Стабилен ръст на фондовите борси в Западна Европа в сряда, след срив предния ден

Европейските борсови индекси се движеха в различни посоки до обед по време на днешната търговия, след като спаднаха рязко през предходната сесия във вторник. Във фокуса на вниманието на търговците са протоколите от заседанията на Федералния резерв на САЩ (Фед) от 3-4 май, които ще бъдат публикувани след като затворят фондовите борси в Западна Европа. Следобед настъпи обрат и всички национални измерители на „сините чипове“ се озоваха в зелената зона, където и приключиха днешната търговия.

Фед, чиито действия оказват влияние върху политиката на централните банки в целия свят, повиши основния лихвен процент в края на заседанието си от 3 до 4 май с 50 базисни пункта до 0.75-1% годишно. Лихвеният процент беше повишен с 50 б.п. за първи път от 2000 г. насам. По време на пресконференцията след заседанието председателят на централната банка на САЩ Джером Пауъл заяви, че Фед ще обмисли повишаване на лихвения процент с 50 базисни пункта на следващите няколко заседания, но по-голямо еднократно повишение над 50 пункта не се предвижда.

Междувременно анализаторите се питат колко високо може да повиши основния лихвен процент Централната банка на САЩ, преди да се появи реален риск от предизвикване на рецесия в икономиката, отбелязва Financial Times.

Статистическите данни за германската икономика, публикувани в сряда, показаха, че БВП се е увеличил с 0.2% в сравнение с предходните три месеца. Данните на Федералната статистическа служба на Германия показват, че годишната оценка за растежа на икономиката е ревизирана нагоре от 3.7% до 3.8% за тримесечието.

Междувременно индексът на потребителското доверие на GfK в Германия леко се повиши от рекордно ниското ниво от минус 26.6 пункта през май. През юни стойността на индекса се повиши до минус 26 пункта. "Въпреки облекчаването на карантинните ограничения, войната в Украйна, както и високата инфлация в Европа оказват негативно влияние върху потребителските нагласи", смятат от GfK.

Във Франция показателят за потребителското доверие през май спадна до най-ниското си ниво от октомври 2014 г. насам - 86 пункта спрямо 87 пункта през април. Експертите, анкетирани от Trading Economics, очакваха средно доверието на потребителите да се повиши до 89 пункта.

До обед общият индекс Stoxx 600 на най-големите компании в Западна Европа спадна с 0.95%, а от националните индекси с най-висок ръст беше испанският IBEX 35 (+0.34%), следван от британския FTSE 100 (+0.35%), италианския FTSE MIB (+0.30%), докато германският DAX и френският CAC 40 се колебаеха между ръста и спада. Следобед както отбелязахме настъпи обрат и всички национални измерители на „сините чипове“ затвориха с повишение между 0.51% и 1.57 на сто.

Източник: MarketWatch

От таблицата по-горе е видно, че с най-голям дневен ръст затвори италианският бенчмарк FTSE MIB, а с най-слабо повишение завърши британският FTSE 100.

От секторните индекси най-добре се представи индикаторът на компаниите от комуналните услуги, който се повиши с 2.6%, докато акциите на компаниите, занимаващи се с пътувания и отдих, загубиха най-много, 1.8 на сто.

Акциите на TotalEnergies SE се повишиха с 2.86% по време на търговията. Френската компания обяви закупуването на 50% дял в американската компания за възобновяема енергия Clearway.

Британският търговец на дребно Marks & Spencer Group Plc поскъпна с 0.52% след публикуването на финансовите отчети на компанията.

Акциите на Glencore Plc се повишиха с 2.04%. Швейцарският търговец на суровини заяви, че ще плати най-малко 1.2 млрд. долара, а две от бизнес звената му се признаха за виновни за подкуп в Обединеното кралство и заговор за нарушаване на антикорупционните закони на САЩ.

На върха на Stoxx 600 се изкачиха акциите на люксембургската телекомуникационна компания Millicom International, които поскъпнаха със 6.33%, заради отчетените добри финансови резултати за първото тримесечие.

На дъното на Stoxx 600 слязоха книжата на германската компания за продажба на билети CTS Eventim, които се понижи с 6.06%, след като френската банка BNP Paribas оцени акциите като "представящи се по-зле от очакваното", прогнозирайки по-бавен растеж на приходите и ограничения на маржовете поради високата инфлация и прехода към цифрови технологии.