Близо 200 държави обсъждат в Мадрид правилата за прилагане на Парижкото споразумение за климата

Започна 25-ата конференция по измененията на климата в Мадрид, на която присъства и българският премиер Бойко Борисов. Домакин на световния форум е испанският министър-председател Педро Санчес. Председателят на конференцията на ООН за климата чилийският министър на околната среда Каролина Шмит заяви при откриването днес, че на форума в Мадрид от 2 до 13 декември трябва да се положат основите за придвижване към въглеродно неутрални икономики, като същевременно се обръща внимание на най-бедните и най-уязвимите към покачващите се температури. Политиката е известна като "справедлив преход".

"Тези, които не искат да видят това, ще са от погрешната страна на историята", каза тя и призова правителствата да направят по-амбициозни обещания за съкращаване на емисиите парникови газове преди крайния срок догодина, предаде Асошиейтед прес.

Представители от близо 200 държави ще обсъдят последните детайли по правилата за прилагане на Парижкото споразумение. На среща, в рамките на конференцията, лидерите на страните-членки на ЕС ще обсъдят важни въпроси, налагани от климатичните промени и опазването на околната среда, които са сред приоритетните теми за целия ЕС.

Очаква се генералният секретар на ООН Антонио Гутериш да призове страните значително да намалят въглеродните емисии. Той заяви, че климатичната криза е неизбежна и политическите лидери трябва да реагират. По думите му, важно е да се гарантират по-амбициозни национални ангажименти. Субсидиите за извличане на изкопаеми горива трябва да приключат и не трябва да се изграждат нови електроцентрали, работещи с въглища, след 2020 г., смята Гутериш.

По-рано той предупреди, че усилията, които се полагат за борба с климатичните промени, са крайно недостатъчни. Toй призова за край на войната срещу природата:

“От много векове човешкият род води война срещу планетата. Планетата се отбранява. Ние трябва да спрем войната си срещу природата и науката ни казва, че можем да го направим. Последните пет години са най-топлите, откакто се води статистика. Морските нива са най-високите в човешката история, ледените шапки се топят с безпрецедентна скорост, а океаните стават по-киселинни. Всички знаем последиците от това“.

Българският премиер Бойко Борисов, който също участва в климатичната конференция, припомни, че евроинституциите поставят климатичните промени и опазването на околната среда на водещо място. “Аз ще се опитвам да защитавам и нашите въглищни централи, и някои вредни производства, които имаме, за съжаление. Но те казват друго – мислете първо за продължителността и качеството на живот, за 5 или 10 хил. души можете да намерите работа. Но когато имате най-високата смъртност заради мръсния въздух - ето това изисква един дебат“, коментира Борисоов, цитиран от БНР.

Конференцията трябваше да се проведе в Чили, но беше отменена от правителството заради седмици на граждански протести. Домакинството беше поето от Испания. Около 50 световни лидери участват на срещата. На преговорите ще присъстват 29 хиляди души.

Преди четири години в Париж държавите се споразумяха за ограничаване на глобалното затопляне под 2 градуса по Целзий, в идеалния случай 1,5 градус до края на века в сравнение с доиндустриалната епоха. Средните температури вече са нараснали с около 1 градус, което ограничава възможността за постигане на по-амбициозната цел.
Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш предупреди вчера, че направените до момента обещания за съкращаване на емисиите парникови газове, които причиняват покачване на температурите, са недостатъчни за преодоляване на "точката на необратимост" в климатичните промени.

"Това, което липсва, е политическа воля", заяви той.

Организаторите на конференцията очакват около 29 000 посетители, в това число около 50 държавни и правителствени глави за днешната откриваща сесия.
С изключение на ЕС, чието новоизбрано ръководство започва петгодишния си мандат с посещение на срещата на върха, останалите най-големи световни замърсители - САЩ, Китай и Индия, са представени на министерско или по-ниско ниво, отбелязва АП.

Почти всяка държава в света е подписала и ратифицирала Парижкото споразумение за климата и съгласно условията на договора всички те ще трябва да поставят нови обещания за климата на масата преди края на 2020 г.

Грийнпийс призовава за истински действия, а не само декларации

Срещата в Мадрид сигнализира началото на 12-месечни преговори, които ще достигнат своя връх в Глазгоу през ноември следващата година. Тя ще даде възможност на световните лидери да покажат с реални действия, че могат да се справят с научно доказания проблем с климата. За да се случи това и да се гарантират човешките права на милиарди хора, е необходимо лидерите да финализират Правилата за прилагане на Парижкото споразумение за климата и да ограничат повишаването на световната температура до 1,5°C, заявиха от природозащитната организация Грийнпийс.

“Грийнпийс” настоява световните лидери:

- да повишат целите си за справяне с климатичната криза и така да положат амбициозна основа за предаването в ООН на национално определените приноси през 2020 г.;

- да гарантират, че цената за преход към възобновяема енергия няма да бъде прехвърлена на хората и че уязвимите общности ще бъдат подкрепени;

- да гарантират, че няма да оставят задни вратички при финализирането и тълкуването на Правилата за прилагане на Парижкото споразумение, които да застрашат околната среда;

- да се вслушат в науката и хората, а не да защитават интереса на огромни замърсяващи индустрии.

От организацията подчиртават, че амбициозните ангажименти на най-високо ниво трябва да бъдат подкрепени с конкретни планове за действие на национално и регионално ниво, които гарантират социалната и икономическата справедливост на енергийния преход. Начертаването на ясен път към нулевовъглеродна икономика към 2050 г. е важна стъпка в приноса на всяка държава за устойчивото бъдеще на планетата, но и възможност за подобряване на качеството на живот и справяне с проблема със замърсяването на въздуха, например.

“Това е и възможност за преструктуриране на образованието и подготовката на работници за развитието на диверсифицирана икономика с устойчиви работни места. За България първи стъпки в тази посока биха били включването в Платформата за въглищни региони в преход, визия за увеличаване на дела на енергия от възобновяеми източници като слънце и вятър в Националната програма за климат и енергия, както и децентрализация на енергийната система чрез стимулиране на гражданите да се включат като потребители-производители на енергия,” коментира Десислава Микова, координатор на кампания “Климат и енергия” на “Грийнпийс” - България.

На 28 ноември, дни преди началото на Конференцията, Европейският парламент гласува обявяването на извънредно положение за климата и околната среда в Европа и света. Основно изискване на резолюцията е Европейската комисия да гарантира, че всички законодателни и бюджетни предложения напълно съответстват с целта за ограничаването на глобалното затопляне под 1.5°C, припомнят природозащитниците.

ЕП прие и отделна резолюция за предстоящата Конференцията на ООН. Основният призив е към ЕС - възможно най-скоро да представи своята стратегия за достигане на климатична неутралност пред ООН. Също така се настоява ЕК да повиши целта за намаляване на парниковите емисии до 55% до 2030 г.