Светът все още се настройва и се подготвя за зеления преход
България има качествени млади таланти, който да предлагат умни зелени решения
Зелената трансформация на бизнеса и домакинствата е от ключово значение за подобряване не само на околната среда, но и на живота на всички нас. Във времена на криза се оказва, че е изключително важно бизнесът да може да се адаптира бързо към новите условия. Дори да бъде енергийно и ресурсно независим, доколкото е възможно.
А всичко това трябва да се прави с висококвалифицирани експерти, каквито екипът на Schneider Electric успява да намери в България. Част от тези теми бяха обсъдени и на международната конференция "Зелената сделка - иновации, инвестиции и справедлив преход", организирано от Dir.bg и 3E-news. Попитахме и Радослав Кошков, генерален мениджър на Schneider Electric за България, Албания, Северна Македония и Косово за това какво е мнението му за зеления преход.
Г-н Кошков, вашата компания от години има поглед върху зелената трансформация и сте сред лидерите в тази сфера. Какво показва вашият опит? Успява ли Европа и света да се пригоди да бъдем по-устойчиви и да опазваме околната среда?
В Шнайдер обичаме да гледаме оптимистично на нещата и да предлагаме решения и споделяме практики, а не да чертаем мрачни картини. Все пак обаче по тази тема оптимизмът не е достатъчен. Скорошните ни проучвания показват, че едва 1.5% от сградите в Европа са въглеродно неутрални и съответно ние смятаме, че има нужда от ускоряване на зеления преход. Аз бих казал, че светът все още се настройва и се подготвя. Преди пет години ни се искаше да мислим, че по това време много компании ще действат вече по-активно. Що се отнася до Шнайдер Електрик – ние имаме конкретни ангажименти, както глобално, така и на местно ниво. В България вече започнахме редица проекти, които постепенно да ни направят въглеродно неутрални до 2030 г.
Зеленият преход тепърва започна в региона на Югоизточна Европа. В условията на толкова кризи дали все още може да очакваме той да бъде успешен и завършен в срок?
Най-важното нещо за зеления преход е, че независимо от всички по-непосредствени кризи, той остава основен и не трябва да допускаме да излиза от фокус. Докато намираме подходите към реалности като пандемия или бежански вълни, ние не трябва да забравяме за целите на устойчивото развитие. Най-добрият начин да се направи това е всяка компания да има разписана програма, която следва. Така дори и да се случат месеци, в които преките усилия са насочени другаде, имаме инструмент, който да ни помага да не изоставаме от плана и да продължаваме да го следваме. Понякога непредвидената ситуация също може да ускори постигането на целите – например, както Ковид пандемията направи с Дигитализацията, или сега най-вероятно повишената цена на енергията ще ускори приемането на повече мерки за енергийна ефективност.
Къде виждате ролята на индустрията в този преход? Как може да бъде разрешен проблемът с веригата на доставки и недостига на суровини според бизнеса?
Всяка криза, която човечеството е преживяло, винаги е водела към иновации. Видяхме как ковид ускори дигитализацията многократно и вярвам, че творческият потенциал, съчетан с вече достигнатите технологични реалности, може да ни помогне да се справим с тази ситуация. Ролята на индустрията е много важна, защото тя е голям потребител не само на суровини, но и на енергия. В момента индустрията като такъв потребител търси варианти за диверсификация на енергията и енергийна ефективност, същото се случва и в производството и в доставките – строят се нови заводи, балансира се географски производството, търсят се варианти за различни видове транспорт.
Какви силни и слаби черти виждате вие в България и региона по отношение на готовността за тази трансформация – енергийна и индустриална?
Първата стъпка, която трябва да предприемем, за да можем да продължим напред, е да си дадем ясна сметка къде сме сега. В бизнеса, а и в технологиите това означава едно нещо – да имаме ясна, измерима, количествена картина за ситуацията. Точно колко потребяваме, точно къде сме по всеки един важен показател. Това е основно и за системите, които ние предлагаме на пазара и винаги го казваме на нашите клиенти – първо ви трябват данните, след това идва всичко останало. Все още доста бизнеси у нас и в региона работят „по усет“. Това може да е успешна стратегия за ограничен период от време или да е работело досега. Разрастването и постигането на ефективни процеси и печеливш растеж обаче са неща, постижими по пътя на информираните решения, основани на факти и данни. И тук е основното корективно действие. Всеки бизнес има нужда от данни за ресурсите и енергията, която потребява. Това е първото стъпало – оттам нататък вече следват оптимизациите и ефективността.
От друга страна смятам, че като човешки ресурс в България и в региона, противно на много трърдения, имаме достатъчно качествен ресурс за тази трансформация – виждам го в младите кандидати за много от новите ни отворени позиции, виждам го и в участието на местните кадри в създаването на „умни зелени решения“, както и главните участници в превръщането на завода ни в Пловдив в „Умна фабрика“.
По време на международния панаир в Хановер Schneider Electric представи новите си достижения, които да работят в подкрепа на устойчивия преход и индустриалната трансформация. Достижима ли е целта индустрията да успее да се адаптира навреме и да бъде все по-устойчива в кризисни мигове?
Целта е достижима – важно е съзнанието по въпроса, важно е да развием култура от нов тип и да постигнем регулаторна подкрепа. Пак ще дам пример с нашия завод в България – по време на корона кризата през 2020 и 2021 ние нямахме нито един ден престой. Всички, които можеха да работят отдалечено, работеха така – изпратихме оборудване от нашата фабрика към други заводи на Шнайдер и приехме оборудване при нас. И при двата случая пускът и настройките бяха направени отдалечено, благодарение на съвременните технологии. В наши дни технически възможното е повече от това, което само преди десет години си представяхме. Най-бавно наваксват човешките навици – другите променливи са налице. Затова усилията вече трябва да се насочат към работата с хората и трансформацията на начините на мислене.