България подкрепя Зелените политики на ЕС, но трябват повече усилия за запазване на енергетиката ни

България трябва да търси по-плавен преход към нискоемисионна енергетика

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
2832
article picture alt description

Решението на правителството за европейския Фонд за справедлив преход и Зеления пакт показват, че страната ни ще се съобразява с изискванията на ЕС, но и че искаме по-добри условия за прехода на българската енергетика. , но и че искаме по-добри условия за прехода на българската енергетика. 3eNews се свърза  с двама експерти, за коментар по темата и какво може да очакваме в близките години за родната енергетика.


Боян Рашев: Средния път по който върви българското правителство е пагубен за енергетиката ни

България не е съгласна с Европейската зелена сделка, но въпреки това я подкрепя. Това обясни енергийният експерт Боян Рашев в отговор на въпроси на 3eNews. “Вчера българското правителство е е взело две важни решения за страната ни. Те могат да бъдат обобщени по следния начин:

1. България подкрепя Европейската зелена сделка, макар че не е съгласна с почти нищо в нея.

2. България подкрепя Европейската зелена сделка, но одобреният от правителството Интегриран план в областта на енергетиката и климата за периода 2021 - 2030 г. показва, че няма намарение да я изпълнява.

Подобно поведение може да води до краткосрочно запазване на властта, но в дългосрочен план е изключително вредно за бъдещето на страната“, смята Рашев.

Според него страната ни има две ясни опции и трябва да избере една от тях. Първата е ако ще подкрепяме Зелената сделка, трябва ясно да го кажем както на Брюксел, така и на Стара Загора. Трябва да имаме План, който да ни изстреля напред. Защото, ако целта е въглеродна неутралност, сме ужасно назад!

Вторият вариант е ако нямаме намерение да изпълняваме Зелената сделка, трябва ясно да го кажем както на Стара Загора, така и на Брюксел. „Трябва обаче да сме готови на тежка битка срещу еко-популизма, който се радва на абсолютна власт в Западна Европа и гази всичко по пътя си. Тази опция изисква здрав гръбнак, решителност и силни съюзници.

Средният път, по който Министерски съвет предпочита да пълзи, води до задънена улица...“, категоричен бе Рашев.


Проф. Тасев: Европа напредва към водородните технологии, България трябва да пледира за по-бавен преход

Според енергийният експерт проф. Атанас Тасев, страната ни трябва да пледира пред ЕС за по-плавен енергиен преход в следващите години. „Само Полша към момента има право да използва дерогация до 2030 г. за централите си. Ние не трябва да си заравяме главата в пясъка, защото Европа си има много сериозни механизми като схемата за търговия с вредните емисии“, коментира пред 3eNews проф. Тасев.

„В момента ЕС започва да намалява безплатните квоти и все повече ще трябва да се купува от свободния пазар. А цената на квотите вече е 27 евро/тон и е ще стигне 30 евро/тон. А за всеки произведен мегаватчас електроенергия от нашите въглищни централи трябва да добаавим още 40% към цената, защото въглищата ни са ниско калорични. При нас емисионния коефициент на ТЕЦ AES Гълъбово и ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток 3“ е около 1.24, а при ТЕЦ „Марица Изток 2“ е 1,4. При норма 550 гр вредни емисии за киловатчас при нас емисиите са близо три пъти по-високи. И ако трябва да закупим всичко квоти, които ние трябва да купим, само за тази година трябва да дадем около 1,2 млрд. лева. А това си е цяла магистрала за строителство. Отгоре на всичко това ще е възможно до 2025 г.. На практика Брюксел ще ни удари с финансовия механизъм и нищо не може да направим ние по темата“, обясни експертът.

По думите му сега страната ни трябва да имаме някакъв вид програма до 2030 г. са постепенното намаляване на производството на ток от ТЕЦ-овете и ускорена програма за заместващи мощности.

„Нашите централи са крайно необходими при регулиране на енергийната ни система. Те са високоманеврени и са жизненоважни за системата ни. Именно такива бързоманеврени мощности ще ни бъдат необходими занапред при въвеждането на нови ВЕИ централи в експлоатация“, поясни още проф. Тасев.

Според него основният проблем ще бъде акумулирането на електроенергия занапред. „Европа с много бързи темпове върви към водородните технологии. Това е идеалния изравнител на нощния товар на атомната централа, защото през нощта имаме ниско потребление и голямо производство. Този проблем пък възниква при фотоволтаичните централи през деня. И заради това е нужно ускорено развитие на водородните технологии. Водорода може да се използва за създаване от една страна на горивни клетки, а друга част от количествата да отиват за директно използване на водорода – въвеждане на повече водородни автомобили, подмяна на горивната база на ТЕЦ-овете“, добави проф. Тасев.

Той беше категоричен, че страната ни трябва да пледираме за по-плавен преход и за увеличаване на свободните квоти вредни емисии за страната ни. „Тази година имаме квоти за 20 млн. тона въглероден диоксид. Но ако тези квоти силно се намалят, то сумата, която ще трябва да плащаме за емитираното замърсяване ще стане много голяма. А това неминуемо ще доведе и до увеличаване на цената на електроенергията за потребителите“, каза той.

По думите му 2020 г. е началото на много сериозно предизвикателство и всичко няма да изглежда както е било през миналата година. И то с много бързи темпове започва промяната. „Въпросът сега е доколко ние ще можем да отстояваме нашата позиция за по плавен енергиен преход в Европа. По тази линия ние отдавна страдаме от този проблем – ние нямаме лобистки структури в Европа, а имаме само евродепутати, които са на принципа „орел, рак и щука“. Полша още от 2016 г. успя да получи своята дерогация и вече прилага инструмента „търговете за капацитет“. И ще продължи да го прилага още 15 години. Това е резултат на тяхната проактивна дейност и наличието на лобистки структури“, смята проф. Тасев.

Според експерта Европа все още изготвя документите за енергийния преход – има бланкетна представа какво горе-долу и как ще стане. И тук трябва да се положат много дипломатически и лобистки усилия, за да може ние да постигнем по-благоприятни условия на прехода. Специално за Фонда за справедлив преход се вижда, че той ще разчита на публично-частното партньорство.

Част от предложенията на синдикатите са одобрени от правителството

На страната са нужни 42,7 млрд. лв., за да изпълни сегашните заложени критерии за следващите 10 г. Това са парите за Зелената сделка, за да преструктурираме системата и да влезем със зелена и дигитална трансформация на икономиката до 2030-та година. В момента от ЕС ни дават около 460 млн. за този преход. Това обясни пред bTV президентът на КНСБ Пламен Димитров.

По думите му трябва да гарантираме работните места и енергийния баланс на България. Важно е да се уточнят кои са червените линии, които България не може да прекрачва. Четири са основните момента, но от които два са намерили място в позицията на страната. 

Според него най-важно е, че България ще сподели климатичната неутралност на ЕС към 2050 г., но към 2030 г. ще се настоява за 40% намаляване на емисиите, а не 50-55% както са предложили някои държави членки и председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен.

Според Димитров това ще даде повече време на България, в което да не бъде толкова категорична и агресивна докато гони целта.

Втората важна позиция, която трябва да отстоява страната ни е да не се съгласяваме всички приходи от свободните емисии да се централизират в Брюксел. Той беше категоричен, че за 2018 г. са постъпили 1 млрд. 100 млн. лв. във Фонда за сигурност на енергийната система и настоява парите да останат в България. Съгласие не е намерено по повод действащата директива държавните помощи за въглищните централи да бъдат прекратени до 2025 г.

Те трябва да бъдат гарантирани поне до 2030 г., за да се подсигурят необходимите мегавати електричество, които са гръбнака на енергийната ни независимост. Четвъртата точка засяга тежките индустрия у нас, която трябва да продължи да получават подкрепа по време на прехода.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща