Българският бизнес се бори с ESG правилата: Формалното надделява над съдържателното

Първият доклад, изготвен от тинк танк-а Център за устойчиви финанси и енергетика (Зелен център) беше представен във вторник, 27-и май в Софийския университет. Докладът е посветен на това как български дружества отчитат своята устойчивост. Проучването, изготвено от екип на Зеления център, Българска фондова борса, както и консултанти в лицето на проф. д. ик. н. Виржиния Желязкова, проф. д-р Даниела Бобева, доц. д-р Марина Стефанова и др., обхваща 214 български дружества, включително банки, държавни предприятия, публични дружества и енергийни компании.

"Зеленият център, в ролята си на think thank за политики в областите на устойчивите финанси и енергетика, изпълнява мисията си да води обществения дебат по темите на устойчивостта. Докладът е най-изчерпателният до момента анализ на средата, който обединява експертен капацитет от водещите български академични институции, за да представи как българските дружества оповестяват ESG информация за своята дейност", заяви при откриването на събитието председателят на Зеления център и изпълнителен директор на БФБ - доц. д-р Маню Моравенов. 

В допълнение проф. д. ик. н. Виржиния Желязкова сподели: "Това е първият доклад, обхващащ най-значимите сектори на българската икономика. Изводите в доклада са огледало на визията на компаниите и как те се вписват в днешната глобална действителност. Докладът е полезен за всички компании, защото представя множество рискове, но и решения за тяхното управление. Добре управлявани, тези рискове могат да бъдат използвани като средство за усъвършенстване и по-добро позициониране в световния бизнес контекст".

Ето и основните изводи от доклада:

Банков сектор

Банките са групирани в две категории – системните, петте най-големи банки (Първа група) и всички останали (Втора група). Първата група демонстрира пълно съответствие с регулаторните изисквания (100%) и по-високи стойности по ESG показателите: 90.0% за управление на околната среда, 83.3% за корпоративно управление, 75% за социална отговорност. При втората група тези стойности са съответно 49%, 60% и 46.7%. В контекста на климатичните рискове, банките от Първа група отчитат 80% оповестяване, спрямо едва 20% при по-малките институции. Само 26.7% от всички банки имат план за управление на отпадъците, 33% – данни за енергия от възобновяеми източници, и около 40% – за емисии по Обхвати 1 и 2.

Проф. д-р Д. Бобева, преподавател по финанси във ВУЗФ и съавтор на доклада оцени представянето на банковия сектор. «Банките от първа група (големите 5 на пазара) са отговорни в оповестяването, но има и такива от втора група (останалите банки), които по показатели се доближават повече до първа група, отколкото до средните представители на техния клъстър. Амбицията на всяка банка е водеща и вида на портфейла определя рисковете.»

Държавни предприятия

Средното изпълнение на нефинансовите изисквания е 57%. Отличава се енергийният сектор със 79%. Формалното изпълнение на изизкванията за оповестяване (81%) значително надвишава съдържателното (61%), което говори за дефицит в дълбочината и качеството на оповестяването. Социалната отчетност е сравнително развита – 87% от предприятията покриват трудови и човешки ресурси, с водещи нива при тези от сектора на енергетиката (100%) и болниците (95%).

«Държавните предприятия изпитват трудности в отчитането поради неясната регулаторна рамка. Средното изпълнение на оповестяването на нефинансова информация показва, че регулаторния хаос води и до хаотично събирани данни и палитра от рапортувана информация“, коментира проф. д-р Спартак Керемидчиев от Института за икономически изследвания към БАН.

Публични дружества

От 77 изследвани дружества, 66% попадат в сегмент „Standard“, 21% са със специална инвестиционна цел, а 13% са в „Premium“. 90% отчитат наличие на вътрешен контрол, но само 23% имат политика за устойчиви рискове, а 17% – система за тяхното управление. Екологичната отчетност показва, че 68% отчитат климатични рискове, но едва 49% имат конкретни екологични цели. Само 16% докладват емисии (28% сред нормативно отчитащите, 8% – доброволно). Използването на възобновяема енергия се отчита от 13% от дружествата. Корпоративното управление е на високо ниво – 100% с приет кодекс, но антикорупционните практики са слабо представени (5%).

Енергийни дружества

От 96 компании, 43% са големи, 74% оперират в производството и разпределението на енергия и газ. Въпреки че 100% идентифицират устойчиви теми, значими за техния бизнес, само 54% имат правила за докладване, а 40% интегрират устойчивостта в бизнес моделите си. Едва 7% отчитат емисии по Обхвати 1 и 2, и само 2% – по Обхват 3. Данни за използване на възобновяема енергия предоставят едва 8%. При нормативно оповестяващите се наблюдава по-висока отчетност – 61% прилагат кодекс за корпоративно управление срещу 23% сред доброволно оповестяващите. Системи за управление на риска имат 17%, а политики за устойчив риск – само 6%.

«Най-голямата полза от доклада е дискусията на данните, прочита на информацията и обратната връзка от авторите, покриваща палитра от гледни точки. Изводите от доклада са за всички нас - академията, регулаторите, обществото и индустрията, и могат да бъдат разглеждани като основа за създаването на инструменти, подпомагащи устойчивите практики в бизнеса», сподели един от съавторите на доклада доц. Марина Стефанова, директор на магистърска програма „Отговорно и устойчиво управление“ в Стопански факултет на Софийски университет.