Продоволствената сигурност на страната под заплаха

„Темата за продоволствената сигурност не е просто икономически въпрос – тя е въпрос на национална сигурност. В този контекст, проектът на Закон за веригата на доставки, публикуван за обществено обсъждане на 13 юни тази година, предизвиква сериозно безпокойство сред българския бизнес. Декларираната в законопроекта цел – да подобри функционирането на веригата за доставки на земеделски продукти и храни, да изсветли и балансира отношенията между участниците и да постигне справедливо разпределение на добавената стойност – съвпада с принципите, които и ние подкрепяме. Въпреки това, предложените мерки се разминават с тези амбиции. Вместо да въведе устойчиви политики в подкрепа на българските производители, законопроектът въвежда временни регулации, свръхконтрол, санкции и увеличена административна тежест, което крие сериозни рискове за функционирането на пазара, конкурентоспособността и ценовата стабилност.“

С тези думи председателят на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев откри дискусия на тема „Продоволствената сигурност на страната под заплаха“, която се проведе днес (22 юли 2025 г.) в БСК.

Форумът беше организиран от БСК и членуващи в Камарата 15 браншови организации (по азбучен ред):

1.     Асоциация на индустриалното свиневъдство в България,

2.     Асоциация на месопреработвателите в България,

3.     Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България,

4.     Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ,

5.     Асоциация на свиневъдите в България,

6.     Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите,

7.     Национална лозаро-винарска камара,

8.     Сдружение „Храни и напитки България“,

9.     Сдружение за модерна търговия,

10.  Сдружение на производителите на растителни масла и преработватели на маслопродукти в България,

11.  Съюз на българските мелничари,

12.  Съюз на пивоварите в България,

13.  Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци,

14.  Съюз на производителите на захар и захарни продукти,

15.  Съюз на птицевъдите в България.

В дискусията, освен представителите на посочените браншови организации, се включиха: Айлин Пехливанова – член на парламентарната Комисия по земеделието, храните и горите; Ивайло Шотев – член на парламентарната Комисия по икономическа политика и иновации; Петър Ганев - старши експерт в Института за пазарна икономика, и др.

За участие в дискусията бяха поканени Министърът на земеделието и храните, Министърът на икономиката и индустрията и техните заместник-министри, които не уважиха форума.

„Оценявам високо присъствието на всички вас около тази маса, особено в разгара на летния сезон и времето за почивка. Вярвам, че по теми от такъв обществен и стратегически интерес е необходим експертен, професионален и открит дебат. В същото време, отсъствието на поканените лица от институциите, в това число и Министерството на земеделието и храните и Министерството на икономиката за мен е ясен знак за нежелание да се изправят очи в очи с нарастващия проблем“, каза още Добри Митрев.

Дискусията беше модерирана от Станислав Попдончев – зам.-председател и главен финансов директор на БСК, който подчерта, че законопроектът поражда сериозни опасения относно бъдещето на българското производство, ценовата стабилност и устойчивостта на пазара. „Ако бъде приет в този му вид, той поставя под сериозен риск оцеляването на малките и средни производители, ограничава възможностите на родните фирми да се конкурират наравно и неизбежно ще доведе до увеличение на цените за крайните потребители. Като работодателска организация, ние не можем да останем безучастни към решения, които засягат пряко националния интерес и конкурентоспособността на българската икономика. Днешният форум събира на едно място водещите представители на хранителната индустрия, производителите, преработвателите, търговците, анализатори и институции, за да обсъдим заедно какви са рисковете, къде са слабите звена и как можем да ги преодолеем с работещи решения и политики“, каза Станислав Попдончев.

Участниците в дискусията се обединиха около позицията, че законопроектът е с особено висока степен на риск (подробно изложен в „Цялостна предварителна оценка на въздействие“, стр.82-90), като създава условия за:

·     Ограничаване на конкуренцията и застрашаване на всички по веригата на доставки – земеделци, преработватели, търговци и потребители;

·     Изкривяване на пазара и повишаване на цените, създава риск за продоволствената сигурност чрез липса на определени стоки и прекомерно високи цени на други;

·     Влошаване на инвестиционния климат поради несигурна среда, рестрикции, и непредвидимост, като  ще доведе до още по-голям спад на промишленото производство.

Представителите на бизнеса настояват за пълна откритост пред обществото, което е в заблуда, че целта на този законопроект е понижаване на цените – такава цел не е формулирана в самия проект, нито е постижима чрез предлаганите текстове. Напротив – създават се реални условия за недостиг на основни храни на българския пазар и за рязкото им поскъпване. Прилагането на тези мерки ще доведе до празни рафтове и драстично повишение на цените.

Според участниците в дискусията, предложеният законопроект не съответства на правото на Европейския съюз и ще доведе до сериозни негативни правни и икономически последици за България, не е работещ и приложим вариант за подобряване веригата на доставки на храни и следва да бъде оттеглен.

ОСНОВНИТЕ НЕДОСТАТЪЦИ НА ЗАКОНОПРОЕКТА СА:

1.   Заменят се пазарните правила с държавно регулирана икономика – режим на директно преразпределение на печалбата – гарантирана печалба от 10% за земеделци, максимална надценка 20% за преработватели и търговци на дребно и 10% за търговци на едро и вносители,  е недопустимо при свободна пазарна икономика и свободна стопанска инициатива. Замяната на правилата на търсенето и предлагането с административно определени маржове на печалба без абсолютно никаква логика и аргументация за разликата на допустимата печалба, без наличие на кризисна ситуация и при неясни термини като надценка, но при огромна административна тежест, ще увреди всички по веригата на доставки:

а/ Противно на мотивите на законопроекта, с който се цели по-справедливо преразпределение и подкрепа на земеделските производители, въвеждането на минимални изкупни цени – себестойност плюс 10%, реално създава риск, ако изкуствено налаганата цена е по-висока от пазарната, на която се продават продукти в чужбина, българските производители да са принудени да изхвърлят продукция или да я продават на пазарна цена, но да дължат данък върху 10% от нея, въпреки, че реално не са реализирали печалба. При голяма част от продуктите, като яйца, подобно задължително завишаване на печалба ще ги направи неконкурентоспособни и на практика непродаваеми, като ще завиши цената им за потребителите. Евтини земеделски продукти от други страни ще изместят българските, подкопавайки конкурентоспособността и устойчивостта на аграрния сектор.

б/ Рисковете за преработватели на хранителни продукти:

-        загуба на конкурентоспособност, ако са принудени да купуват земеделски суровини по завишени цени и при риск от административна санкция;

-        увеличаване цените на останалите хранителни продукти, за да бъде компенсирана загубата на рентабилност от засегнатите от мерките продукти, ще засегне продукти, които привидно не са обект на мерките;

-        елиминиране на късите вериги на доставка и заместването им с дълги вериги;

-        за голяма част от производствата изчисляването на себестойност, е практически невъзможно – пример разделяне себестойност при разфасовка на животински продукти;

-        производства, използващи продукти, които не се търгуват на борсата, но по борсови цени, като месопреработватели, маслодобивни предприятия, мелничари, производители на бира и мн. др. няма как да работят с български суровини при изкуствено наложените цени. Българските суровини в повечето сектори са вече недостатъчно, а така проблемът ще ескалира и ще се отрази на цени и предлагане;

-        ще се разрушат съществуващите към момента вериги на доставки и работещи модели като производство на ишлеме, производства, при които производство и преработка се извършват от едно и също юридическо лице или свързани фирми;

-        инвестициите в преработвателни предприятия са огромни и таван на надценките и правната несигурност на участниците на пазара прави невъзможно планиране дейността и генериране на нови инвестиции.

в/ Неоправданото огромно увеличаване на административната тежест – допълнителни регистрационни режими, ежемесечно деклариране да цени и други данни с електронен подпис за всеки произвеждан продукт, задължителни 6 месечни писмени договори и др. изисква допълнителен доверен персонал, умеещ да борави с електронен подпис, са непосилни за МСП и се калкулира в цената към потребителя.

г/ създава се реален риск от фалити на малките и микро предприятия, занимаващи се със селско стопанство, преработка и търговия на дребно и неконкурентоспособност на цели сектори като производство на масла, консерви и яйца.

2.   Висок риск от изкривяване на пазара и високи цени – застрашаване продоволствената сигурност с липса на определени стоки и прекомерно високи цени

-        изкуствено завишаване на цената чрез минимална изкупна цена;

-        регулираната надценка има потенциал да служи като фокусна точка на координация между търговците на ниво надвишаващо сегашните конкурентни нива за някои видове стоки;

-        компенсиране маржа на печалба на засегнати стоки с повишаване «незасегнати»;

-        въвеждането на изискване за 50% български продукти без никакъв анализ на потреблението и производството на тези продукти намалява конкуренцията и ще доведе до рязко покачване на цените на тези стоки и до недостиг на много от тях;

-        въвеждането на ограничения на промоциите ще се отрази на ценовото предлагане.

3. Подобна свръхрегулация създава реален риск от оттегляне на инвеститори - както засегнати пряко от минималните изкупни цени, които ограничават суровините и поставят предприятията в риск от санкции, тъй като няма как да знаят себестойността на продуктите, които купуват, така и поради риска във всеки един момент с решение на МС техните продукти да бъдат добавени в списъка по Раздел II на проекта. Завишената административна тежест, правна несигурност и пазарни ограничения ще доведат до рязко намаляване промишленото производство, което и без това е спаднало съществено последните месеци.

ЕТО КАКВО КАЗАХА УЧАСТНИЦИТЕ В ДИСКУСИЯТА:

Станислав Попдончев, зам.-председател и главен финансов директор на БСК:

„Ние и нашите членове сме особено обезпокоени от предложения проект на Закон за веригата на доставки, публикуван за обществено обсъждане на 13 юни 2025 г. Този проект поражда сериозни опасения относно бъдещето на българското производство, ценовата стабилност и устойчивостта на пазара. Ако бъде приет в този му вид, той поставя под сериозен риск оцеляването на малките и средни производители, ограничава възможностите на родните фирми да се конкурират наравно и неизбежно ще доведе до увеличение на цените за крайните потребители.

За съжаление, в края на миналата седмица станахме свидетели и на друга законодателна инициатива, насочена към ограничаване на пазарните отношения – в НС беше внесен проект на Закон относно мерките за контрол на цените на основни стоки и услуги. В него се предвиждат мерки като определяне на максимални цени при търговия на дребно, пределни надценки, дори връщане на цени до определено ниво.

Преди по-малко от 24 часа Кабинетът предложи нови мерки за еврото. Иска промени в ключовия Закон за въвеждане на еврото, а предложените мерки носят поредна административна тежест за бизнеса.

Като работодателска организация, ние не можем да останем безучастни към решения, които засягат пряко националния интерес и конкурентоспособността на българската икономика.“

Яна Стратиева, председател на Сдружение „Храни и напитки България“:

„Предложеният законопроект е с особено висока степен на риск и това е констатирано в самата оценка на въздействие, която вносителите са направили. В този вид предложението създава условия за ограничаване на конкуренцията, изкривяване на пазара, покачване на цените и влошаване на инвестиционния климат. Ако предложението бъде прието, ще се стигне до недостиг на основни храни, рязко поскъпване и фалити на малки и микропредприятия в селското стопанство, преработката и търговията. Създава се опасен прецедент за подмяна на пазарните принципи с държавно регулирана икономика и рестрикции, които ще сринат промишленото производство. Обществото е в заблуда, че този законопроект ще намали цените. Напротив – той създава условия за недостиг и поскъпване. Настояваме за пълна откритост и 14 браншови организации единодушно считаме, че законопроектът трябва да бъде оттеглен, защото носи само рискове, но не и решения.“

Атанас Урджанов, зам.-председател на Националния съвет по храните към МЗХ и председател на Асоциацията на месопреработвателите в България:

„Задължението за предварителни договори за година и половина е напълно непосилно, тъй като работим при изключителни динамични условия и хроничен недостиг на българска суровина. Изискването за 50% български продукти е неизпълнимо по същата причина. Фиксирането на надценката е невъзможно при тези условия. Този проектозакон е не само вреден, но и застрашава България с европейски  санкции, защото нарушава основните правила на свободната търговия.“

Мариана Кукушева, председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите:

„Има реална опасност от липса на български хляб и внос на некачествен по магазините, ако този законопроект бъде приет в този вид. Вярвам в здравия разум на българските потребители и на сериозния бизнес, който досега е гарантирал продоволствената сигурност. Но трябва да е ясно – когато се увеличава административната тежест, когато се налагат фиксирани надценки и се въвеждат невъзможни за изпълнение изисквания като предварителни договори за година и половина и 50% български продукти, пазарът ще реагира с недостиг и поскъпване. Добре е държавата ни да бъде икономически фактор, а не икономически диктатор, защото там, където има таван на цената, се убива на практика конкуренцията.“

Стойчо Кировски, председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци:

„Консервната промишленост в България може би е пред своя край. Само за 35 години рухна един цял сектор, в който страната ни беше световен еталон. Сега, при липса на суровина, работна ръка и с тази пагубна политика, българските консерви има вероятност да останат само спомен. А новият проектозакон само би ускорил този крах – с допълнителна административна тежест и неработещи регулации, които убиват последните останали предприятия. На рафтовете в магазините ще се предлагат кисели краставички от Индия, печени чушки от Македония, компоти от Гърция и конфитюри от Египет. Жалко за труда на поколения българи!“

Цветан Илиев, Асоциацията на индустриалното свиневъдство в България:

„Законопроектът ни връща в 80-те години – в една централно планирана икономика, където държавата решава кой какво ще продава, кой какво ще купува и на каква цена. Това е напълно несъвместимо със съвременната пазарна среда. Създава се фалшиво усещане, че този законопроект защитава производителите на първична земеделска продукция, но реално това е заблуда – пазарът не се интересува от ничия себестойност и не може да се продава стока на непазарни цени. Две трети от потреблението на свинско месо в България се осигурява от внос. Ценообразуването става по т. нар. тръжни цени – цените на свинското се определят ежеседмично на европейските пазари, във Франция дори два пъти седмично. Пълна илюзия е да си мислим, че цената може да се диктува оттук. В закона няма ясна дефиниция на „производствена себестойност“ и „надценка“, които за отделните отрасли могат да включват съвсем различни компоненти. При транжирането на животни не съществува механизъм за образуване на себестойност. В този закон няма нито едно годно и приложимо изречение. Изконният му замисъл е зловреден и ще блокира целия бизнес с агропродукти.“

Ивайло Гълъбов, председател на Съюза на птицевъдите в България:

„Не смогваме да прочетем всички законопроекти, които се натрупаха през последните месеци, в името на потребителите. Като представители на бизнеса и като потребители – всички ние сме такива – се плашим от фриволното интерпретиране на съвременната икономика. Свободният пазар не може да се управлява с регулации, той функционира чрез механизми за насърчаване. България е една от малкото държави в ЕС, заедно с Дания, без диференцирани ставки за ключови продукти – тоест без различни данъчни или ценови правила за важни хранителни стоки. С предложените промени ще отблъснем и местни, и чуждестранни инвеститори. При нас вече има над 20 регулации, докато в Европа средно са около 5. Повече регулации означават повече администрация – и в бизнеса, и в държавата, което оскъпява продукцията и удря потребителя. Сега не говорим само колко ще струва пилешкото и яйцата, а дали въобще ще има български такива.“

Николай Вълканов, изп. директор на Сдружението за модерна търговия:

"Законопроектът всъщност представлява закон за вдигане на цените. Вместо да защити потребителите, той поставя търговците в невъзможност да се конкурират свободно, като на практика забранява промоциите и отстъпките, които досега бяха основен механизъм за привличане на клиенти и стимулиране на продажбите. Това ще доведе до скъсване на дългогодишните партньорства между търговци и български производители, които разчитат на гъвкавите търговски практики, за да развиват бизнеса си. В резултат ще пострадат както производителите, така и крайните потребители, които ще се изправят пред по-високи цени и ограничен избор.

Проблемите, които Законът за веригата на доставки създава, са на всички нива – от дребния производител, през търговеца, до крайния клиент. Вместо да стимулира икономическата среда и конкуренцията, държавата с подобни мерки работи срещу интереса на гражданите. Това се вижда не само в този закон, но и в подготвяните промени в Закона за въвеждане на еврото, които също заплашват да дестабилизират икономиката. Вместо плавен и прозрачен преход, се подготвя хаос, който рискува да вкара страната в сериозна икономическа и социална криза."

Петър Ганев, старши експерт в Института за пазарна икономика:

„Бих искал да акцентирам върху двете предложения за законови промени – Законът за въвеждане на еврото и Законът за веригата на доставки. Изненадващо е, че точно сега, от икономическа гледна точка, се правят корекции в Закона за еврото. Този закон беше консенсусно одобрен, работеше още преди официалното си приемане и пазарът вече се адаптираше към него. Въвежданите промени сега стресират пазара и показват едно: държавата си осигурява повече власт чрез контролните органи и конкретни политически лица – с извънредни правомощия, с извънредно високи глоби и с много дълъг хоризонт на действие.

Вторият закон – за веригата на доставки – на практика въвежда ръчно управление на земеделския и ХВП сектор. Това ще доведе до по-малък избор за потребителите, до риск определени стоки да изчезнат от пазара. Ръчното управление на веригата на доставки и търговията ще доведе до ръст на цените. В цялото европейско законодателство няма изискване за гарантирани минимални надценки, а тук се залагат такива и се разписват куп административни изисквания, който повишават чувствително регулаторната тежест. Това ще удари и самите земеделски производители, особено по-малките такива, които са под риск да отпаднат от пазара. В общ план тези мерки ще имат тежки последици както за икономиката, така и за потребителите.“

Ивайло Шотев, член на парламентарната Комисия по икономическа политика и иновации:

„Законопроектът за веригата на доставки е в пълен противовес както на моите лични разбирания, така и на убежденията на политическа партия „Продължаваме промяната“. Това е пряка намеса на държавата в свободната търговия, която неминуемо води до изкривяване на пазара. Исторически и икономически е доказано, че нито една държава не е постигнала ценова стабилност чрез специално създаден закон. Пазарът сам регулира тези процеси. В този законопроект липсват работещи механизми и не виждам възможност за конструктивни корекции. Поради това, ПП ще гласува категорично против неговото влизане в пленарна зала.“

Айлин Пехливанова, член на парламентарната Комисия по земеделието, храните и горите:

„Съгласна съм с всички вас. Последните 10 години съм се занимавала с фермерство и в момента наблюдавам ситуацията и отстрани, но напълно споделям опасенията, които приемането на този законопроект ще предизвика. Искам да подчертая, че изчисляването на себестойността на продукцията е всъщност историческа стойност – тя не отчита динамиката на пазара и промените в разходите. Малките фермери безспорно имат трудности с реализацията на своята продукция, но решенията не трябва да минават през административно натоварване и рестрикции. Държавата може и трябва да бъде полезна чрез други механизми за подкрепа, а не като създава допълнителни тежести за бизнеса и производителите.“