Карл Билд: ЕС се насочва към нова стратегическа катастрофа – този път на Балканите

Икономика / Анализи / Интервюта
3E news
1318
article picture alt description

Няма съмнение, че Брекзит е стратегическа катастрофа за Европейския съюз. Но малцина изглежда разбират, че ЕС се насочва към друга стратегическа катастрофа – този път на Балканите, смята бившият премиер на Швеция и бивш специален представител на ЕС за бивша Югославия Карл Билд в статия за вестник „Washington Post“, публикувана и в БГНЕС.

„Франция наложи вето на започването на преговорите за присъединяване към ЕС на Северна Македония миналата седмица, въпреки многократната положителна препоръка на Европейската комисия и волята на други държави-членки. Това може да подкопае дългогодишния стратегически подход на ЕС към Балканите, предупреждава Билд. От края на балканските конфликти през 90-те години, приоритет на ЕС е установяването на дългосрочна стабилност в тази проблемна част на континента “, пише още той.

Бившият специален представител на ЕС за бивша Югославия обаче подчертава, че прекратяването на войните е едно, но за изграждането на истински мир са необходими дългосрочни усилия, особено около мирната интеграция.

„През 2003 г. на срещата на върха в Солун европейските лидери официално обещаха да отворят ЕС за членство на всички дъжави от Западните Балкани. Оттогава това е пътеводната светлина, която вдъхновява и ръководи политиките на страните в региона с цел реформиране на икономиките им и обществата им, преодоляване на разделенията от миналото и подготовка за европейското им бъдеще. Това със сигурност не беше лесно и напредъкът беше бавен в много области. Но в регион, в който се пресичат силите на разпада и интеграцията, балансът очевидно се е изместил от първите към вторите, до голяма степен благодарение на европейската перспектива. Но този проект е застрашен от решението на Франция за Северна Македония. Никой не мислеше, че членството на Северна Македония в ЕС ще се случи бързо. Въпросът беше да започне десетгодишен процес на преговори и реформи, вдъхновен от тази перспектива. В края на краищата Договорът от Преспа между Северна Македония и Гърция, който уреди дългогодишния спор за името на страната, трябваше да бъде фактическата предпоставка за поемане по европейския път. Сега Париж казва, че това ще трябва да изчака, докато не бъдат извършени някои реформи в ЕС през следващите години, а може би и десетилетия “, казва Карл Билд.

Подобна френска позиция според него е лоша сама по себе си, но последиците от решението отиват много по-далеч. Карл Билд изтъква, че френското вето е не само вето срещу Северна Македония и Албания, но и срещу целия процес на разширяване към Западните Балкани, който спъва цялата политика на разширяване. Възможно е да не е написано изрично, но неявно, това означава и вето за Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина. Това, според Билд, неизбежно ще има последици върху други нерешени проблеми в региона.

„С възможността за европейска интеграция Сърбия трябваше да избира между своето бъдеще в Европа и миналото си с Косово, като по този начин нормализира отношенията между Белград и Прищина. Ако Европа затвори вратата, това ще стане изключително трудно. И с цялото напрежение, бъдещето на Босна със сигурност би било много по-стабилно, ако страната беше включена в европейските структури. Френският президент Еманюел Макрон красноречиво говори за отговорността на Европа, а самият той и иска да се позиционира като фигура, която стартира новата траектория на ЕС с глобално значение. Всичко е добре, и е спешно, и е необходимо – но едва ли е съвместимо със срива на доверието към ЕС вътре в самата Европа “, посочва Билд.

Той припомня, че последният опит за по-съществен ремонт на ЕС беше с така наречения Конституционен договор, но той беше отхвърлен на референдум през 2005 година във Франция. Оттогава никой не се е осмелил да съживи тези опити. И искреността на Париж за готовността му да се отвори за нови членове в бъдеще, трябва да бъде открито поставена под въпрос. Страхувам се, че малцина са готови да разчитат на това, казва Билд.

Бившият специален представител на ЕС за бивша Югославия обаче твърди, че Франция може би никога не е била ентусиазиран привърженик на разширяването на ЕС, но като цяло е приела процеса и е доволна от резултата.

„Все пак Франция направи всичко възможно, за да блокира перспективите за присъединяване на Турция. Докато други фактори оказаха влияние, това изигра роля за придвижването на Турция в друга посока. Докато Турция в миналото беше стратегическа възможност за Европа, сега тя се превърна в стратегическа заплаха за Запада. Гледайки напред, рискът е, че на Балканите може да се случи същото. И докато балканските страни остават икономически зависими от ЕС, неизбежното забавяне на реформите и европейската интеграция вероятно ще принудят още повече млади хора от Балканите да търсят своето бъдеще в ЕС. Останалите могат да се окажат привлечени от опасните политики на национализма и носталгията. Лишени от бъдещето, те могат да търсят връщане към миналото. И в края на краищата това са Балканите. Виждали сме това да се случва и преди “, казва Карл Билд в статия за „Washington Post“.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща