Иван Хиновски: Алтернатива на загубата на ТЕЦ-овете в Марица Изток и на АЕЦ Козлодуй е комбинация от модерни технологични проекти

При всички случаи през 2030-2040 г. ще загубим 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“, а алтернативата на  двата ядрени енергийни блока е комбинация от нови, технологични проекти за чиста енергия, разбира се и нов блок от 1000 MW на площадката на централата. Колкото до комплекса „Марица Изток“, възможностите са за подмяна с парогазови мощности. Разбира се и чрез реализиране на идеята за модерен енергиен център. Това коментира председателят на Българския енергиен и минен форум (БЕМФ) Иван Хиновски в рамките на дискусионен форум.

Казано между експерти „под сурдинка“

Българската енергетика е структурирана от два облака един върху друг – единият е розов  облак с предварително зададени решения, по които експертите не се слушат и черния облак – реалността, който се нарича енергиен пазар. Между двата прехвърчат искри. Взаимодействието е тежко, искат се оставки. Защото розовият облак не отчита съществени механизми. Ценообразуването е в черния облак, а всички ние виждаме какво се случва в момента“, каза председателят на БЕМФ и постави въпроса за какво се говори „под сурдинка“ между експерти.

„За какво говорим тайно между нас, а медиите мълчат и никой не го казва?“, постави въпрос Хиновски.

„Устойчиво  намалява електропотреблението в България, което е следствие от енергийната ефективност, битовата газификация и други фактори.(минус 2,3 % през 2017 г., минус 3% през 2018 г., минус 1,07 % през 2019 г.)Този факт трябва да бъде отчитан.

Устойчиво расте цената на електроенергията, но това е в резултат и на нови инвестиции“, каза още експертът. Той коментира и митът, че Европейският съюз „спира“ въглищните централи. „Не, те спират сами без държавна подкрепа, защото губят конкуренцията. Сега трябва да се вземе решение – ще наливаме ли пари в тези централи, за да продължат да работят, или те просто ще трябва да отпаднат от пазара?“, постави въпрос Хиновски. „Ние говорим, но никой не ни чува. Нашие прогнози са, че процеса от 2019 г. до 2030 г. ще се задълбочи и те ще фалират, ако те не вземат мерки. Има ли решение за бъдещето на комплекса „Марица Изток“ ? Да.“, посочи Хиновски, който по-късно посочи, че комплекса трябва да стане високотехнологичен енергиен център.

„Затварят ли блокове 5 и 6 в АЕЦ „Козлодуй“? Неизбежно. Оптимистичната прогноза е, че след 2030 – 2040 г. ние ще започнем да губим 5 и 6 блок“, посочи още Хиновски, като част от проблемите, които обсъждат помежду си, но не на висок глас експерти.

„Един от въпросите, които също е дискусионен – замества ли водорода природния газ след 2040 година?  Какво ще ни струва и защо тогава правим сегашните газови проекти ?
Има ли алтернатива АЕЦ „Белене“? Да, но трябва да се чуят специалистите.

ТЕЦ „Варна“ готви първата парогазова инсталация. ТЕЦ „Варна“ ще забие държавната конвенционална енергетика“, допълни експертът, като в този ред на мисли заяви, че обществото трябва да вземе решение за избора на модел. .

Модели и алтернативи

„Фундаменталният въпрос, за който българското общество трябва да вземе решение е за избора на модел. Това е в основата на ялото бъдеще“, каза председателят на БЕМФ. Той представи и двата модела.  

Модел 1: Покриване на енергийния баланс единствено с местни генериращи мощности. При него обаче рисковете са много, свързани основно с динамиката на цените и загубите на енергийните дружества, смята Хиновски.

Модел 2, окачествен от експерта като „Еретичен“ за България и за нашите политици. В частност виждането на Хиновски е за „Локално производство/+ частен внос, договарян на борсите (модел на Италия). „Италия поради тази причина, освен, че има много къпа енергия по много други причини, винаги е спокойна, че нейната цена е борсова. Тя сключва договор, цените са борсови“. Хиновски разглежда този модел паралелно с увеличаване на преносните трансгранични капацитети. Основното предимство: минимален риск за инвестициите в генериращи мощности.

Като неразделна част от бъдещата нова енергийна стратегия председателят на БЕМФ посочи необходимостта от развитие на проекти на общинско ниво, касаещи бъдещото изгаряне на отпадъци. Според него чрез газификация на битовите отпадъци могат да бъдат решени значителни проблеми на чистотата на въздуха. В тази връзка той предлага и нова програма „Енергия за смет“. Това включва и локални топлофикационни мрежи с множество решения на проблемите на енергийната бедност и чистотата на въздуха. Бедните могат да продават смет в тези регионални газификационни модули и да получават газ от тях.

„В България още не е популярно това, че в близко време потребителите ще се превърнат в просюмери, което е комбинация от производител плюс консуматор. Тази дефиниция не се използва, но е вече факт в Европа и САЩ“, каза той.

Хиновски не за първи път опонира на проекта за АЕЦ „Белене“. Според него има и други алтернативи.  В тази връзка той посочи като възможности за планиране, проекти по които отдавна се говори в обществото – ХЕК Никопол-Турну Мъгуреле, 420 MW и ХЕК „Силистра Кълъраш“, 220 MW чрез чуждестранна инвестиция; нови CCGT модули в Топлофикация „София“ -120 MW през 2025 – 2030 г.; ТЕЦ „Варна“ ; нови малки ВЕЦ (655 MW на „Енергопроект“ от 1993 г.; нов ядрен блок на АЕЦ „Козлодуй“ от 1000 MW, като корпоративен проект през 2023 – 2035 г.;

Решението за централите в комплекса „Марица Изток“, според Хиновски е: три броя заместващи парогазови централи в „Марица Изток“ - всяка по 600 MW. “Това прави в момента Западна Европа. Всички заместват въглищните мощности с парогазави“, каза той, като допълни, че „спада цената, а един такъв блок се изгражда до 2-3 години“.

Той не подмина и изграждането на нови ВЕИ-проекти, като заяви, че вече има заделени терени от инвеститори за тази цел  Бъдещето е водородни заводи, кооперирани с ВЕИ. Ние го смятаме за фантастика, но в Европа вече се изграждат паркове от ВЕИ кооперирани със заводи за водород, защото тази енергия, която е излишна от производството на ВЕИ се използва за производството на водород“, обясни Хиновски, като обърна внимание и на геотермалната енергия. „Имаме към 4 хил. МW неизползван геотермален потенциал“, както и 4200 MW покривни мощности“. Разбира се не на последно място бе обърнато внимание и на съображенията за съхранение на енергия.

По думите му, тези проекти се подкрепят „все повече от енергийната общност в България“. Според него в комбинация, всички тези мощности ще могат да заменят загубата в бъдеще на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“.  Той представи е капиталовите разходи  за съответните технологии.  Така например според него капиталовите разходи за парогазови ТЕЦ е 1000 долара/kW.

Вместо ТЕЦ-овете в „Марица Изток“ - високотехнологичен енергиен център

В частност председателят на БЕМФ се спря на алтернативата за комплекса „Марица Изток“

По думите му страната ни трябва да участва в програмата “Въглищни райони в преход” без предварителни условия. Необходими са критерии за приемливост – превръщане на комплекса във високотехнологичен енергиен център и развитие на новите технологии – ISCC, както и
недопускане на политическа намеса при избора;

В частта за целеви хоризонти, председателят на БЕМФ  очерта необходимост от извеждане на ТЕЦ-овете, както следва:

Поемане на ангажимент за поетапно извеждане от експлоатация на всички блокове в Марица Изток – 2030-2035;

Разработване на програма за изграждане на инфраструктура и три заместващи парогазови блокове в трите ТЕЦ-а с по 600 MWел, с външни инвестиции, 2025-2030

Обявяване на търг за изграждане на фотоволтаични парк на табаните  и куплирането му със завод за производство на водород или син газ от RDF от отпадъци в Южна България;

Преговори с ЕК за изграждане на водороден завод и инфраструктура. Включване на общините от региона в проекта;

При целесъобразност – залесяване на част от табаните с енергийна дървесина и миксирането й с въглища за изгаряне в котлите в преходния период.  

Хиновски очерта и идеята: Високотехнологичен  енергиен център. Тя включва:

Производство на син газ от RDF: централизиране  на производството за регионите на Стара Загора, Сливен, Ямбол, Хасково и други градове, като препоръча проучване на опита на Нидерландия и Германия.
На следващо място идва производство на водород, куплиран с фотоволтаичния парк на табаните
На трето - реализация на технологии ISCC в интегриран проект за производство на водород и приложението му в горивни клетки в общините  в региона, или в ТЕЦ.

Принципът заложен при томи модел, по думите на Иван Хиновски е:  Финансиране на проектите в рамките на Програмата “Въглищни региони в преход”