България в момента не се справя добре в управлението на водния си ресурс, а идват още европейски изисквания

Интегрираният подход при управлението на водния сектор в България на практика не се е развил, каза заместник-министърът на околната среда и водите Атанас Костадинов на национален дискусионен форум "Предизвикателства, които не могат да чакат - диалог и решения за българския воден сектор". По думите му, цитирани от БТА, това важи и по линия на собствеността, и по отношение на управлението, и по отношение на различните типове предназначения и използването на водите, и по линия на различните публични интереси при употребата на водните ресурси за питейни и битови цели, за хидромелиорации, за енергийни нужди. 

"Много сме далеч и има много какво да се желае по отношение на интегрираното използване на водите", смята заместник-министър Костадинов. Според него България не успя да изпълни досега задачите, които поставя директивата за пречистване на градските отпадъчни води, предвид че с пакета от нови директиви и най-вече със стратегията за водна устойчивост, се поставят нови сериозни условия във водния сектор с хоризонт до 2050 година. Сред тях е изискването за представяне на национални планове от страни от ЕС, в които водозагубите са над средноевропейските, до 2028 г., за да влязат в сила през 2030 г., и изискването за намаляване в рамките на ЕС с поне 10 процента на водните загуби към края на това десетилетие. 

Заместник-министър Костадинов определи последната цел като амбициозна, но и постижима. 

Пред събралите се представители на заинтересованите страни във ВиК сектора той се обяви и за нов подход при решаването на предизвикателствата в отрасъла, където, по думите му, страната не може да се похвали с големи успехи не само при транспонирането, но и при прилагането, провеждането, контрола и реализацията на водната политика. Той смята, че има преосмисляне на виждането държавата да не бъде оставяна сама при транспонирането на европейското в националното законодателство, а това да става в сътрудничество със заинтересованите страни. Този подход на сътрудничество, според него, може да покаже, че България е способна да предоставя и ефективни решения. 

Заместник-министър Костадинов одобри предлагания подход от Българската асоциация по водите (БАВ) по отношение на законодателни предложения за транспониране на директивата за пречистване на отпадните води и задълбочения поглед при оценката, анализа и стратегическото планиране в сектора. 

Иван Иванов, председател на БАВ и модератор на форума, също се обяви за конструктивен диалог с институциите, който да доведе до решения на предизвикателствата във ВиК сектора. По думите му целта на асоциацията не е да критикува институциите, а да ги съветва. 

"Конструктивният диалог трябва да се случи преди да започнем транспонирането на новата директива за пречистване на отпадъчните градски води. Той трябва да включи всички изисквания, задълженията ни към текущите директиви, с надеждата, че водният сектор ще успее да излезе от ролята на "двойкаря в училище", посочи Иванов и добави, че към днешна дата без пречиствателни станции на отпадните градски води са над 200 населени места в страната с население над 2000 жители, каквото изискване е трябвало да бъде изпълнено до 2014 година. 

Иван Иванов, съобщи, че от БАВ предлагат на институциите и ги съветват да кандидатстват за т. нар. техническа помощ към ЕК за успешно транспониране на директивата. Такава възможност е отворена, след като на 13 май 2025 година от ЕК отправиха покана за подаване на заявления по инструмента за техническа подкрепа за 2026 година, добави Иванов и припомни, че заявления за съдействие държавите могат да подават за широк спектър от области, сред които са още зеленият и дигитален преход, многообразие, публични и частни финанси, миграция, бизнес среда, здравеопазване, умения и образование. 

От БАВ са идентифицирали набор от теми във ВиК сектора, по които може да се търси подкрепа, предлагайки не само техническо и административно съдействие на държавните институции в процеса по кандидатстване за достъп до техническа подкрепа от ЕК, но и да разработят и апликационните форми.

Иван Иванов припомни, че на 18 юни 2025 година от ЕК уведомиха официално България за неправилно транспониране на директивата за питейна вода. В българското законодателство не се отразява, по думите му, правилно обхвата на изключенията и дерогациите, то не включва изискванията за риск и оценка, не обхваща всички аспекти на мониторинга за качеството на питейната вода. България има време за реакция от 2 месеца преди ЕК да премине към завеждане на съдебно дело. 

"Затова сега в навечерието на транспонирането на директивата за градските пречиствателни води се организира тази среща с всички заинтересовани страни във ВиК отрасъла, за да се намерят работещи решения на предизвикателствата", уточни той.  

На срещата присъства и Ивайло Касчиев, главен директор на дирекция "Водоснабдителни и канализационни услуги" в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).   

Заместник-министър Атанас Костадинов беше единственият представител от министерство, отзовал се на поканата на организаторите на професионалната дискусия. Покани за днешната среща от БАВ са изпратили още към Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Министерството на здравеопазването (МЗ), Министерството на икономиката и индустрията (МИИ), Министерството на енергетиката (МЕ). 

Форумът е организиран от Сдружение "Българска асоциация по водите - БАВ", в сътрудничество със Съюза на ВиК операторите в Република България и Водно дело/Федерацията на научно-техническите съюзи (ФНТС).