Силна конкуренция се задава на LNG-пазара през 2020 г.

На пазара на втечнен природен газ се задава силна конкуренция през 2020 г. Очаква се Европа да излезе от ролята на балансьор на този пазар и да има по-голяма определяща роля. Това от своя страна ще се отрази и на ценовите нива.

Доставките на втечнен природен газ (LNG) за Европа са достигнали исторически рекорд – 76 млн. тона. От тях доставките на ямалски LNG са били почти на нивото на американския втечнен газ. Очакванията обаче са, че САЩ през 2020 г. ще увеличат доставките на LNG за европейския пазар и за изостряне на конкуренцията.

По данни на ICIS вносът на LNG за Европа е достигнал 76 млн. тона (105 млрд. куб м). Това е с 55 % повече от година по-рано. „Делът на Европа на глобалния пазар на LNG се е увеличил от 13 % до 21 %. През 2020 г. се очаква още по-голямо количество“, пише в Twitter редакторът от ICIS Ед Кокс.

Основният ръст се дължи на новите доставки от Ямал, но и от САЩ, а също така и от пренасочването на газ от старите проекти за други страни (Африка и Близкия Изток) -  от Азия за Европа.

Основен снабдител с втечнен газ за Европа, както и преди остава Катар. Все пак, най-голям ръст на доставки за Европа се отчита за американския LNG. По данни на EIA и ICIS, през 2019 г. експортът на американски LNG за Европа е нараснал  5 пъти – до 18,3 млрд. куб м. Така дела на LNG от Съединените Щати в общия внос за Европа е 24 %.

Доставките на ямалски LNG изостават, макар и малко от американския втечнен газ. През 2019 г. за Европа са доставени по предварителни данни около 18 млрд. куб м руски втечнен газ, което е три път и повече от 2018 г.

Като основна причина за нарастването на доставките на LNG както на американски, така и на руски такъв е силното понижение на цената на горивата в Азия от една страна и от друга - нарастването на привлекателността на европейския пазар, въпреки че и на него се отчита понижение на цената.

През 2020 г. САЩ ще въведат нови мощности за производство на LNG. Очаква се, че те ще добавят 21 млн. тона (29 млрд.куб м) или почти 50 % към вече съществуващите мощности. Затова експертите очакват, че излишъкът от газ на световния пазар ще се увеличи.

Според една от прогнозите на експертите, през тази година ситуацията на пазара може да се влоши, ако няма рязък ръст на търсенето на пазара на газ в Азия.

Руският газ има предимство по себестойност на разходите, а американският бележи напредък благодарение на условията, които предлага в дългосрочните договори.

Плановете на САЩ

От доста време сред експертите тече дискусия дали САЩ ще успеят да увеличат добива на шистов газ. По последни данни на  S&P Global Platts в страната се наблюдава спад на добива, което се дължи на ниските цени. През декември 2019 г. и началото на януари тази година среднодневният добив на газ в САЩ е бил от порядъка на 91,8 млрд.куб фута на ден – с 1,7 % по-ниско от това през ноември, когато показателят достига най-високото си значение – 93,4 млрд.куб фута на ден.

Експертите от  Platts Analytics смятат, че общият добив на газ в САЩ през тази година ще се увеличи с 1,6 млрд. куб фута на ден до 93,6 млрд.куб фута на ден. Ръстът ще се дължи основно на газа, добиван едновременно с извличането на петрол от най-голямата шистова структура в САЩ Permian Basin, който осигурява над една трета от целия американски петрол. Управлението за енергийна информация към министерство на енергетиката на САЩ, EIA има по-различна и по-висока прогноза – добив от над 95 млрд. куб фута на ден.

Най-големите компании за анализи в сектора се опасяват, че заради ниските цени компаниите, добиващи шистов газ ще трябва да преразгледат плановете си. В случай на намаление на добива, под заплаха ще са и плановете за увеличаване на мощностите на американските LNG-заводи. През 2019 година мощностите им достигнаха до 6,9 млрд. куб фута на ден, а експортът е надхвърлил 30,4 млн. тона годишно, което е ръст от 69 % в сравнение с 2018 година. През тази година очакванията са мощностите да се увеличат до 9,6 млрд.куб фута на ден.

По обем на производство на LNG, САЩ засега отстъпват само на Австралия и Катар. През 2023 година обаче планират да увеличат производството до 12,3 млрд. куб фута на ден, което ще направи САЩ неоспорим лидер. Това обаче зависи от цените на газа. В случай, че останат ниски няма как да се увеличи добива, т.е. И да се натоварят новите мощности.

Допълнителна неизвестност внасят и намеренията, свързани с китайския пазар. Днес, 15 януари предстои подписване на първия етап от новото търговско споразумение между Китай и САЩ. През миналата година Китай наложи мито от 25 % върху американския LNG. След публикуването на подробностите по новата търговска сделка може да бъде направена и по-точна прогноза какво ще се случи с американския LNG на китайския пазар. Иначе Китай през 2019 г. е увеличил вноса на LNG и тръбопроводен газ с 6,9 % в сравнение с миналата година до 96,56 млн.тона.

Русия като конкурент

По предварителни данни през  миналата година производството на LNG в Русия в сравнение с 2018 г. е нараснало с 1,5 пъти – над 29 млн. тона. Ръстът на производството, както сочат изнесените данни се е дължал на пускането в експлоатация на завода „Ямал СПГ“, чиято проектна мощност е 16,5 млн. тона годишно, но фактическото производство е надхвърлило този обем с цли 8 процента.

На тоиз етап в Русия работят само два завода за LNG – на Ямал и Сахалин. Средно тонажен завод има и във Висоцк (производство от 660 хил.тона годишно).

Проектът за строителство на заводът „Ямал СПГ“ е успешно реализиран от "Новатек", като съществено значение за това имат както френските партньори в лицето на Total, така и китайските. Над 80 % от продукцията на ямалския завод е предназначена за потребители в Европа. Дела на руския газ на европейския пазар през миналата година е достигнал 20 %.

Руската компания „Новатек“ планира през първото тримесечие на 2020 г. да пусне четвърта експериментална линия за производство в завода „Ямал СПГ“. Производствените възможности, според изнесените данни са за 1 млн. тона годишно. Стартира, освен това и строителството на завода „Арктик СПГ“ с капацитет за 19,8 млн.тона годишно – три производствени линии, всяка по 6,6 млн.тона годишно. Пускът ще е след три години – края на 2022 г. - началото на 2023 г. , но на пълна мощност заводът ще работи чак през 2026 година. Очаква се и инвестиционно решение за още един завод - „Обский СПГ“ с капацитет за 4,8 млн. тона годишно.

Как ще протече конкуренцията между руския и американския LNG предстои да се разбере. За американския газ разковничето е в цената. Изхождайки от нея компаниите, заети с шистов добив решават дали да развиват или не новите находища, а съответно на това се градят и последващите планове. През третото тримесечие на 2019 г. при средна цена на газа на Henry Hub от 2,38 долара за млн.BTU само Cabot Oil & Gas и Gulfport Energy са генерирали положителни финансови резултати. При другите е отрицателен.

Не по-радостна е и картината за руския LNG. Според анализатори от Оксфордския институт за енергийни изследвания, през тази година средната цена на газа за Европа се очаква да падне до 70 долара за 1000 куб м, (което ще сe отрази на фиансовите потоци на руския монополист „Газпром“, но това не е тема на този материал). В такъв случай апетитите ще бъдат насочени към азиатския пазар, но след като през миналата година цените и там паднаха, не е изключено тенденцията да продължи. Европа, която досега играеше ролята на балансиращ пазар за LNG доставките през тази година се очаква на практика да влезе в нова роля. Това ще засили конкуренцията.