План "Енергетика и климат" под лупа: ЕК иска повече яснота за ограничаването на въглищата и финансирането на прехода

Или как Брюксел оцени последния представен план от страната ни

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
1497
article picture alt description

Източник: iStock by Getty Images.

Институт за енергиен мениджмънт 

В края на месец май Европейската комисия даде оценка по последната актуализация на Интегрирания национален план енергетика и климат (ИНПЕК). Оценката на ЕК дава възможност да се проследи в кои направления заложените цели и мерки са в съответствие с европейските изисквания и кои от тях са по-слабо амбициозни.

Декарбонизация

Въз основа на прогнозите, представени в ИНПЕК, България очаква да намали общите емисии на парникови газове (включително LULUCF) с 78,2 % през 2030 г. и с 92 % през 2040 г. в сравнение с 1990 г. и да достигне нулеви нетни емисии през 2050 г. ИНПЕК на България включва ангажимент за климатична неутралност до 2050 г.

Още по темата

Планът предоставя актуализирани прогнози, които отбелязват подобрение в сравнение с проекта на плана, показвайки че съществуващите и планираните политики и мерки ще доведат до намаление от 11,06% през 2030 г. в сравнение с 2005 г., надхвърляйки с 1,06 процентни пункта националната цел за ESR.

През 2023 г. емисиите на парникови газове от секторите, обхванати от Регламента за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 (ESR), представляват 52 % от общите емисии в България, а през 2030 г. се очаква да бъдат 47,8 %.

Окончателният ИНПЕК допълва информацията за политиките и мерките, предвидени в проекта, но все пак би могъл да бъде подобрен с по-ясно описание на техния обхват, график и очакваното въздействие върху намаляването на емисиите на парникови газове.

Не е включена достатъчно подробна информация относно прогнозите за селското стопанство. Секторът е описан като най-големият източник на емисии, различни от CO2, особено N2O от селскостопански почви, въпреки че отпадъците също са важен фактор. Планът очертава няколко подходящи политики и мерки за двата сектора, но липсата на количествено измерване на тяхното въздействие затруднява оценката на тяхната ефективност.

Актуализираният ИНПЕК предоставя известна информация за проектите за улавяне, използване и съхранение на въглероден диоксид. Един от проектите се очаква да улавя 800 kt годишно до 2028 г. Въпреки това документът не съдържа цялостна стратегия за улавянето, съхранението и използването на въглероден диоксид и не предоставя оценки за потенциалния капацитет за съхранение, не определя годишни цели за капацитета за инжектиране и не очертава ключови национални законодателни предложения.

ИНПЕК се позовава на Националната стратегия за адаптация към изменението на климата от 2019 г. и нейния план за действие до 2030 г., за да отговори на препоръка на ЕК и да признае важността на интегрирането на планирането на адаптирането. Въпреки това, до голяма степен липсват политики и мерки за адаптиране в съответните измерения на Енергийния съюз. ИНПЕК съдържа цялостен анализ на уязвимостите и рисковете, свързани с климата, като се позовава на проучване от 2023 г. на Националния институт по метеорология и хидрология. Въпреки това, в него липсва количествена оценка на въздействията.

Планът включва ангажимент за постепенно премахване на изкопаемите горива за енергийни нужди до 2038 г. Това се споменава само като част от по-широки стратегии за декарбонизация, без да се посочват конкретни действия или да се предоставя количествена информация за изграждането на алтернативни възобновяеми енергийни мощности. Освен това  не е обяснено достатъчно съгласуваността между ИНПЕК и ТПСП за Стара Загора, Кюстендил и Перник, нито междинните етапи в графика за актуализираните ангажименти за премахване на въглищата.

В плана се посочва, че България не предоставя субсидии за изкопаеми горива и следователно не включва график за тяхното постепенно премахване. В забележка ЕК отбелязва, че в Проучването и доклада на Комисията от 2024 г. относно енергийните субсидии в ЕС е установено наличието на субсидии.

Възобновяеми енергийни източници

Представени са ориентировъчни траектории за внедряването на технологии за възобновяема енергия за периода 2020—2030 г. с прогноза до 2050 г. България поставя конкретна цел от 6,2% за внедряването на иновативни технологии за възобновяема енергия до 2030 г. Планът съдържа и конкретна цел от 42,04% за възобновяеми горива от небиологичен произход (RFNBO) за промишлеността до 2030 г. Липсва конкретна цел за дела на възобновяемата енергия, за да се достигне индикативната цел от 1,6 % за промишлеността до 2030 г. Също така не е представен индикативен дял на възобновяемите енергийни източници за централно отопление и охлаждане за периода 2021—2030 .

В документа отсъства допълнителна информация за сключването на договори за покупка на електроенергия (PPA). По отношение на използването на възобновяема енергия в сектора на отоплението и охлаждането, България посочва, че делът на възобновяемите енергийни източници ще достигне 44,01 % през 2030 г., като целта е да се насърчават иновативни геотермални и слънчеви технологии, както и използването на отпадъчна топлина и студ. Планът предвижда, че делът на възобновяемата енергия в транспорта ще се увеличи до 29,93 % до 2030 г., което ще включва принос от възобновяеми горива от небиологичен произход.

Макар че използването на биомаса ще продължи да представлява най-голямата част от възобновяемите енергийни източници в отоплението и охлаждането през 2030 г., то ще трябва да отговаря на по-строгите изисквания за устойчивост в съответствие с Директива (ЕС) 2018/2001 („преразгледаната RED II“) и следователно делът му постепенно ще намалява през следващите десетилетия. В окончателния план не са предоставени допълнителни подробности относно конкретните мерки, освен целта да се разработи визия за развитието на пазара на топлинна енергия и достъпа на малките производители до мрежите за централно отопление.

Енергийна ефективност

България не включва размера на намалението на енергопотреблението за година, което трябва да бъде постигнато от всички публични органи, както се изисква в член 5 от Директива (ЕС) 2023/1791 („преработена версия на Директивата за Енергийна Ефективност“). България не съобщава общата застроена площ на отопляваните и охлаждани сгради, собственост на публични органи, които трябва да бъдат реновирани ежегодно, нито съответните годишни икономии на енергия, които трябва да бъдат постигнати, и също така не посочва дали е избрала алтернативен или стандартен подход. България определя някои политики и мерки за постигане на намаление на енергопотреблението от публичните органи и реновирането на публични сгради, включително въвеждането на моделиране на информация за сградите на национално равнище.

Разбирането на ЕК е, че България разполага със солидни програми за финансиране на енергийната ефективност и схеми за подкрепа, включително финансови инструменти и публични гаранции, способни да мобилизират частни инвестиции и допълнително съфинансиране. България определя съществуващите политически мерки за насърчаване на използването на кредитни продукти за енергийна ефективност и иновативни схеми за финансиране (като договори за енергийна ефективност).

Планът не повишава амбициите на дългосрочната стратегия за обновяване, но припомня някои от нейните ключови елементи, като например енергийните икономии, обновената площ и целите за намаляване на емисиите на CO2 за 2030, 2040 и 2050 г.

Планът описва допълнителни мерки и инициативи, свързани с обновяването на сгради, които в първия ИНПЕК не са предвидени.

Енергийна сигурност

Окончателният план не дава допълнителни пояснения за това как България ще диверсифицира доставките си на газ и не разяснява конкретно как България възнамерява да продължи да насърчава намаляването на потреблението на газ до 2030 г. Той обаче предоставя прогноза за бъдещата роля на природния газ. В сценария WAM се очаква производството на първична енергия от природен газ първо да намалее незначително, от 169 GWh през 2022 г. до 164 GWh през 2030 г., а след това много по-бързо, до 50 GWh през 2040 г. и 8 GWh през 2050 г. В сценария WEM обаче производството на първична енергия от природен газ се увеличава до 190 GWh до 2030 г., а след това намалява до 168 GWh до 2040 г.

Окончателният план не съдържа допълнителна информация за целите за съхранение, а само няколко допълнителни проекта.

Енергиен пазар

Планът разглежда подробно количественото измерване на нуждите от гъвкавост, макар и не по структуриран начин, като не определя конкретни цели за реакция на търсенето (DR), освен мерки, които позволяват участие в DR. Според оценката на ЕК, предоставени са ясни цели за подобряване на гъвкавостта на енергийната система. Страната се стреми да увеличи гъвкавостта, като позволи недискриминационно участие на нови услуги за гъвкавост, агрегиране на DR, пазари за търговия в рамките на деня и за следващия ден, както и разширени междусистемни връзки.

Изследвания, иновации и конкурентоспособност

Актуализираният ИНПЕК включва частично обхватен подход по отношение на декарбонизацията на секторите на икономиката, но без цели за подкрепа на научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността в областта на чистите енергийни технологии. От гледна точка на дела на публичните разходи в БВП, пътят към 2030 г. и след това не е установен. Вместо това България се позовава на редица средносрочни европейски програми за финансиране (2021—2027 г.) като основен източник на средства в подкрепа на енергийния преход и чистите технологии.

Планът се отнася по общ начин към опростените процедури за издаване на разрешения за производство и по-конкретно към проекти със статут на проекти от общ интерес (PCI, TEN-E). Присъства информация за политиките и мерките за развитие на чиста енергия и цифровите умения.

Финансиране на енергийния и климатичния преход

Планът не предоставя оценка на общите инвестиционни нужди. Фокусът пада главно върху инвестиции в нови възобновяеми енергийни източници, производство на електроенергия и топлинна енергия. Въпреки че тази оценка се основава на надеждна методология, разчитаща предимно на подход „отгоре надолу“, инвестиционните нужди в други сектори не са описани напълно. Делът на публичните инвестиции е неясен и инструментите за мобилизиране на частни инвестиции не са описани. Включен е списък с финансови източници от ЕС, но не разглежда националните и регионалните публични източници. Видовете финансови инструменти не са подробно описани.

България не предоставя надеждна оценка на макроикономическото въздействие. Страната представя различни сценарии на политиката и оценява тяхното въздействие върху въглеродната интензивност, цените на енергията и инвестициите. ИНПЕК обаче не установява пряка и количествено измерима връзка между конкретните политически мерки и тяхното макроикономическо въздействие и има ограничения по отношение на базирания на модели анализ на БВП и заетостта. Въздействията върху здравето и околната среда са описани качествено.

Справедлив преход

ИНПЕК предоставя информация за въздействието на прехода към климатична неутралност върху заетостта (с количествена информация за работните места в строителния сектор) и уменията, но не разглежда в достатъчна степен въздействието върху най-уязвимите домакинства. Освен това, планът не уточнява формата на подкрепа, въздействието на инициативите или наличните ресурси, с изключение на Фонда за справедлив преход (ФСП) и Териториалните планове за справедлив преход. Крайният срок за поетапно премахване на въглищата в ТПСП (Стара Загора, Кюстендил и Перник) е съобразен с окончателния актуализиран ИНПЕК, но последният не изяснява конкретни действия за спазване на този срок.

Липсва аналитичната основа, необходима за подготовката на Плана за социален климат, като например информация за очакваното въздействие на СТЕ2 и идентифицирането на уязвимите групи. ИНПЕК не обяснява напълно как политическата рамка ще допринесе за подготовката на Плана за социален климат на България, нито каква е съгласуваността на двата плана.

Насоки за прилагане на ИНПЕК

ЕК насърчава България да осигури своевременно и пълно прилагане на окончателния актуализиран ИНПЕК. Страната е приканена да обърне особено внимание на следните основни елементи:

Наблюдение върху въздействието на политиките за декарбонизация на транспорта, включително планираните мерки за подкрепа на навлизането на електрически превозни средства и изграждането на инфраструктура за зареждане, за да се даде възможност за преминаване към друг вид транспорт и зони с ниски емисии.

По отношение на поглъщанията на парникови газове в сектора LULUCF, да се увеличи мониторингът и прилагането на практики за устойчиво управление на горите, да се обмислят допълнителни мерки, включително залесяване, агролесовъдство,  да се подобри насочването и ангажиментите на съществуващите интервенции.

По отношение на адаптацията, да се оцени количествено съответната климатична уязвимост и рискове за националните цели, задачи и приноси, както и политиките и мерките в различните измерения на Енергийния съюз. Това би позволило по-добро очертаване и количествено определяне на връзката със специфичните цели и политики на Енергийния съюз, които политиките и мерките за адаптация са предназначени да подкрепят.

По отношение на изкопаемите горива, да се даде възможност за постепенно премахване на твърдите изкопаеми горива с оглед на крайния срок 2038 г., определен в плана. Да се ​​идентифицират субсидиите за изкопаеми горива и да се очертае пътна карта за тяхното постепенно премахване.

По отношение на промишлеността, да се въведат строги мерки за декарбонизация на промишлеността, включително чрез намаляване на потреблението на енергия, тъй като се очаква делът на консумираната от промишлеността енергия да намалее по-малко, отколкото в други сектори. Разработване на рамка за подкрепа на използването на възобновяем водород и улавяне и извличане на гориво (CCUS).

Да се ​​ангажира публично и частно финансиране за научноизследователска и развойна дейност  за прехода към чиста енергия и иновативните технологии и индустрии. Да се ​​насърчат допълнителни синергии в рамките на SET-плана, включително изграждането на институционален капацитет и синергиите с европейските програми за финансиране.

По отношение на възобновяемата енергия, да се определят области за ускоряване на развитието на възобновяемите енергийни източници за опростени процедури за разрешителни и да се очертае цялостен план за увеличаване на използването на възобновяемите енергийни източници в централното отопление и охлаждане. Да се ​​поеме ангажимент за плана за модернизиране на електрическата мрежа, за да се интегрират увеличени дялове на възобновяемата енергия. Да се ​​въведе рамка, която да позволи на споразуменията за закупуване на електроенергия от възобновяеми източници да осигурят сигурност на всички участници на пазара.

По отношение на енергийната ефективност, да се въведат мерки за постигане на по-високите амбиции за енергийна ефективност до 2030 г.

По отношение на сградите, да се ускори темпото и дълбочината на обновяването на общия сграден фонд и да се оценят пазарните бариери, за да се ускори прилагането на предложените мерки.

По отношение на гъвкавостта на пазара на електроенергия, да се стимулира конкуренцията на пазара на електроенергия и да се даде възможност за бързо внедряване на гъвкавост, която не е базирана на изкопаеми горива, за да се увеличи допълнително гъвкавостта на системата.

В областта на ядрената енергетика, продължаване на усилията за диверсификация на доставките на ядрено гориво и осигуряване на дългосрочно снабдяване с резервни части и услуги по поддръжка.

Приемане на по-всеобхватна стратегия за справедлив преход, която да бъде адресирана и върху въздействието върху уязвимите домакинства, като разпределя достатъчно финансиране.

В областта на регионалното сътрудничество, рационализиране на сътрудничеството по хармонизиране на качеството на газа в рамките на CESEC, което е от съществено значение за деблокирането на Трансбалканския тръбопровод и засилване на сигурността на доставките за България и региона.

Заглавието е на редакцията на 3eNews

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща