Европа е изложена на риск, ако сигурността на енергийните доставки се влоши

Изменението на климата и ескалиращото геополитическо напрежение все повече застрашават сигурността на енергийните доставки. Научно-консултативният съвет на европейските академии (EASAC) публикува нов доклад, в който се очертават тези рискове и потенциалните отговори. В Унгария и Словакия основните опасения включват зависимостта от руски енергийни източници, непромененият темп на използване на природен газ и снабдяването на техните атомни електроцентрали, коментира CEEnergynews.

Енергията като оръжие за сигурността

Енергийната програма на EASAC представи последния си доклад, озаглавен „Сигурност на устойчивите енергийни доставки“. В доклада се подчертава, че най-голямото предизвикателство пред сигурността на Европа е зависимостта ѝ от вноса на изкопаеми горива, по-специално нефт и газ. Тази зависимост излага континента на геополитическа принуда и икономическа уязвимост. Според авторите нарастващото геополитическо напрежение и голямата зависимост от вносни горива, суровини и технологии представляват все по-сериозна заплаха за енергийната сигурност на Европа.

Авторитарните режими все по-често използват енергийните доставки като оръжие - чрез прекъсване на търговията, физически атаки срещу инфраструктурата и все по-чести кибератаки. Тези тактики не само повишават риска от прекъсване на доставките, но и завишават цените на енергията. Високите и нестабилни цени подкопават доверието на инвеститорите, застрашават конкурентоспособността на европейската промишленост и тласкат милиони хора към енергийна бедност.

Реакцията на ЕС и рискът от замяна на една зависимост с друга

В отговор ЕС наложи санкции на Русия, намали вноса на руски газ, потърси алтернативни източници и насърчи енергийната ефективност и възобновяемата енергия чрез инициативи като REPowerEU. От 2022 г. насам ЕС предприе важни стъпки за диверсифициране на доставките на газ и за увеличаване на вноса на втечнен природен газ (LNG). Авторите на доклада обаче предупреждават да не се замества зависимостта от руския газ с разчитане на втечнен природен газ от други трети държави, като например САЩ, поради свързаните с това рискове.

Устойчива енергия: Опазване на климата и енергиен суверенитет

Прекратяването на вноса на изкопаеми горива не е само въпрос на енергийна сигурност. Зависимостта от изкопаеми горива също така възпрепятства глобалните действия в областта на климата, като отклонява ресурси от зелени инвестиции и забавя прехода към устойчива енергия. В доклада се подчертава, че добре насоченият преход към устойчива енергия, произвеждана на местно ниво, и внедряването на иновативни технологии са от съществено значение за сигурно и проспериращо бъдеще както в икономически, така и в екологичен план.

Според професор Паула Кивимаа, съпредседател на работната група по енергетика на EASAC, "всяка инвестиция в устойчива енергия е инвестиция в нашата сигурност. Напротив, всяко евро, което харчим за внос на енергия, е евро, което губим от отбранителната си способност", смятат авторите на доклада.

Увеличаването на европейския суверенитет изисква постепенно премахване на изкопаемите горива, увеличаване на производството на енергия от възобновяеми източници, насърчаване на практиките на кръговата икономика и увеличаване на инвестициите в енергийна ефективност. С намаляването на употребата на изкопаеми горива ЕС ще разчита все повече на устойчиви електроенергия и горива. Въпреки това, за да се извлекат максимални ползи от тях и да се създаде по-устойчив енергиен пазар, Европа трябва да инвестира в развитието на енергийните мрежи и по-доброто управление на търсенето и предлагането. Въпреки че тези цели вече са включени в стратегиите на ЕС, докладът призовава за по-големи инвестиции в енергийните мрежи, съхранението на енергия и управлението на търсенето, за да се интегрират по-ефективно зависимите от метеорологичните условия възобновяеми източници.

Висока електрификация, местни технологии и критични суровини

Преходът към отказ от изкопаеми горива е свързан с масова електрификация на сградите, промишлеността и транспорта, което налага разширяване на възобновяемите енергийни източници и внедряване на електрически технологии за крайно потребление. Понастоящем обаче ЕС е силно зависим от външни източници на слънчева и вятърна енергия и технологии за батерии. Разширяването на вътрешното производство на тези технологии ще повиши енергийната сигурност, ще създаде работни места и ще стимулира икономическия растеж. За да се конкурират с по-евтиния внос, са необходими иновативни решения. В доклада се подчертава и значението на партньорствата по веригата на доставки за осигуряване на основни енергийни технологии и суровини. Европа трябва да осигури надеждни доставки на важни материали като литий, кобалт и редкоземни елементи, необходими за тези технологии.

„Зеленият преход“ в ЕС: Не е ново предизвикателство

Предизвикателствата, посочени в доклада, не са нови за ЕС или неговите държави членки. Целта на Европейския съюз за неутралност по отношение на климата до 2050 г. и подкрепящите я политики - като Европейската зелена сделка и Чистата индустриална сделка - имат за цел да стимулират екологичния преход, да повишат конкурентоспособността на промишлеността и да укрепят енергийната сигурност и суверенитет. Към 2023 г. възобновяемата енергия представлява около 25 % от общото потребление на енергия в ЕС, а плановете сочат, че до 2050 г. изкопаемите горива могат да бъдат напълно премахнати.

Сценариите за брутната налична енергия на ЕС (S1, S2, S3 и LIFE) бяха използвани в моделирането на PRIMES за оценка на въздействието на целите на ЕС за 2040 г. Забележка: 1 милион тона нефтен еквивалент (Mtoe) = 11,63 тераватчаса (TWh).

Предизвикателствата пред енергийната сигурност в ЦИЕ

Въпреки че докладът оценява енергийните рискове предимно на европейско ниво, заслужава си да се направи преглед на ситуацията в региона Централна и Източна Европа. Тъй като Унгария и Словакия са основните вносители на руски изкопаеми, ще се спрем на тях. Според данните на ЕВРОСТАТ през 2022 г. зависимостта на Унгария от чуждестранни изкопаеми енергийни източници е с 1,7 процентни пункта по-висока от средната за ЕС, а зависимостта на Словакия е със 7,1 процентни пункта по-висока от средната за ЕС, което ги поставя в средата на класацията сред държавите от ЕС-27. В 18 държави от ЕС зависимостта надхвърля 50 %. Унгарската статистика обаче може да бъде подвеждаща, тъй като ядрената енергия се отчита като местна, въпреки че страната не може да произвежда или да утилизира ядрено гориво, поради което ядрената енергия създава двойна зависимост. Същата зависимост може да се каже и за Словакия, тъй като тя също внася цялото си ядрено гориво от Русия, но страната вече е положила известни усилия да разработи 100% европейско ядрено гориво за своите реактори.

Вносът на нефт и природен газ в Унгария и Словакия е доста висок, като и двете страни имат слаби резултати в диверсификацията на източниците на изкопаеми горива. През 2023 г. Унгария е четвъртият по големина купувач на руска енергия в световен мащаб и най-големият купувач в ЕС, докато Словакия влиза на второ място сред държавите членки.

Независимо от това и двете държави се стремят към енергиен преход, който изисква постепенно отказване от изкопаемите горива, преминаване към възобновяеми енергийни източници и подкрепа за енергийната ефективност. Преразгледаният Национален план за енергетика и климат (НПЕК) на Унгария повишава амбициите за 2030 г. по отношение на намаляването на емисиите, възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност. Въпреки това той все още предвижда високо потребление на газ и продължаваща зависимост от вноса (над 80%) - потенциален икономически риск, ако настъпи нов ценови шок. Тази прогноза, включваща планове за нови газови електроцентрали и промишлени мощности, подчертава очакваното високо потребление на газ в страната. В същото време Словакия планира само 15% намаление на използването на природен газ до 2030 г. в сравнение с 2019 г. в своя амбициозен сценарий. Важно е обаче да се отбележи, че Словакия полага усилия да покрие част от потреблението си от неруски източници.

Въпреки че вътрешните проекти за добив на газ и усилията за диверсификация могат да намалят зависимостта от Русия, по-бързото намаляване на потреблението на газ би било по-стратегически ход и за двете страни. Освен това двупартийното предложение на САЩ за налагане на 500% мито върху износа за страни, които продължават да внасят руска енергия, може допълнително да усложни позицията на Словакия, Унгария, Австрия и България, които все още са най-зависими от руския газ. Постепенното премахване на изкопаемите горива и подкрепата за екологичния преход не само укрепват енергийната сигурност, но и националния суверенитет, като намаляват зависимостта от чужди източници.