ЕнЕфект: Социалният план за климата повтаря стари грешки, няма да помогне адекватно на уязвимите потребители по този начин

Над 5 милиарда лева ще бъдат разходвани в периода 2026 – 2032 г. по линия на Социалния фонд за климата, но без адекватна система за определяне на нуждаещите се няма как да се гарантира, че тези средства ще достигнат до най-уязвимите. Това бе основният извод от пресконференцията, организирана днес от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект и партньорски организации, на която бяха представени ключовите критики към проекта на Социалния план за климата.

Според участниците планът повтаря стари, доказано неефективни модели на централно планиране със 100% грантово финансиране и пълна зависимост от капацитета на общините. Това елиминира възможността за индивидуална инициатива, ограничава ефекта от инвестициите и води до неравнопоставеност при достъпа до финансиране.

Основните критики са свързани с прекомерната централизация на управлението, липсата на диференциране между домакинствата според реалните им нужди и пълното елиминиране на индивидуалната инициатива. Особено сериозен проблем е липсата на национален механизъм за идентификация и верифициране на социалния статус на домакинствата. Без такъв инструмент няма обективен начин да бъдат определени енергийно бедните, което прави невъзможно справедливото разпределение на помощта. Това създава реален риск значителна част от ресурса да бъде насочен към домакинства, които не се нуждаят от подпомагане. Друг основен проблем е натоварването на общините с несвойствени дейности и поставянето им в позиция да определят кои ще са конкретните бенефициенти без ясни правила, което, с оглед различния капацитет на общините, ще доведе до неравнопоставеност и ще създаде условия за неефективно използване на наличния ресурс.

Примерите от конкретните мерки го илюстрират ясно:

• При мярката за обновяване на многофамилни жилища не се предвижда никакво диференциране между бенефициентите – всички получават 100% финансиране независимо от нуждите си. Това създава риск от насочване на ресурса към сгради с по-малко уязвими собственици, а енергийно бедните, които ще получат подкрепа, са едва 2,5% от всички нуждаещи се.
• Програмата „Топъл дом“, насочена към еднофамилни къщи, на теория се фокусира върху социално подпомагани домакинства и предполага улеснена администрация. Изборът на бенефициенти обаче отново е оставен на общините без никакви правила, а липсата на ограничения на помощта за всяка сграда би позволило безплатно да се обновяват големи къщи, които не съответстват на нуждите на енергийно бедните.
• По отношение на енергийните общности мерките не са съобразени с реалната регулаторна и пазарна среда, в която споделянето на произведената енергия, заложено в целите на програмата, е практически невъзможно. Поставят се очаквания за създаване на 3220 енергийни общности с водещото участие на общините – цел, която те трудно могат да изпълнят при пълната липса на опит и ограничен капацитет, а участието на гражданите и бизнеса отново остава в периферията.

„Ако няма как да определим кои домакинства са уязвими, няма и как да има справедливост. В момента проектът рискува да разпредели този огромен ресурс по инерция вместо по необходимост, а резултатите от това, както и от досегашните програми за сградно обновяване, ще са пренебрежими“, коментира Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект.

В пресконференцията участваха още д-р Теодора Пенева от Института за икономически изследвания при БАН и Даниел Попов от „За Земята“, които подчертаха, че планът не трябва да се разглежда само като технически документ, а като инструмент за социална трансформация, който изисква точност, прозрачност и реално участие на гражданите.

Събитието бе организирано с участието на WWF България, Хабитат България, БАКК, Асоциация „Активни потребители“, „Грийнпийс“ и други партньори.