Петър Витанов: Зелената трансформация няма да е за сметка на бедните хора

Зелената трансформация е съизмерима с индустриалната революция отпреди 200 години, каза Петър Витанов, евродепутат от Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП по време на днешната онлайн конференцията "Зеленият дневен ред: Нулевите нетни емисии като път към устойчивото бъдеще", организирана от MOVE.bg. Поставил съм си за цел да се спазва принципът, че този, който замърсява, той ще плаща, и че тази трансформация няма да е за сметка на бедните хора. Социално-климатичният фонд е много необходим, той би следвало да е социален буфер за бедните хора при енергийния преход, подчерта той.

Когато войната (в Украйна) избухна, видяхме колко уязвима и зависима е българската икономика от енергийните източници. Положителното в тази война е, че показа картината и нуждата от устойчиви решения. Тези решения трябва да са съобразени с екологията, да са конкурентоспособни, да не са за сметка на бедните хора и да включват диверсификация, ВЕИ и различни газови трасета. Само така страната ни може да има конкурентоспособна икономика, смята той.

Фондът за справедлив преход на ЕС би следвало да компенсира регионите, но може би ние няма да се възползваме от тези свежи пари за декарбонизация, каза Витанов. Причината е, че страната ни е най-изостаналата и много забави своите програми за регионите, в които предстои преходът към беземеисионна икономика.

Димитър Енчев, управляващ партньор на Postscriptum обясни, че България е една от най-въглеродно интензивните икономики в Европа, но имаме такава структура на енергетиката, че можем да се трансформираме до нулеви емисии до 2030 година. Имаме ядрена централа и много ВЕЦ-ове, имаме и добри ресурси да произвеждаме енергия с ниска себестойност и така икономиката да стане много конкурентна, посочи Енчев.

Енергийният преход в електроенергията е добра инвестиция и носи печалба, защото е много по-евтино сам да си произвеждаш енергия, отколкото да я купуваш от борсата. Бизнесът трябва да създаде енергийния преход, а държавата да даде рамка и среда за декарбонизация, смята Енчев. Според него държавата не е нужно да строи мощности, а да осигури стабилна среда за тези инвестиции от страна на бизнеса. Сега има свръхликвидност на пари и инвеститори, които могат да дойдат в страната. Визията ни е в България да се вкарат 7500 мегавата мощности от вятър и слънце. Това ще свали цената на електроенергията с поне 30-40 процента от сегашните нива и ще осигури независима и декарбонизирана икономика, каза Енчев. По думите му страната ни има прекрасни възможности за производство на слънчева и вятърна енергия.

Сега светът се намира в три кризи - енергийна, геополитическа и икономическата. Решението и на трите кризи е енергийният преход, смята бизнесменът.

От години има устойчиви инвестиции и много желаещи да инвестират в околната среда и намаляване на въглеродния отпечатък, каза по време на дискусията изпълнителният директор на Българската фондова борса Маню Моравенов. Никой сега не може да каже колко са зелените инвестиции в България. На 19 април ще има кръгла маса с фокус на зелените инвестиции с основа тема "Политики и практики за стимулиране на зелени инвестиции в икономиката и бизнеса", посочи Моравенов. Борсата е съорганизатор на събитието. В него се очаква да се включат вицепремиерите Асен Василев и Борислав Сандов, както и Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка.

Моравенов посочи ползите от инциативата "Оксиджън" на Фондовата борса, с която се вижда колко климатично устойчиви са компаниите, както и да изчислят своя въглероден отпечатък.