„Грийнпийс“: Хората трябва да преминат от самолети към влакове, а кратките полети да бъдат забранени

ЕС трябва да насърчава прехвърлянето на пътници от въздушния на железопътния транспорт. Така ще може да се осъществи сериозна част от зеления преход в транспорта. На този сектор се дължат ¼ от емисиите парникови газове в световен мащаб, а именно при самолетите все още не се е явила сериозна алтернатива на двигателите, използващи керосин, макар да има опити за създаване на такива, работещи на биогорива, както и вече осъществени полети с електрически самолети. В същото време въздушният транспорт е най-бързорастящият източник на вредни емисии в Европа, отбеляза Лорелей Лумузен, експерт по климат и транспорт „Грийнпийс“ по време на участието си в провелия се в София международен форум „Зеленият преход – решения и предизвикателства за България“, организиран от Dir.bg и 3eNews. Тя подкрепи тезата си с факта, че за 10-те години преди COVID-кризата, която се отрази много силно на авиотранспорта, ръстът на вредните емисии при него е бил 28%, като в същото време по-малко от 7 на сто от пътническия транспорт се осъществява по въздух. „Така че хората трябва да преминат от самолети на влакове“, категорична е Лумузен.

Проучвания на някои НПО-та показват желанието на хората за преминаване към жп транспорта. Например 69% искат да използват нощни влакове за придвижването си на по-дълги разстояния. Експертът на „Грийнпийс“ отбелязва, че въпреки предприетите преди 2 години в ЕС действия за увеличаване броя на жп линии и влакове, в краткосрочен хоризонт няма да може да се създаде подходяща железопътна мрежа, която да поеме голяма част от пътниците на самолетите. „Това ще изисква повече усилия от националните правителства и ЕК, за да създадат солидна жп мрежа, така че границите да могат да се минават по-бързо. Чак тогава ще можем да постигнем нещо. Трябват ни по-добри и по-ефективни вагони и локомотиви, за да могат хората да пътуват през Европа. Сега те не са съвместими и това предотвратява установяването на трансевропейски линии“, отбеляза Лимузен.

Според нея правителствата трябва да инвестират много средства в модернизацията на съществуващата инфраструктура, за да може всички региони да бъдат свързани, а не само столиците. Така ще се постигне всеобхватен достъп до бърз и удобен жп транспорт за всички, независимо къде живеят. „За да спрат климатичната криза, правителствата трябва да инвестират във влакова инфраструктура и паралелно да забранят някои полети. Например там, където може да се стигне с влак за за 6 часа, да не може да се пътува със самолет“, каза Лумузен.

Тя отбелязва, че за постигането на зеления преход в транспорта ще трябват не само инвестиции, но и цялостно нов подход към сектора. И по-конкретно на първо място да бъде поставено обществото, а не големите компании, които правителствата на държавите в ЕС подкрепят и насърчават в прехода. „Трябва да променим изцяло начина, по който мислим, както и политическите действия на всички нива – локално, регионално и на ниво ЕС“, каза Лимузен.

Тя обърна внимание на проблема в урбанизираните територии и въздухът в тях. Наблюденията на „Грийнпийс“ показват, че чистият въздух в градовете в Европа е по-скоро изключение. Затова осъществяването на зеления преход в тях минава задължително през намаляването на вредните емисии, включително от транспорта. И това, според Лимузен, трябва да стане грижа №1 na кметовете.

Тя изказа критики и към достъпа на европейските граждани до обществен транспорт, в който те далеч не са равни. Някъде го има, някъде не, някъде е добре развит, на друго място – средно, на трето изобщо липсва. В същото време има и много хора, които не могат да си позволят да си купят автомобил. „Затова нашите градове трябва да са приобщаващи и достъп до транспорт да имат всички. Това означава по-добър транспорт, електрификация, по-отворен, по-достъпен и по-безопасен. Също така ни трябват системи за споделяне на превозни средства в градовете“, каза Лимузен, допълвайки, че паралелно с това са необходими тротоари и обществен транспорт, които са достъпни за всички, включително хора с ограничена мобилност.

Общественият транспорт, според Лимузен, независимо дали става дума за градски или междуградски, трябва да е достъпен също така и за хората с ограничени доходи. Като за целта не е необходимо много, тъй като решения вече са намерени и в ЕС има въведени такива добри практики, които работят. Тя даде пример с Австрия, където е въведена система, чрез която хората мога да си купя един национален билет за транспорт на цена от едва 3 евро, който дава право да се пътува с обществения транспорт цял ден и из цялата страна. Друг добър пример е Барселона, където общественият транспорт е безплатен, ако хората оставят автомобилите си и се качат на него.

Връщайки се на декарбонизацията на транспортния сектор, Лимузен отбеляза, че „Грийнпийс“ подкрепя предложението на ЕК за забрана на продажбата на коли с двигатели с вътрешно горене, но заложената дата 2035 г. им се струва късна. Според изчисленията на екоорганизацията, за да се постигне целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 градуса по Целзий, това трябва да се случи 7 години по-рано. Затова, според екозащитниците, правителствата трябва да изтеглят тази дата за 2028 г.

„Това всъщност няма да е краят на двигателите с вътрешно горене, а само краят на продажбите им“, подчерта Лимузен. Според нея електромобилността не е панацея, защото не може всяка всяка кола по света да бъде заменена с електрическа. За да бъдат градовете въглеродно неутрални, наистина ще трябват електромобили. Но техният брой не трябва да е колкото на конвенционалните сега. Именно в тази връзка властите трябва да развиват паралелно и електромобилността, и достъпния обществен транспорт, за да могат градовете да се отърват и от задръстванията, които са проблем както за качеството на въздуха, така и за това на самия транспорт.  

_____________________________________________________________________________________

Конференцията е организирана от Dir.bg и 3eNews с подкрепата на "Филип Морис България", "Аурубис България", VISA, "УниКредит Булбанк", "Дънди Прешъс Металс", Brown to Green,"ПроКредит Банк", "Дейзи Тех АД", "Загорка", "Контур Глобал Марица Изток 3", ЧЕЗ, "Девня Цимент", "AES Bulgaria", "Контракс", "Солвей Соди", "Геотехмин ООД", "Bianchi Coffee","Еdoardo Miroglio", "White Water".

Партньори са Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), Индустриален клъстер "Средногорие", Индустриален клъстер "Електромобили", Институт за енергиен мениджмънт, Център за устойчиви финанси и енергетика, Пан Европа България, Атлантически клуб, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара, Американска търговска камара в България (AmCham), Българска асоциация по рециклиране, Браншова асоциация "Полимери".

Медийни партньори на инициативата са: БНТ, bTV Media Group, БНР, БТА и списание "Мениджър".