Огнян Минчев за „зелената сделка“: България трябва да има детайлни сценарии за да не се окажем в криза

Политологът Огнян Минчев коментира във фейсбук страницата си „зелената сделка на ЕС“ Станахме част от един безпрецедентен, крайно рисков експеримент, който е предприет от европейската левица под названието Green Deal. Тепърва ще бъдат изследвани и оценявани предпоставките, развитието и последствията на тази обща стратегия на ЕС за радикални икономически промени в посока „пълна неутралност по отношение на климата“. В продължение на десетилетия България се управлява по инерция, ден за ден и „на парче“. Послушни сме и си получаваме европейските фондове – как ги оползотворяваме е отделен въпрос.

Ако продължим със същата инерция по непознатите пътища на „зеления пакт“, може да се окажем в, меко казано, крайно неблагоприятна ситуация. Радикалният екологизъм, вдъхновил „зеления пакт“ е воден от енергийни приоритети, при които не особено бързо развиващи се страни като България могат да се окажат в драматична безизходица. Ние сме част от ЕС и не бихме могли да се отклоним от рамката на „зеления пакт“, каквото и да е отношението ни към него. Необходимо е обаче българската държава, експертната общност и политическата класа да разработят детайлни сценарии за вписване на България в този процес и най-вече за необходимите и възможните мерки, които бихме могли да предприемем в условия на кризисно развитие.

Необходимо е да договорим условията на нашето включване в „зеления пакт“. Ние сме в ЕС за да се модернизираме, за да се развиваме, а не за да унищожаваме нашите индустриални активи. Членството ни в ЕС започна със затваряне на четири работещи реактора под натиска на европейските зелени. Нямаме повече активи за затваряне. Нямаме и излишни ресурси за реализция на архаични утопии – от типа на АЕЦ Белене. Особено тревожна е пълната липса на сериозен дебат по „зеления пакт“ в българското публично пространство, ако не броим дежурните идеологически престрелки между зелени и либертарианци, от които реална полза няма. Застрашени сме от процес на маргинализация, който ефективно да реализира „плана Макрон“ за Европа на различни скорости чрез инструментите на „зеления пакт“ – който не успява да отговори на високите критерии, да се дръпне настрани (ако не и да си ходи).

Време е икономисти, енергетици, европейски експерти и хора, натоварени с политическа отговорност да започнат сериозен дебат за последствията на „зеления пакт“ върху България и разработката на стратегии за българското участие в реализацията на този пакт, които да минимизират щетите от него върху българската икономика и общество.