Доклад на EIA развенчава митове: В енергийния преход има повече от едно измерение

Анализ на Ник Бътлър*

Електричеството е в основата на дебата за енергийната политика. Някои го възприемат като острие на енергийния преход с драматичното разширяване на слънчевата и вятърната енергия. За други то е в дъното на останалия голям проблем - въглищата, които все още доминират в повечето от най-големите и растящи икономики в света.

Всъщност и двете гледни точки са валидни, както показва Американската международна енергийна агенция / EIA / в новия си World Energy Outlook 2019.

Въпреки че електроенергията преминава път на трансформация към производство с ниски въглеродни емисии - 50 на сто от новия капацитет за производство на ток, стартиращ тази година, ще се доставя от вятърна и слънчева енергия - вероятно секторът ще остане в голяма степен зависим от въглища за десетилетия напред. Това важи в особено голяма степен за Китай, Индия и други нововъзникващи икономики.

Но преходът към нов енергиен микс е само част от историята. По-непосредствена трансформация се извършва на пазара на електроенергия – а именно в производството и дистрибуцията.

Докладът на EIA разрушава някои популярни митове.

Първо, електричеството няма да се превърне в доминиращ източник на енергоснабдяване. През миналата година електроснабдяването държи едва 19 на сто в крайното потребление на енергия: останалите енергийни източници - въглища, нефт и природен газ, са допринесли много повече. Според основната прогноза на МАЕ, основана на настоящите политики и планове, до 2040 г. този принос ще нарасне само до 23 на сто.

Силно популяризираното преминаване към електрически превозни средства ще представлява едва 7 на сто от увеличението. По-вероятно е растежът да се дължи на използването на електричество в индустриалните двигатели и бързо разрастващия се пазар за климатизация, отколкото на транспорта.

Вторият мит е, че източниците на енергия ще променят енергийната система и ще ни спасят от климатичните промени. До края на тази година EVs ще представляват около 7 милиона от световния пазар на около 1,2 милиарда лекотоварни автомобили. По сметките на IEA може да има 330 милиона EVs по пътищата до 2040 г. Това ще доведе до спад в потреблението на петрол, но няма да спре растежа на търсенето от други потребители на петрол, като товарни камиони и самолети. МАЕ очаква търсенето на петрол да бъде значително по-високо през 2040 г., отколкото е днес.

Третият мит, че възобновяемите енергийни източници са на път да напълно да изместят въглищата, е особено разпространен. Електричеството се произвежда от различни източници - въглища, природен газ, ядрена, хидро, слънчева и вятърна енергия. Възобновяемият елемент расте, воден от слънчевата енергия; соларните системи и вятърът заедно осигуриха 7 на сто от мощността през миналата година и се очаква да осигурят голяма част от растежа на търсенето през следващите 20 години.

Но въглищата си остават важни. Въпреки че ще загуби известен пазарен дял, абсолютното количество на използваните въглища се очаква да остане като цяло постоянно за най-малко следващите две десетилетия.

Капацитетът за производство на въглища е нараснал с почти 70 на сто от края на века, така че голяма част от капиталовия актив е сравнително нов. Системите могат да бъдат обновени, например чрез преоборудване с улавяне и съхранение на въглерод. Но разходите са много високи, а индустрията вече страда от ниски цени и минимални маржове.

Отвъд митовете е зоната на реалната промяна.

Производството и разпределението на електроенергия вече не е ограничено в географско отношение поради загуби от пренос. Освен това доставките вече не зависят от централизираните инсталации, които доставят електроенергията до голяма степен пасивни потребители.

Старият модел на дистрибуция обяснява начина, по който секторът се развива в Европа и в много нововъзникващи пазарни икономики. Производството беше централизирано контролирано, а компаниите за доставка на електроенергия, като Israeli Electricity Company или EDF във Франция, работеха в рамките на националните граници и на правилата, определени от националните правителства. Трансграничната търговия е рядка, както и производството от централи извън тази централизирана система.

Всичко това се променя.

Напредъкът в технологиите, особено в Китай, води до планове за търговия с електроенергия чрез мрежи за далечни разстояния в региона и извън него. Планиран център от връзки около Dogger Bank, на 80 мили от източния йоркширски бряг на Великобритания, също отваря перспективата за мрежови връзки в Северно море. В същото време има развитие при системите за собствено захранване, тъй като компаниите, консумиращи енергия, като Tesco и Ikea, започват да произвеждат собствена електроенергия.

Всичко това усложнява картината и намалява значимостта на традиционните доставчици. Проблемът им вече е очевиден и ще нарасне, когато акумулирането на енергия на ниво мрежа започне да навлиза на пазара.

Секторът се отваря по начин, който може да бъде само от полза за потребителите. За първи път пазарът се променя към пазар на купувачи, като производителите са крачка назад.

Електричеството може да не ни спаси от изменението на климата, но променя начините, по които получаваме енергията, на която разчитаме. В енергийния преход има повече от едно измерение.
----------------------------------------------------

* Nick Butler е енергиен експерт, коментатор на Financial Times /FT/ по енергийните въпроси и председател на Института за политика в King's College London