ЕС е готов да увеличи целите си за енергийна ефективност в опит да се откаже от руските доставки на газ
Европейската комисия преразглежда икономическите предположения зад своя пакет от закони за енергетиката и климата, представен миналата година, заявявайки, че високите цени на газа, подхранвани от войната в Украйна, са засилили аргументите за мобилизиране на по-амбициозни цели за енергийна ефективност. Брюксел внесе преразглеждане на директивата за енергийна ефективност миналата година, като въведе нови цели за намаляване на първичното (39%) и крайното (36%) потребление на енергия до 2030 г., което става правно обвързваща цел на ниво ЕС. Настоящата цел – от 32,5% общо до 2030 г. – не е обвързваща, което води до критики, че Европейският съюз е бил твърде мек по отношение на прилагането на мярката, припомня европейското издание Euractiv.
„Очевидно ситуацията се е променила, защото сега за съжаление сме в свят на по-високи цени на енергията“, каза Клаудия Каневари, служител на ЕС, оглавяващ отдела, отговарящ за енергийната ефективност в Европейската комисия. „Комисията проучва как може да бъде обоснована цел за по-висока енергийна ефективност“, каза Каневари пред участниците в събитие, малко по-рано този месец. В момента в Европейския парламент и Съвета на министрите на ЕС тече дискусията по преработената директива, „така че е важно да се предостави научната подкрепа доколкото е възможно, така че и двамата съзаконодатели да могат да се споразумеят за по-амбициозни цели“, обясни Каневари.
Предишни оценки установиха, че икономическият потенциал на енергийната ефективност е бил с 5% по-нисък от техническия потенциал, което означава, че е твърде скъпо да има по-високи цели. Но тъй като цените на газа сега вероятно ще останат високи в дългосрочен план, Каневари каза, че тези предположения трябва да бъдат преразгледани. „Нашето предположение е, че тази разлика от пет процентни пункта е намаляла. Но все още нямаме пълния анализ, така че го проучваме“, уточни тя.
В Европейския парламент има апетит за по-високи цели. Законодателят, управляващ преработката на директивата за енергийна ефективност, Нилс Фуглсанг, предложи „намаляване с 43% за крайното и 45,5% за потреблението на първична енергия“, мярка, по-амбициозна спрямо първоначалното предложение на Комисията.
„Войната в Украйна шокира всички и разстройва всичко“, каза Елеонора Еви, италиански депутат от Зелените, която изготвя становището на парламентарната комисия по околната среда относно директивата за енергийна ефективност. „Най-ефективният начин да спрем войната на Путин е да увеличим енергийната ефективност и да намалим потреблението на енергия“, каза тя, подчертавайки, че всеки процентен пункт, спечелен за енергийна ефективност, намалява вноса на газ в Европа с 2,6%. „Това е страхотно. Това ни дава представа колко е важно да говорим отново и отново за енергийна ефективност“, добавя Еви.
Фокусът е към отоплителния сектор
Стремежът на Европа да премахне руския газ и да повиши енергийната ефективност неизбежно ще засегне европейските потребители, които разчитат почти на 40% на природен газ за отопление на домовете си. Това може да отвори нови възможности за сектора на централното топлоснабдяване. Именно топлофикационните мрежи се считат за един от най-ефективните начини за доставка на топлина на домакинствата.
„Всички градове с амбициозни енергийни и климатични програми възнамеряват да развиват централно отопление“, казва Биргер Лауерсен, президент на Euroheat & Power, асоциацията, представляваща сектора на централното отопление в Брюксел. „Чрез събирането на отпадната топлина както от промишлеността, така и от производството на електроенергия и чрез използване на интелигентни мрежи за централно отопление, е възможно да се спести целия природен газ, използван в момента за отопление на сгради в Европа“. Това гласи финансиран от ЕС проект, който оценява потенциала на промишлената отпадна топлина в Европа. На този принцип работят и топлофикациите в България, но най-голямата от тях столичната е в критично тежко финансово състояние от години.
Но секторът има и значително предизвикателство да се откаже от изкопаемите горива. В Полша близо шест милиона домакинства – от 14 милиона – използват топлоенергия от системи за централно отопление, сочат данните на PGE, държавната полска електрическа компания. И 70% от тези доставки все още се извършва чрез изгаряне на въглища, най-замърсяващото изкопаемо гориво. „Причината, поради която използвахме толкова много газ и въглища в централното отопление, е проста – защото бяха по-евтини за работа“, казва Ян Розенов, директор на европейските програми в Проекта за регулаторна помощ (RAP), група с нестопанска цел. „И това се промени: въглищата и газът станаха по-скъпи, а междувременно цената на възобновяемата електроенергия и термопомпите намаля“, каза той. Топлофикациите са значителен сектор, който е отговорен за около 10% от доставките на отопление за домовете в Европа, посочи Розенов. „Така че има огромен потенциал. И по-голямата част от това централно отопление е на базата на изкопаеми горива. Толкова е ясно, че има потенциал за замяна на изкопаемите горива, а сега и на газа все повече, с ВЕИ", смята експертът.
Комисията е наясно с това и е предложила нови стандарти за ефективност в предложеното преразглеждане на Директивата за енергийна ефективност (EED) на ЕС. „При централното топлоснабдяване и охлаждане определението за „ефективни“ системи постепенно ще се затяга, за да се отдалечи от системите, базирани на изкопаеми горива“, обясняват предложенията си от ЕК. По същия начин, съгласно предложението на Комисията, комбинираните топлоенергийни централи, широко използвани в системите за централно отопление, вече няма да се считат за „ефективни“, ако отделят повече от 270 грама CO2 на 1 киловатчас произведена енергия.
Очаква се тази мярка на практика да отхвърли от пазара когенерационните централи на въглища и най-неефективните газови мощности. Но Варшава се притеснява, че стандартите са твърде строги и няма да дадат на Полша достатъчно време да прехвърли своите системи за централно отопление, базирани на въглища, към природен газ. „Ще се премахнем напълно от въглищата в системите за централно отопление на Полша до 2030 г.“, каза Ванда Бук, вицепрезидент по регулаторните въпроси в (PGE). „Декарбонизирането на топлофикацията трябва да се извършва в разумни срокове, за да се поддържа непрекъсната доставка на топлина до бизнеса и домакинствата“, смята Бук. „И от полска гледна точка, нещото, което трябва да имате в пакета, е промяната на определението за ефективни системи за централно отопление и дефиницията за високоефективно комбинирано производство на газ съгласно директивата за енергийна ефективност“, настоя тя.
Всъщност изборът на гориво в топлофикацията зависи много от местните обстоятелства, смята Биргер Лауерсен. „Не всички страни могат да заменят всичките си въглища със слънчеви фотоволтаични или вятърни турбини, много от тях ще се нуждаят от някакъв вид производство на топлинна енергия. И какъв е очевидният избор? В много страни това може да е природен газ“, добави той. „Дали природният газ трябва да играе роля в енергийния преход, не е въпрос на сектора на топлофикацията да решава – това е национален избор, който всяка страна ще направи“, каза Лауерсен
За Бук изборът на газ от Полша като преходно гориво остава валиден, въпреки нарастващите цени, причинени от войната в Украйна. „Полската ситуация е специфична, защото ние сме страна, която вече се е диверсифицирала“ и ще продължи да се диверсифицира през следващите години, каза Бук визирайки намерението на Варшава да се откаже от руския газ. „Инвестирахме в терминал за втечнен природен газ, позволяващ внос от САЩ, и сега продължаваме с инвестициите в Baltic Pipe, което ще ни позволи да доставяме газ от Норвегия“, обясни тя. „Така че ние сме диверсифицирани, не сме напълно зависими от руските изкопаеми горива“, заключи експертът.