Мрежи и геополитика: Как европейската електроенергийна инфраструктура оформя стратегиите за сигурност и международните отношения?

Институт за енергиен мениджмънт

Анализ на геополитическите измерения на проекторезолюцията на Европейския парламент относно електроенергийната мрежа и нейното значение за енергийната сигурност на ЕС. 

Когато инфраструктурата се превръща във външна политика

Проекторезолюцията на ЕП за мрежите, гласувана от ITRE на 12 май 2025 г., демонстрира колко дълбоко енергийната инфраструктура е преплетена с геополитическата стратегия. Отвъд това да бъде просто технически документ за кабели и трансформатори, резолюцията поставя развитието на електроенергийната мрежа в центъра на европейската стратегическа автономност, международното сътрудничество и глобалния преход към чиста енергия. Настоящият анализ разглежда геополитическите последици от трансформацията на електроенергийната мрежа в Европа и как електроенергийната инфраструктура преобразува международните отношения.

Стратегическа автономност чрез независимост на електроенергийната мрежа

Резолюцията изрично свързва развитието на електроенергийната мрежа със стратегическата автономност на ЕС, като признава, че контролът върху енергийната инфраструктура определя икономическата конкурентоспособност и политическата независимост. Тази връзка се проявява в няколко ключови области:

• Сигурност на веригата за доставки: Резолюцията изразява дълбока загриженост относно дългите срокове за доставка на критични компоненти за електроенергийната мрежа – 2–3 години за кабели и до 4 години за големи трансформатори, като сроковете за доставка са се удвоили от 2021 г. насам. Тази уязвимост има дълбоки стратегически последици, тъй като закъсненията при мрежовата инфраструктура могат да създадат пречка за целия енергиен преход в Европа. Отговорът включва множество стратегии: „Пакетът за производство на електроенергийни мрежи“ (за предоставяне на насрещни гаранции и друга подкрепа за намаляване на риска за производителите на компоненти за електроенергийните мрежи) на Европейската инвестиционна банка в размер на 1,5 млрд. евро има за цел да укрепи европейските вериги за доставки, а в резолюцията се призовава за „стратегически подходи за придобиване на енергийни технологии, компоненти или критични суровини, свързани с електроенергийните мрежи, за да се избегне създаването на зависимост от един доставчик извън ЕС“.
• Критични суровини: Резолюцията подчертава, че търсенето на алуминий и мед ще се увеличи съответно с 33% и 35% до 2050 г. Отговорът на Европа чрез Законодателството за критичните суровини и предефинирането на стратегически проекти показва, че тя признава, че инфраструктурата на електропреносната мрежа зависи от сигурен достъп до тези материали. Акцентът върху рециклирането, стратегическите партньорства и диверсификацията на веригата за доставки отразява осъзнаването, че ограниченията по отношение на суровините могат да се превърнат в геополитически лостове.
• Технологична суверенност: Може би най-важното е, че в резолюцията се подчертава, че „електрическата мрежа на ЕС се финансира и следователно е собственост на публичен и частен капитал само от участници от ЕС или предварително проверени чуждестранни инвеститори, като се има предвид критичността на инфраструктурата“. Това представлява ясно заявление, че електрическите мрежи са твърде стратегически важни, за да бъдат контролирани от потенциално враждебни чуждестранни участници.

Киберсигурността като война за мрежите

В резолюцията киберсигурността се разглежда с осъзнаването, че електроенергийните мрежи са се превърнали в потенциални бойни полета в съвременните конфликти:

• Рискове от координирани атаки: В документа се подчертава „нарастващият риск от координирани кибератаки, насочени срещу цялата електроенергийна мрежа“, като се признава, че аварии в мрежата могат да предизвикат верижна реакция от икономически и социални сътресения.
• Регулаторни уязвимости: Резолюцията идентифицира критичен пропуск в сигурността: „физическото мрежово оборудване, включително дистанционно управляемото оборудване, като инвертори, което понастоящем не отговаря на достатъчно високи стандарти за киберсигурност, особено в случаите, когато производителят му е задължен съгласно юрисдикцията на трета държава да докладва информация за уязвимости в софтуера или хардуера на органите на тази трета държава“. Тази разпоредба изглежда насочена пряко към опасенията относно оборудването за електропреносната мрежа, произведено в Китай, и възможността чуждестранни правителства да се възползват от задни вратички или уязвимости. Призивът в резолюцията за засилено сътрудничество на европейско равнище и по-стриктни стандарти за киберсигурност е признание, че сигурността на електропреносната мрежа е въпрос на национална сигурност.
• Защита на подводната инфраструктура: Резолюцията подчертава „спешната необходимост от повишаване на сигурността и устойчивостта на критичната електроенергийна инфраструктура срещу екстремни метеорологични явления, изменението на климата и физически и кибер атаки, включително междусистемните връзки и подводните кабели, изложени на риск от саботаж“. Неотдавнашните инциденти, свързани с повреда на подводни кабели в европейски води, показаха уязвимостта на критичната енергийна инфраструктура както спрямо държавни, така и спрямо недържавни субекти.

Отношения с трети държави: сътрудничество и конкуренция

Резолюцията разкрива нюансирани подходи към международното сътрудничество, балансирайки енергийното партньорство със стратегическа предпазливост:

• Отношения с Обединеното кралство: Въпреки Брекзит, резолюцията призовава за прагматично сътрудничество с Обединеното кралство, по-специално за развитието на морските енергийни ресурси в Северно море. В документа се посочва, че „развитието на електроенергийната инфраструктура за използване на потенциала на морските вятърни ресурси в Северно море е общ приоритет както за ЕС, така и за Обединеното кралство“ и се призовава да се отчете, че „този подход отразява признаването, че географията и физиката не зачитат политическите граници – целта за 300 GW офшорна вятърна енергия в Северно море до 2050 г. изисква координирано развитие на електроенергийната мрежа, независимо от сложността на отношенията след Брекзит“.
• Партньорство с Норвегия: Резолюцията подчертава засилването на сътрудничеството с Норвегия, особено в областта на развитието на офшорната вятърна енергия и производството на електроенергийни мрежи. Комбинацията от опит в областта на възобновяемите енергийни източници, достъп до Северно море и политическа стабилност прави Норвегия идеален стратегически партньор за развитието на европейските мрежи.
• Селективно ангажиране: Акцентът в резолюцията върху сътрудничеството със „страни извън ЕС, споделящи същите ценности“ и „предварително проверени чуждестранни инвеститори“ предполага подход към международното енергийно сътрудничество, основан на ценности, като се дава приоритет на партньорствата с демократични съюзници и се поддържа бдителност към авторитарните режими.

Регионална интеграция на електроенергийната мрежа като мека сила

Акцентът в резолюцията върху трансграничното развитие на електроенергийната мрежа представлява форма на европейска мека сила, която разширява влиянието на ЕС чрез свързаност на инфраструктурата:

• Проекти от взаимен интерес (ПВИ): Резолюцията призовава за засилено сътрудничество със съседните страни чрез ПВИ, като признава, че връзките между енергийните мрежи създават икономическа взаимозависимост, която може да подкрепи политическата стабилност и сътрудничеството.
• Интеграция на Средиземноморието и Балканите: Макар и да не е изрично посочено, акцентът в резолюцията върху проектите от общ интерес (ПОИ) и трансграничната инфраструктура подкрепя имплицитно продължаването на интеграцията на енергийните мрежи с балканските страни и Северна Африка, което може да засили влиянието на ЕС в тези региони.
• Износ на стандарти: Европейските стандарти за електроенергийната мрежа, изискванията за киберсигурност и регулаторните рамки могат да се превърнат в глобални стандарти чрез международни партньорства и помощ за развитие, разширявайки влиянието на Европа в глобалния енергиен преход.

Северно море като стратегически театър

Акцентът в резолюцията върху развитието на Северно море разкрива как този морски регион е станал централен за европейската енергийна геополитика:

• Доминация на офшорната вятърна енергия: Целта от 300 GW в Северно море до 2050 г. би превърнала този регион в един от най-големите центрове за възобновяема енергия в света, което потенциално би променило глобалния енергиен баланс.
• Мesh електропреносни мрежи: Призивът за „mesh офшорни електропреносни мрежи, включително хибридни междусистемни връзки“ предвижда създаването на супермагистрала за електроенергия в Северно море, която би могла да преобразува енергийните потоци в Северна Европа.
• Изграждане на съюзи: Акцентът върху сътрудничеството с Обединеното кралство и Норвегия в развитието на Северно море създава де факто енергиен алианс, който надхвърля формалните политически структури и може да послужи като модел за други инициативи за регионално сътрудничество.

Климатична дипломация чрез инвестиции в електропреносната мрежа

Резолюцията позиционира развитието на европейската електропреносна мрежа като лидерство в глобалните действия за климата, създавайки възможности за климатична дипломация:

• Технологично лидерство: Европейските иновации в технологиите за подобряване на електропреносната мрежа, интелигентните електропреносни мрежи и офшорната инфраструктура могат да подкрепят програми за трансфер на технологии и помощ за развитие, като по този начин се засили меката сила на ЕС.
• Инвестиционни стандарти: Европейските подходи към финансирането на електроенергийната мрежа, опазването на околната среда и социалната отговорност могат да повлияят на глобалните стандарти за инвестиции в инфраструктура чрез многостранни банки за развитие и международни партньорства.
• Демонстрационен ефект: Успешната трансформация на европейската електроенергийна мрежа може да послужи като модел за други региони, които се опитват да осъществят подобни преходи, като засили европейското влияние в глобалното енергийно управление.

Икономически натиск и енергийно влияние

Акцентът в резолюцията върху устойчивостта на електроенергийната мрежа отразява осъзнаването на това как енергийната инфраструктура може да бъде инструментализирана.

• Намаляване на зависимостта от вноса: Чрез по-голяма интеграция на възобновяемите енергийни източници, подобрените енергийни мрежи намаляват зависимостта на Европа от вноса на изкопаеми горива, ограничавайки възможностите за икономически натиск от страна на страните доставчици.
• Потенциал за износ на енергия: Подобрената енергийна инфраструктура може да позволи на Европа да се превърне в нетен износител на енергия чрез възобновяема електроенергия, водород и синтетични горива, което потенциално може да обърне традиционните енергийни зависимости.
• Пазарна мощ: Интегрираните европейски пазари на електроенергия с силни вътрешни енергийни връзки създават икономии от мащаба, които повиша

Най-отдалечени региони и стратегическо позициониране

Вниманието, което резолюцията отделя на най-отдалечените региони, разкрива осъзнаването на тяхното стратегическо значение. Най-отдалечените региони на ЕС осигуряват стратегическо позициониране както в Атлантическия, така и в Тихия океан, но тяхната енергийна уязвимост може да се превърне в риск за сигурността.Призивът в резолюцията за „устойчиви и автономни енергийни системи“ в най-отдалечените региони отразява признаването, че енергийната сигурност в тези райони има по-широки стратегически последици. Успешното развитие на енергийната мрежа в най-отдалечените региони може да послужи като модел за подкрепа на енергийния преход в малките островни развиващи се държави, като по този начин се засили влиянието на ЕС в международните преговори по климата.

Бъдещи геополитически последици

Визията на резолюцията за трансформация на енергийната мрежа има няколко дългосрочни геополитически последици:

• Промяна в енергийния баланс: Успешната трансформация на европейската енергийна мрежа може да доведе до намаляване на глобалното търсене на изкопаеми горива, което потенциално може да дестабилизира петролните държави и да премоделира баланса на силите в световен план.
• Технологична конкуренция: Конкуренцията в областта на технологиите, стандартите и веригите за доставки на електроенергийната мрежа може да се превърне в нова арена за съперничество между великите сили, подобно на настоящите напрежения в областта на полупроводниците и телекомуникациите.
• Структуриране на съюзи: Партньорствата в областта на енергийната инфраструктура могат да създадат нови обединения и съюзи, които да допълват или да се конкурират с традиционните споразумения за сигурност.
• Финансиране на развитието: Европейските подходи към финансирането и развитието на електроенергийната мрежа могат да повлияят на глобалните модели на инвестиции в инфраструктура чрез конкуренция с проектите на китайската инициатива „Един пояс, един път“.

Предизвикателства и уязвимости

Въпреки стратегическите възможности, резолюцията разкрива няколко геополитически уязвимости:

• Натиск от сроковете: Спешната нужда от инвестиции в електроенергийната мрежа създава натиск за приемане на потенциално проблематични чуждестранни партньорства или технологии.
• Ограничения на разходите: Необходимите инвестиции в размер на 2,6 трилиона евро могат да създадат изкушение да се приемат по-евтини варианти от стратегически конкуренти.
• Техническа зависимост: Въпреки усилията за изграждане на европейски капацитет, продължаващата зависимост от чуждестранни технологии или материали може да създаде трайни рискове.
• Предизвикателства пред координацията: Необходимостта от координирани европейски действия за развитие на електроенергийната мрежа може да бъде усложнена от различия в националните интереси или външни операции за влияние.
  
  Инфраструктурата като инструмент на държавното управление

Проекторезолюцията на Европейския парламент относно електроенергийната мрежа показва как енергийната инфраструктура се е превърнала в инструмент на държавното управление в 21-ви век. Документът разкрива дълбоко разбиране, че развитието на електроенергийната мрежа не е просто въпрос на поддържане на осветлението, а на запазване на стратегическата автономност, изграждане на международни партньорства и позициониране на Европа за дългосрочна геополитическа конкуренция.

Акцентът в резолюцията върху европейските вериги за доставки, стандартите за киберсигурност и селективното международно сътрудничество отразява зрял подход към геополитиката на инфраструктурата, който балансира отвореността и сигурността. Успешното изпълнение обаче ще изисква устойчива политическа ангажираност, безпрецедентни финансови ресурси и внимателно лавиране между конкуриращи се международни интереси.

Най-важното е, че резолюцията признава, че глобалният енергиен преход променя международните отношения. Страните и регионите, които успешно изградят устойчиви, интелигентни и сигурни електроенергийни мрежи, ще имат значителни предимства в нововъзникващата икономика на чистата енергия. Тези, които не успеят да направят необходимите инвестиции или станат зависими от потенциално враждебни чуждестранни доставчици, могат да се окажат в ситуация, в която стратегическата им автономност е застрашена.

Въпросът за 2,6 трилиона евро не е само дали Европа може да си позволи тези инвестиции, а дали може да си позволи да остави други да контролират инфраструктурата, която ще захранва икономиката на 21-ви век. Резолюцията на европарламента предоставя пътна карта за запазване на европейската роля в тази критична трансформация – сега идва моментът на изпитание за политическата воля и капацитета за изпълнение.