Славчо Нейков: За дългосрочните договори – пак ли?

Посочването с пръст на дългосрочните договори като универсален виновник и потенциалното им едностранно прекратяване носи рискове за държавата и хората

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
4921
article picture alt description

Темата за предсрочното прекратяване на дългосрочните договори с т.нар. американски централи се появява с някаква настъпателна цикличност – включително и днес Пресцентърът на Асоциацията на индустриалния капитал в България публикува принципна позиция в това отношение. Позицията е представена като такава на работодатели и синдикати, но не е уточнено конкретно кои организации я подкрепят – това само по себе си е достатъчно странно, а и буди недоумение и респ. поставя резонния въпрос чия позиция се изразява всъщност. Това обясни пред в. “24 часа” Славчо Нейков, председател на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт. Представяме тук и неговият анализ по темата:

Извън този факта кой подкрепя позицията на бизнеса все пак е видно, че работодателски и профсъюзни организации поставят крайни и категорично звучащи оценки, които се свеждат в резюме до огласените искания „…да се прекрати опасното изкривяване на енергийния пазар, предизвикано от неправомерна държавна помощ …Дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия по преференциални цени от "Ей и Ес  - 3С Марица изток 1" и "Контур Глобал Марица изток 3" трябва да бъдат прекратени преди обявяването на търг за капацитети ..“. В позицията не се правят конкретни предложения точно как да стане това, но поредният натиск върху държавните институции да предприемат едностранно стъпки е повече от очевиден.

В тази връзка обаче явно е необходим повече реализъм в контекста на посочените акценти.  

На първо място е нужен  трезв и обективен поглед върху изкривяването на пазара и върху някои рискове, свързани с прибързани и необосновани стъпки. Фокусирането само върху тези договори едва ли не като първопричина и основно действащо лице с водеща роля за това изкривяване виси във въздуха, ако се забравят някои други факти, свързани с пазарната либерализация и постигане на конкуренцията, за която става дума в изразената позиция. Съвсем наскоро, в рамките на проведената на 22 ноември конференция на тема „15 години либерализация на електроенергийния пазар“   като такива бяха ясно очертани липсата на стратегическа визия за развитие на сектора, липсата на модел за либерализация, липсата на административен капацитет, вкл. и за контрол над търговията с електроенергия в рамките на т.нар. REMIT и др.

А иначе посочването с пръст на дългосрочните договори като универсален виновник и потенциалното им едностранно прекратяване носи серия от конкретни рискове на първо място за държавата, а оттам и за нейните граждани – и тези рискове са три основни: засягане на сигурността на снабдяването, завеждане на арбитражни дела поради нарушения на закона и удар върху репутацията на България като инвестиционна дестинация.
На този фон именно цикличната повтаряемост на въпроса „кога ще ги прекратите тези договори“ е далече както от конструктивност, така и от обоснованост – най-малкото защото липсва виждането на авторите му как това да стане и какви ще бъдат последиците. А със сигурност и двата аспекта са в центъра на вниманието на държавните институции – и също така със сигурност не могат да бъдат пренебрегвани с лека ръка.

Допълнително е важно да се припомни, че в средата на септември тази година беше обявено решение на правителството  за планирано започване на преговори (но само с „Контур Глобал Марица Изток 3“ АД) относно предсрочното прекратяване на дългосрочния договор за изкупуване на електроенергия. Водят ли се такива преговори, как, в какво направление и какви са резултатите от тях към момента не е публично известно.  Министерският съвет обаче формално е създал условия за такова действие, като е възложил стъпките на вицепремиер и двама министри,  и би следвало да се изчакат някакви конкретни резултати от този преговорен процес. Убеден съм, че и КОНТУР ГЛОБАЛ, и AES България не бягат от такива преговори. Ето защо поредната илюстрация на припряност в контекста на огласената позиция не е обоснована и от такава гледна точка.

Друг интересен акцент в цитираната позиция е свързан с механизмите за капацитет.

В началото на ноември т.г. именно на нарочен форум по темата беше отбелязано, че дългосрочните договори са една от формите на механизми за капацитет , към които държавата е насочила вниманието си, за да обезпечи сигурността на снабдяването. На този фон указанието, че дългосрочните договори „..трябва да бъдат прекратени преди обявяването на търг за капацитети“ също изглежда абстрактно  - още повече, че контролът от страна на ЕК във връзка с въвеждането на такива механизми е предвиден в правото на ЕС, така че Комисията ще има допълнителна възможност да оцени ситуацията именно и с оглед на тези договори.

Принципните препратки към правото на ЕС и в изразената позиция са важни, но и в това отношение не трябва да се забравят няколко обстоятелства.
ЕК е уведомена от страна на КЕВР за дългосрочните договори преди повече от 5 години. Липсата на окончателна реакция от страна на Комисията обаче едва ли е случайна – особено, когато става дума за теми като конкуренция и развитие на пазара, които са не само в основата на Европейския съюз, но които принадлежат и към т.нар. „изключителна компетентност“ на Съюза – с други думи, в неговите той законодателства и приема правно обвързващи актове.

На този фон е логично да се приеме, че ЕК със сигурност би предпочела българската държава и инвеститорите да постигнат някакво съгласие, което да съответства на закона. Същевременно за мен е вън от съмнение, че и от ЕК отчитат риска от сериозни и времеемки арбитражни дела, които за съжаление въобще не са новост за българския енергиен сектор. Освен с репутационните му измерения, в българския контекст този риск обаче може да засегне съвсем реално и сигурността на снабдяването – особено при нарушаване на финансовите потоци.

И кратко обобщение

Причината, поради която поставянето на въпроса за прекратяване на дългосрочните договори с американските централи от страна на (неопределени) синдикални и бизнес асоциации се появява сега, не е особено ясна. За мен подходът обаче е далече както от някаква конструктивност, така и от обоснованост – а в случаи като този прибързаните и несъответстващи на закона стъпки ще доведат до последици, които могат да бъдат особено сериозни и за държавата, и за гражданите.

Ето защо в конкретната ситуация нито умереността, нито реализмът са излишни.

 

Славчо Нейков
Експерт по енергийна политика

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща