ЕК ускорява зеления преход в опит да намали зависимостта си от внос на руски природен газ

Европа трябва да изгради своя капацитет за възобновяема енергия и да диверсифицира доставките си на газ, за да сложи край на зависимостта си от руския газ. Това е записано в чернова на документ, подготвян от енергийните експерти на ЕК и свързан с цените на енергоносителите, предаде Euractiv. Мярката не е нова и е ясна на чиновниците в Брюксел от години назад, но сега ситуацията изисква по-детайлни действия. Европа е в състояние на енергийна криза, която се подхранва най-вече от високите цени на природния газ. Избухването на войната в Украйна само влоши това, подчертавайки зависимостта на Европа, която е зависима на 90% от вноса на природен газ. От това количество 40 на сто идват именно от Русия. „Тази зависимост влоши сегашната ситуация с високите цени на енергията, която продължава да оказва влияние върху европейските домакинства и предприятия“, се казва в черновата на документа.

Съобщението имаше за цел да разгледа облекчаването на въздействието на продължаващите високи цени на енергията в Европа и как да предотврати това в бъдеще. Руската инвазия в Украйна обаче на практика даде знак, че Европейската комисия трябва да забави и преработи намеренията си. Така през следващата седмица да има нова чернова и тя да е в посока как перспективата се е изместила към намаляване на енергийната зависимост на Европа от Русия.

„С рекордно ниската запълняемост на газовите хранилища в ЕС и опасенията за сигурността на доставките, свързани с ниския дебит в газопроводите от Изток, ние сме свидетели на нарастваща газова криза. ЕС остава силно зависим от вноса на енергия за производство на електроенергия и отопление“, припомнят експертите в проектодокумента. Той бе публикуван малко след изказването на председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която призова за ускоряване на зеления преход по време на среща между ЕС и украинския президент Владимир Зеленски във вторник.

„Всеки киловатчас електроенергия, която Европа генерира от слънчева, вятърна, водна енергия или биомаса, намалява нашата зависимост от руския газ и други енергийни източници“, смята фон дер Лайен. „Това е стратегическа инвестиция, защото освен това по-малката зависимост от руския газ и други източници на изкопаеми горива означава и по-малко пари за военния бюджет на Кремъл“, добави тя. Проектът предвижда няколко „действия“ за откъсване от руската енергийна зависимост. Те включват диверсификация на доставките на газ в Европа и „Нов енергиен пакт“ (new energy compact), който ще насърчи възобновяемата енергия в целия блок.

Диверсификация на доставките на газ в Европа

Докато Европа ще успее да преживее тази зима благодарение на горивото в газохранилишата и доставките на втечнен природен газ (LNG), тя трябва да продължи да търси алтернативи на руския газ, смята ЕК. „Намаляването на нашата зависимост от един единствен доставчик на изкопаем газ изисква диверсификация на доставките и използване на пълния потенциал на зелени и нисковъглеродни енергийни източници“, се казва в проекта. В краткосрочен план тази диверсификация ще бъде под формата на повече втечнен природен газ LNG, доставян от страни като САЩ и Катар. Европа работи усилено, за да увеличи доставките на втечнен природен газ, алтернативи на руския газ. Всеки регион на ЕС вече има пряка или непряка връзка с терминал за втечнен природен газ, а доставките достигнаха най-високото си ниво през януари.

„LNG, който може да се транспортира с кораб или по шосе, се оказа важен елемент за намаляване на зависимостта ни от внос на руски газ и за укрепване на сигурността на доставките“, се казва в проекта. В него се добавя, че Комисията ще продължи международните преговори и ще надгради сегашния дял на ЕС от световния пазар на това гориво, който в момента е около 15%.

Но трябва да се направи повече. За да се избегне същия проблем с исторически ниските нива на съхранение, възникнали тази зима, средната запълняемост в газохранилищата в Европа трябва да бъде най-малко 80% до 30 септември 2022 г., според проекта.

Комисията ще предложи механизъм, който да гарантира, че се предприемат действия, ако нивата на съхранение не са достатъчни за постигане на тази цел. Той също така обмисля да предложи законово изискване към страните от ЕС да гарантират, че минимално ниво на съхранение е постигнато до 30 септември всяка година.

В дългосрочен план Комисията се стреми да увеличи количеството на алтернативни газове, като биогаз и водород. Проектът предполага и амбициозна програма за производство на 35 милиарда кубически метра биогаз до 2030 г.

Междувременно, за да ускори въвеждането на възобновяемия водород, Комисията ще разгърне идеята си за „водороден ускорител“. Това ще се случи включително и чрез бързото прилагане на пакета за газ от декември и разглеждане на одобрението на държавна помощ за водородните проекти като приоритет. Дори и с това ЕС също ще трябва да внесе 10 милиона тона зелен водород до 2030 г., се твърди в документа.

„Нов енергиен пакт“

Електрификацията и възобновяемата енергия също са от ключово значение за намаляването на зависимостта на Европа от Русия. Ако ЕС приложи изцяло своето законодателство в областта на климата за 2030 г., той ще намали зависимостта от газ с 23% до края на десетилетието. За да се насърчат възобновяемите енергийни източници в Европа, проектът говори за „Нов енергиен пакт“ – съвместни усилия в цяла Европа за разгръщане на повече възобновяеми енергийни мощности.

„За да подсигури преимуществата и възможностите, заедно със сигурността на доставките по Европейската зелена сделка и да намали зависимостта ни от доминиращ доставчик за внос на природен газ, Новият енергиен пакт ще разшири възобновяемата енергия в Европа чрез мобилизиране на допълнителни инвестиции, премахване на пречки пред внедряването на възобновяеми енергийни източници и овластяване на потребителите да играят активна роля на енергийния пазар." Като част от това страните от ЕС трябва да гарантират, че инвестициите във възобновяеми енергийни източници и свързаната мрежова инфраструктура се разглеждат в обществен интерес и като се има предвид най-благоприятната налична процедура за планиране и издаване на разрешителни.

Тези инвестиции във възобновяеми енергийни източници могат да дойдат от множество области, но проектът предлага използването на допълнителни приходи от европейската схема за търговия с емисии, направени поради неочаквано високата цена на въглерода, и непредвидени печалби на компании, които са спечелили от кризата. Страните от ЕС обаче трябва да се „въздържат от фискални мерки, насочени към високите приходи, които иначе биха били реинвестирани във възобновяема енергия“.

Държавите също трябва да се справят с „прекалено сложните административни процедури“, като процеси за разрешаване, които забавят инвестициите във възобновяема енергия. За да направят това, страните от ЕС трябва да разгледат няколко области, включително пространствено планиране за възобновяеми енергийни източници на сушата и в морето.

Друг елемент от този тласък на възобновяемите източници е създаването на „активни потребители“, които използват енергия, когато има по-малко търсене и е по-евтино. Това изисква по-бързо внедряване на интелигентни измервателни уреди и страните от ЕС трябва да въведат услуги на едно гише, които да съветват по този въпрос, се казва в проекта.

Наред с това трябва да се постави акцент върху отоплението и обновяването на сградите, за да се намали количеството енергия, от което Европа се нуждае – европейските сгради използват около 40% от общата енергия, консумирана от блока. Ако ЕС въведе неотдавнашното законодателство за енергийна ефективност и обновяване, то това ще осигури 17 милиарда кубически метра икономия на газ до 2025 г.