема за даденост, особено след като Европа не е против да грабне парче от този пай. Безопасните активи са сигурни само защото всички вярват, че са сигурни. САЩ може скоро да научат истинската цена, когато тази вяра бъде разклатена.