Българска компания създава технологии в нова за целия свят биоиндустрия

Рядко се случва у нас да бъде разработена технология на бъдещето, която да накара хората по света да се сещат за България, когато чуят за нея. Към днешна дата такива случаи са единици. Съвсем скоро обаче има голям шанс към броят им може да бъде прибавен още един такъв случай. Става въпрос за българският стартъп с интересното име „Насекомо“. Компанията разработва технологии и нау-хау, свързани с изхранването на хора и животни, отглеждането на земеделски култури, замяната на изкуствени материали, използвани в тези сфери, с натурални, пестенето на естествени природни ресурси. И както подсказва името, зад всичко това стои едно насекомо. По-конкретно това е тропическата муха от вида „Черен войник“, която е наречена така не защото е агресивна, а защото откривателят й е бил генерал във френската армия. Връзка с Франция „Насекомо“ има и по друга линия – един от основателите й е Ксавие Марсенак. Пристигнал в България в началото на 90-те като стажант във френското посолство, но му харесало и останал, създал семейство и бизнес.

В основата на дейността на „Насекомо“ стои въпросната муха, която е доста интересен вид. Тя трупа всичките необходими за жизнения й цикъл (от 4 до 7 дни) хранителни запаси още докато е ларва. Самото насекомо няма уста и съответно докато е муха, не яде нищо, не хапе, не разнася зарази. Технологията, прилагана от „Насекомо“, използва именно свойството на мухата да се храни само, докато е ларва. За нейна храна се използва смес от остатъчни продукти от хранително-вкусовата промишленост, животновъдството, растениевъдството (например пшенични трици), от пивоварните (бирена мая) и вода. От тези естествени продукти се прави смес, която играе ролята на постеля на клетките, в които се отглеждат ларвите, а едновременно с това те се и хранят от нея. Когато са достатъчно пораснали, самите ларви се преработват и от тях се получават 3 продукта – протеиново брашно, масло от ларви и почвен подобрител. Готовата продукция пък се използва като храна за животни и растения. По този начин се затваря кръга, като се получава едно напълно естествено производство, използващо като суровина само натурални компоненти и чийто краен продукт отново е натурален. „Ние сме типичен пример за кръгова икономика, защото затваряме кръга от остатъчните продукти от фермата до необходимите й за нейното производство“, отбелязва Ксавие Марсенак.

„Използваният от нас процес и без това се случва в природата. Идеята ни е да го направим индустриален и икономически изгоден“, обяснява от своя страна директорът по индустриализацията Камен Василев. Според думите му крайните продукти на това производство имат куп приложения. От една страна те се използват в рибните стопанства, където протеинът е основна част от естествената храна на рибите. Например при дивата пъстърва той заема около 40% от диетата й. В същото време протеиновото брашно замества 100% рибното брашно, за чието производство се използват риби, които не стигат до трапезата на хората, а вместо това се използват като суровина. Което пък от своя страна води до намаляване на популацията им и застрашава и природата, и изхранването на планетата. Василев дава пример с прогнозите, че до 2050 г. се очаква в световен мащаб търсенето на животински протеини да нарасне допълнително със 100 млн. тона на година, които спокойно ще могат да се набавят чрез продукцията на предприятия като „Насекомо“.

В същото време протеините и насекомите са част от естествения хранителен режим и на домашните кучета и котки, птици и влечуги. И тук отново продукцията на българският стартъп има сериозен потенциал, включително и от гледна точка на пазара, който само в ЕС възлиза на около 20 млрд. евро годишно. Протеиновото брашно широко се използва като фураж и в свинефермите и птицекомбинатите. Освен това изследвания показват, че добавянето на само 3 до 5% продукти от насекоми в диетите на прасета или бройлери подобряват значително здравословното им състояние, а водят и до по-бърз растеж. Има и алтернативи, например соята. Но нейният добив и производство са една от причините са обезлесяването на планетата. В същото време тя става и все по-неизгодна икономически, тъй като за последните 20 години разходите за производството на такива продукти са се увеличили 3 пъти. От друга страна протеиновото брашно от ларвите съдържа и естествени антибиотици. Използвайки го като храна за животни, това автоматично премахва нуждата те да приемат изкуствени антибиотици, които в крайна сметка чрез добитото месо стигат и до трапезата на хората.

Василев отбелязва още, че другият продукт от производството на „Насекомо“ - почвените обогатители, са идеален избор за естествен тор, който е идеален за подхранване и възстановяване на почвите. Чрез използването им се подобрява здравето и естествената защита на растителните култури.

Третият продукт – маслото от ларви, също има множество приложения. От една страна това масло е суровина за козметичната индустрия, където използват и антибактериалните му свойства. От друга страна се ползва и във фармацията заради естествените му антибиотични свойства. В химическата индустрия пък от него се извлича хитин с първокласно качество. Има приложение и в енергетиката, като от него могат да се произвеждат биогорива.

Друг положителен аспект е цената на продуктите. Към момента, предвид факта, че технологията е нова, един тон от протеиновото брашно струва около 4000 евро, колкото е и същото количество рибно брашно. Но с развитието на технологиите и производството се очаква цената да падне до около 2000 евро на тон, докато прогнозите за конкурентния продукт са той да поскъпва.

Идеята на „Насекомо“ като цяло е по-скоро компанията да се съсредоточи в научно-изследователската и развойна дейност и да продава ноу-хау, отколкото самата продукция, макар да предвижда и второто. За развойната си дейност компанията е изградила свой развоен център в Елин Пелин през 2018 г. Сега е в процес на реализация на демонстрационния си център, който в момента се оборудва в сграда в близост до софийското село Лозен. Там бъдещите клиенти ще могат да се запознаят със самата технология, ако искат да я закупят и прилагат в своя фабрика. Към 2023 г. „Насекомо“ предвижда и изграждането на първото си промишлено предприятие у нас. То ще бъде някъде в Югоизточна България. Паралелно с това обаче „Насекомо“ е отворено към експанзия на пазарите по цял свят, където още сега може да започне да изгражда заводи в партньорства с други компании или пък просто да продава технологията на чужди инвеститори, които биха искали да развият такъв бизнес сами.

Стратегията спокойно може да превърне България в световен или поне в един от световните лидери в този тип производство, тъй като дейността у нас тръгва приблизително едновременно с тази на малкото конкуренти по света в тази тепърва стартираща индустрия. Такива в Западна Европа има във Франция, Нидерландия и Великобритания, в Източна – в Полша. Ксавие Марсенак отбелязва, че в Югоизточна Европа няма нито една подобна компания и в това е големият шанс на „Насекомо“ и България. „Основната ни цел е да се превърнем в световен лидер“, добавя от своя страна Камен Василев. Който отбелязва, че за съжаление пазарът в България е малък и по отношение на продукцията на бъдещия завод у нас, реализацията й ще се случва повече на чужди пазари, макар и в момента у нас да има клиенти, които купуват. Такива например са биоферми, чиято продукция може да се намери на фермерските пазари.

Технологията на самото производство е напълно екологично чиста и не създава никакви отпадни продукти. Поради тази причина е и напълно безопасна както за околната среда, така и за хората, които живеят наблизо. От екипа на „Насекомо“ отбелязват, че са готови да отворят вратите на всеки, който иска да се запознае с начина на работа или има притеснение как подобно съоръжение ще повлияе на флората, фауната и хората наоколо. „Разбираме притесненията на хората в Лозен, които не познават нашето производство. Всяко нововъведение предизвиква естествена тревога в хората, но уверяваме жителите в околността, че имаме опита и технологичното ноу-хау да създадем нашата технология в полза както на природата, така и в услуга на местната общност“, отбелязва Марсенак.