Най-важните решения, взети по време на първата седмица на COP26

През първата седмица на COP26 бяха направени множество обещания и се подписаха нови споразумения, сред които такива за прекратяване на обезлесяването, намаляване на емисиите на метан, спиране на използването на въглища и др. В българската позиция липсваше конкретика за амбициите на България. Ако всички тези обещания се превърнат в действия от страните по света, тогава има потенциал да се доближим до изпълнение на целта от Парижкото споразумение. Това пише в свой анализ за climateka.bg Николай Петков е завършил магистратура по „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Магистърската му теза е на тема „Климатични индекси – анализ на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и настоящето“. Участва в инициативи на екологично сдружение „За Земята“, като последно е бил координатор по проекта „КлимАлт“.

На 31 октомври 2021 г. започна Конференцията на ООН по изменението на климата – COP26. Според мнозина това е една от най-важните конференции за климата от 2015 г. насам. По данни на ООН, ангажиментите за ограничаване на емисиите, поети от страните непосредствено преди конференцията, са достатъчни да ограничат затоплянето климата на Земята до 2,7°C, много повече от смятания от IPCC за безопасен праг от 1,5°C. Това налага преразглеждане на предишните ангажименти.

Нови обещания

Първата седмица на Конференцията на ООН по изменението на климата в Глазгоу бе белязана от няколко новопостигнати съгласия. 

Обезлесяване

Лидерите на над 100 държави, сред които и България, се споразумяха да спрат и да обърнат процеса на обезлесяване на планетата до 2030 г. Изсичането на горите и превръщането им в земеделска земя е отговорно за около 25% от световните емисии на парникови газове – при изгаряне или изгниване на дърветата уловеният от тях въглерод се връща в атмосферата, а земеделието като цяло е източник на емисии. Общо 85% от горите в света са включени в новото споразумение. Сред подписалите страни са включително Бразилия и Конго – държавите, където проблемът с изсичането на тропически гори е особено сериозен. Общо 85% от горите в света са включени в новото споразумение.

Намаляване на емисиите на метан

По инициатива на ЕС и САЩ над 100 страни обещаха намаляване на емисиите от метан с 30% до 2030 г., спрямо нивата от 2020 г. Това решение е от особено голямо значение, тъй като метанът е парников газ с 80 пъти по-голямо затоплящо действие от това на въглеродният диоксид в краткосрочен план. Подписалите страни включват над ⅔ от световната икономиката, но сред тях липсват големи играчи като Русия, Китай и Индия.

Излизане от въглищната зависимост

Над 40 държави поеха ангажимент за спиране на използването на въглища. За развитите страни датата за изход ще бъде 2030 г., а за развиващите се – 2040 г. Сред страните, подписали споразумението, са Полша, Виетнам и Чили, държави с голям дял на въглищата в енергийния им микс. В крайна сметка САЩ и Китай не сложиха подписа си в този документ, но в отделно споразумение, 20 страни, сред които и САЩ, се съгласиха да спрат новите инвестиции на въглищни проекти извън страните си.

Въглеродна неутралност

Постигането на нулеви емисии парниковите газове до средата на века е ключова за ограничаването на глобалното затопляне под 2,0°C, според най-новия доклад на IPCC.

Индия – втората по население страна в света, и третата по въглеродни емисии, за първи път определи срок за постигане на въглеродна неутралност – 2070 г.  Действието се оценява като значителна стъпка напред, макар и датата да е много по-къснa от срока, поставен  в западните държави – 2050 г, както и от датата, поставена на Китай – 2060 г.  

Българското участие

България бе представлявана на COP26 от служебния премиер Стефан Янев. 

На срещата служебният премиер заяви, че трансформацията е необходима, но тя трябва да бъде справедлива, ако искаме в крайна сметка да е и успешна. „Скоростта за постигането ѝ не е определяща. Определящи са солидарността, разумният подход и консенсусът, че необходимите реформи трябва да се правят, когато сме готови и когато сме сигурни, че сме защитили националните си икономически и социални системи“, каза Янев. В изказването му липсваше конкретика относно амбициите на България в процеса на преминаване към въглеродна неутралност.

Факт е, че определената миналия месец дата за изход от употреба на въглища за България – 2038 г., е много по-късна в сравнение с други държави от нашия район. Отличават се Гърция и Унгария с крайна дата през 2025 г. и Северна Македония — през 2027 г. Словакия има за цел 2030 г. Дори Румъния е заложила 2032 г. като цел в Националния си план за възстановяване. 

Какво означава всичко това? 

Новозаявените амбиции, стига да се спазват, неизбежно ще окажат положително въздействие върху борбата срещу климатичните промени. Вече се появиха оценки, като например такава на учени от университета в Мелбърн, според които новите мерки на държавите ще са достатъчни да задържат Глобалното затопляне до под 2°C. В същото време обаче, от ООН напомнят, че на база сегашните официални национални определени приноси (НОП), светът все още е далеч от избягването на климатична катастрофа. Според анализ на организацията, до 2030 г. се очаква увеличение на въглеродните емисии с 13,7%. А емисиите на въглероден диоксид през 2021 г. се очакват да достигнат обратно рекордно високите стойности от 2019 г.