Доклад: Отоплението на домовете ни с водород няма да е рентабилно икономически и климатично

Тъй като собствениците на жилища в цяла Европа се тревожат за съдбата на своите остарели газови котли, някои възлагат надеждите си да ги прехвърлят към водорода. Но това може да се окаже, че не е пътят напред, съдейки по данните от ново проучване, цитирано от Euractiv.

Новият доклад „12 Insights on Hydrogen“, публикуван от германския мозъчен тръст Agora Energiewende, дава по-внимателен поглед върху „огромната реклама“ направена на водорода през последните две години и се опитва да определи дали той наистина ще заеме по-съществена роля сред енергоносителите занапред.

„Ролята на водорода за неутралността на климата е от решаващо значение, но второстепенна спрямо директната електрификация“, пишат авторите, които прогнозират, че водородът ще представлява 16-25% от крайното енергийно търсене в Европа до 2050 г.

Така за собствениците на жилища, които не са склонни да изхвърлят газовите си котли, докладът носи някои лоши новини. „Не виждаме роля на водорода в отоплението на сградата чрез котли или горивни клетки“, казва Гниевомир Флис, експерт по водорода в Agora Energiewende и един от авторите на доклада. „Сценариите с нулеви нетни стойности виждат много ограничено използване на водород в сградите“, обясни Флис. „Сценариите с беземисионна икономика посочват много ограничено използване на водорода в сградите“, обясни Флис.

Поддръжниците на водорода смятат, че съществуващите газови мрежи могат да пренасят до 20% водород без нужда от скъпо обновяване. При условие, че водородът е с ниско съдържание на въглерод, това би предложило незабавно намаляване на емисиите на парникови газове, твърдят те. Смесването на водород с газ може да бъде особено рентабилно в европейските региони с налични газови инфраструктурни мрежи, които могат лесно да бъдат пренасочени към водород в краткосрочен план, заявяват от индустриалната коалиция.

Това мнение се подкрепя и от заместник- представителя на ЕС, отговарящ за климата Франс Тимерманс. „Колкото повече можем да имаме двойна употреба на инфраструктура, толкова по-добре е – също така да направим прехода към зелен водород достъпен в бъдеще“, сподели той наскоро. Противниците обаче наричат смесването на водород с газ „троянски кон, който би поддържал отоплението ни с изкопаем газ, докато потребителите не получат сметката“, каза Джулиет Филипс, експерт по водорода в Обединеното кралство в мозъчния тръст за климата E3G.

За Флис и съавтора на доклада Матиас Дойч въпросът е по-скоро свързан с икономическите и финансовите аспекти. „Няма надеждна стратегия за финансиране на използването на водород в домакинствата“, отбелязват те.

За разлика от промишлените сектори като производството на стомана или химическата индустрия, които имат малко други възможности за декарбонизация, отоплението на дома с водород би се конкурирало с други технологии като термопомпи и мрежи за централно отопление, които са по-зрели, посочват авторите. Освен това спестяванията на парникови газове не си струват разходите, твърдят те. Простото смесване на възобновяем водород в газовата мрежа би „повишило цената на доставяния газ с около 33%, но ще намали емисиите само със 7%“, се казва в доклада.

Докато повечето експерти очакват разходите за производство на възобновяем водород да паднат с около 1,5 евро на кг, действителните разходи за домакинствата биха били много по-високи, отколкото за индустрията или други големи потребители, твърдят авторите.

Например, изгарянето на водород вместо природен газ в домашни отоплителни уреди ще изисква модернизиране на газопроводи и „утрояване на цената на газа на едро“, тъй като водородът ще продължи да бъде по-скъп от газа, твърдят авторите на доклада.

Разходите за пренос, съхранение и разпространение биха удвоили цената за използване на водород при домакинствата, дори и в случай, че евтиният възобновяем водород може да бъде внесен от места като Мароко, казват авторите.

„Трябва да докарате водород до Германия, след това трябва да го прехвърлите през магистралните преносни газопроводи, после към разпределителната мрежа, и накрая трябва да намерите място за съхранение“, споделя Флис. Според него всички тези транспортни етапи биха вдигнали разходите за зеления водород в домовете.

„Когато прилагате мрежовите тарифи в цялата верига на стойността, цената на вашия водород се удвоява дори преди да вземем предвид маржовете на различните търговци на дребно“, обясни Флис.

В резултат на това алтернативните източници на битова топлина стават по-привлекателни от вариантите за отопление на микс от водород и природен газ, заключава той. „Термопомпите предлагат енергийни спестявания от 20 000 евро на домакинствата през 2030-та година, сочат проучванията. Това е в сравнение с водородното отопление, дори в неизолирани жилища. Добавянето на изолация води до общи спестявания от над 30 000 евро през целия им живот“, каза Флис.

Тъй като електрификацията на крайните енергийни потребители продължава да нараства, търсенето на газ неизбежно ще спадне и операторите на газоразпределение „ще трябва да очакват да видят сериозно предизвикателство за техните бизнес модели“, предупреди той.

Въпреки това не е загубена всяка надежда за операторите на газови мрежи, тъй като докладът отчита една важна променлива: човешкия инат. „Трябва също да вземем предвид онези, които биха предпочели да се придържат към котела си, вместо да извършват голяма промяна, дори ако в крайна сметка това спестява хиляди евро“, отбелязват Флис и Дойч.

„Трябва също да вземем предвид онези, които биха предпочели да се придържат към котела си, вместо да извършват голяма работа, дори ако в крайна сметка това спестява хиляди евро“, отбелязват Флис и Дойч.

Според тях това може да е една от нишовите възможности за използване на водород в отоплението.