Лиляна Павлова: Политиците и финансовите институции трябва да намерят как компаниите да не отлагат инвестициите си заради кризата

Политиците и финансовите институции трябва да намерят правилният подход, за да може бизнесът да не отлага или намалява инвестициите си в декарбонизацията, дигитализацията и осъществяването на общите цели. Изследване на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) фиксира много притеснителен индикатор, че 45% от европейските, включително българските, компании планират да съкратят, отложат и дори преустановят част от инвестиционните си планове в тези посоки. А това не трябва да се случва, поради което отговорните институции трябва да обърнат сериозно внимание и да не позволят забавяне на тези инвестиции. Това обясни вицепрезидентът на ЕИБ Лиляна Павлова по време на участието си в международния форум „Зеленият преход - предизвикателства и решения за България", организирана от Dir.bg и 3еNews.

Тя отбеляза също така, че изследване на Европейската инвестиционна банка е показло също, че една четвърт от българските дружества осъзнават нуждата и ползите и увеличават дигитализацията, която е много важна и за частния сектор. Но в същото време е налице и една изключително притеснителна тенденция от проучването - че 2/3 от фирмите в България не разполагат с инвестиционни планове, свързани с киберсигурността. Именно тук правителствата, финансовите институции, фондовете на ЕС и др. трябва да обърнат сериозно внимание и да подпомогнат всички необходими действия и инвестиции, необходими за преодоляването на тези проблеми и постигането на целите за дигитализация и зелена трансформация на икономиката, смята Павлова.

По отношение на финансирането на всички проекти, свързани с плановете и целите на ЕС Европа да стане първият изцяло климатичнонеуптрален континент към 2050 г., тя подчерта, че ЕИБ, освен като банка, може да помогне и чрез Европейския инвестиционен фонд, който може да предоставя рисково финансиране, подкрепяйки българските инвестиционни банки. Павлова обеща Банката да бъде активен партньор на българското правителство и в Плана за възстановяване и устойчивост, давайки възможност да инвестициите в бизнеса да се разширят допълнително с над 360 млн. Също така ЕИБ ще бъде партньор и на Министерството на икономиката чрез финансов инструмент за подкрепа на инвестициите в развитието а индустрията, особено в чувствителни региони като този на Стара Загора. „Така че възможностите са при нас, финансовият ресурс е наличен, важното е процесът да е добре планиран, да имаме ясна визия къде искаме да отидем и да обединим усилията на всички, които участват в този процес, защото няма да успеем, ако не сме заедно“, категорична бе Павлова.

Тя подчерта, че ЕИБ разполага с редица възможности за осигуряване на допълнително финансиране на зелени проекти. Тя има голям опит в зелените сертификати, като е институцията, създала първите такива още през 2007 г. „Към днешната дата почти 40 млрд. евро зелени облигации са издадени от ЕИБ. И продължаваме да го правим. Създадохме и нови зелени облигации – за устойчивост, които са друга възможност за финансиране на проекти. Чрез тези облигации разширихме възможността инвестициите да не са свързани само с екологични, но и със социални дейности. Защото социалният елемент, адаптацията и образованието безспорно са важни мерки“, обясни Павлова.

Тя подчерта, че цялото финансиране, което ЕИБ предоставя, вече е в съответствие с принципите на Парижкото споразумение, което е и една от ключовите цели на финансовата институция. Втората новост е, че 50% от инвестициите, които ЕИБ подкрепя, задължително трябва да са свързани с мерки срещу климатичните промени, екологични и устойчиви инвестиции. „Ако средногодишно ние предоставяме 70 млрд. евро, целта ни сега е половината от тях да бъдат насочени към такъв тип екологични инвестиции. Както и да мобилизираме 1 трлн. евро допълващи инвестиции до 2030 г. чрез фондове, частен капитал, финансови инструменти и др., което също е една от нашите много важни цели“, подчерта Павлова.

Тя подчерта, че ЕИБ, освен с финансиране на проекти, има предимството да може да предоставя и техническа помощ, консултации по отношение на проектите. Което е много важно в момента, предвид планирането на зеления преход. „За него трябва да бъдат подготвени правилните проекти, които да имат необходимия принос за целите, които трябва да бъдат постигнати“, подчерта вицепрезидентът на ЕИБ.

Павлова подчерта и че Банката вече е променила две важни свои политики. Едната е свързана със средствата, които се предоставят на енергийния сектор. „Като климатична банка правим така, че поетапно да бъде преустановено финансиране на проекти, свързани с традиционните изкопаеми горива. И за сметка на това да предлагаме финансови инструменти, с кито да стимулираме инвестициите в целия сектор на възобновяемите източници“, обясни тя. Тя допълни и че паралелно с това ЕИБ е партнор на ЕК за Европейския Баухаус и Европейската инициатива за енергийна ефективност и обновяване на сградите, което също е изключително важна тема за зеленото бъдеще. За тази цел е създаден и специален инструмент, чрез който ЕИБ да финансира 75% от необходимите инвестиции за енергийното обновяване на сградния фонд, което представлява многомилиардна инвестиция.

Втората много важна политика, за която ЕИБ е в процес на адаптация, е транспортната политика. „Този сектор ще има изключително голяма роля и принос в процеса за декарбонизация. Това е и един от най-замърсяващите сектори. Затова декарбонизацията на транспорта и намаляването на емисиите в него е много чувствителна тема. Целта за намаляване на неговия въглероден отпечатък с 90% е една много амбициозна цел, която може да се постигне само чрез подкрепа на технологичната революция, която включва и този сектор. Транспортната система трябва да стане освен зелена, също ефективна и безопасна“, отбеляза Павлова.

Тя подчерта , че посланието за справедливия преход също е много важно, и поради това ЕИБ е ключов партньор на ЕК в реализацията на създадения Механизъм за справедлив преход. Павлова отбеляза, че става дума за 10 млрд. евро инвестиции и кредити, като има и безвъзмездна финансова помощ, достигаща до 25% от стойността на съответния проект. И допълни, че по тази схема ще се финансират регионални проекти, свързани с топлофицирането, подобряване на енергийната ефективност на сградния фонд и въобще за подкрепа на населените места, където преходът ще бъде най-тежък, като например Стара Загора.

Павлова отправи и призив към България да бъде по-активна по отношение на Фонда за модернизации, тъй като е една от 10-те държави в ЕС, които са бенефициент по него. За съжаление обаче все още не сме активен участник. Затова тя се надява скоро това да се промени и България да представи своите проектни предложения.

Тя припомни, че голяма възможност за осигуряване на инвестиционни средства предоставя и Фондът за иновации, като подчерта дебело, че двигателят за за създаването му бе българският еврокомисар Мария Габриел.