Нужни са определени реформи и сериозни инвестиции в уменията на хората по отношение на дигитализацията

България ще има да наваксва изоставането си по отношение на подготовката за получаване на първото европейско финансиране чрез новия програмен период. Още не са представени и плановете за трансформация на трите въглищни региона у нас. А това означава още трудно моменти с получаването на европейското финансиране. Институциите са запознати с проблема, на трябва да се вслушат в гласа на бизнеса и синдикатите, за да разберат колко ключова е тази европейска солидарност в момент на висока инфлация. Част от отговорите на тези въпроси дават становищата на Икономическия и социален съвет. Тези теми бяха и фокусът на Green Transition 2022, а мнението на ИСС бе отделно изложено от Зорница Русинова, председател на съвета в специално интервю пред Dir.bg и 3eNews.

Г-жо Русинова, Европейската зелена сделка вече очертава основните насоки, в които ще се движи целия ни живот занапред. Не смятате ли, че България започва леко да закъснява с изпълнението на мерките в тази насока? Какво е мнението ви като експерти от Икономическия и социален съвет?

Икономическия и социален съвет е обединителя на мнението на граждански организации, работодатели и синдикати. Един от приоритетите, които си поставихме в рамките на този мандат е цялата наша дейност, всички становища, по които работим, да имат принос към това България да става все по-зелена. И в плана за тази година ние сме си поставили няколко важни задачи, които имат отношение към стратегически документи, свързани с зеления преход, или към законодателни инициативи. Съвсем наскоро излязохме с две становища. Едното е свързано с това, какво трябва да съдържа и какви да са акцентите към трите териториални плана, които България трябва да подготви, за да може да се прилага Фонда за справедлив преход.

Излязохме и с наше становище по големия законодателен пакет на ЕК „Готови за 55“. Той се очакваше да бъде финализиран в рамките на френското председателство. Това са теми, които в злободневието, в което живеем, в цялата политическа турболенция, социална криза, малко ни изглеждат далечни. Но това са теми, които са изключително наболели и за икономиката, и за обществото. Няма връщане назад от идеите за зеления преход.

 Въпросите, които ние поставяме като Икономически и социален съвет оттук нататък са свързани със скоростта, в която държавата ни действа, съгласуваността между отделните действия, институции и играчи. И как всичките тези теми по ясен и разбираем начин да стигат до обществото ни, така че то да бъде подготвено и да види какви са ползите. Това, което мога да кажа и вече споделих на Green Transition 2022 е, че на първо място виждаме обществената неподготвеност за темата за справедливия преход. А когато става въпрос за Зелената сделка, нашата основна препоръка като ИСС е да говорим, че това е един вид икономическа трансформация, която ще спомогне България да бъде по-добра и икономически стабилна. Разбира се това води до по-високи доходи в страната ни, а това е тема, която нас ни интересува.

Другият важен аспект от нашите становища е, че за съжаление понякога по темите за които говорим, скоростта за работа не е достатъчна. Тоест основната ни препоръка по отношение на трите плана, които касаят областите Перник, Кюстендил и Стара Загора, са първо да се ускори дейността по подготовката на документите. И плановете да се изпратят максимално бързо за съгласуване с ЕК.

На второ място, освен съгласуваност на европейско ниво, да има и такива консултации  с местните партньори, със синдикатите, работодателите и гражданските организации. Трябва да се сложат добре на картата с всички останали финансови инструменти и източници. Защото ние виждаме в момента, че има достатъчно средства по линия на европейската солидарност – не само грантове, но и финансови инструменти, международните институции, банки и други. Тоест финансовата обезпеченост как България да премине през този икономически преход и да трансформираме икономиката си е налична. Но на нас ни трябва подготвеност – тоест първо трябва да се подготвят стратегическите документи. Втория важен извод, който ние виждаме и не се засяга достатъчно в становищата на други заинтересовани страни е, че трябва да имаме добра правна регулация и предвидимост. Това е нещо, което липсва в момента – да се изгради правната рамка и тя да бъде с достатъчна предвидимост, защото това ще доведе и външни инвестиции.

Забавяме ли се?

Определено се забавяме и то с това да се съгласуват всички стратегически документи. Забавяме се с това да може на местно ниво, щом става въпрос за конкретни проекти да се види какви са необходимостите. Досега, когато говорим за европейски средства, винаги е имало възможност – отворена програма и се кандидатства. Но докато говорим за зеления преход и за една сериозна икономическа трансформация, която ще засегне работата и доходите на много хора, трябва да подходим по различен начин.

Първата ни препоръка е да се направи сериозно картографиране на работната сила, особено щом става въпрос за трите засегнати района. Защото това е първата предпоставка: когато знаем какви са способностите на хората и какви хора има в тези райони, които евентуално ще загубят работата си. Трябва да е ясно какво могат тези хора, какво искат да правят. Тогава лесно могат да се подготвят с възможности за квалификация, за преориентация. Но това ще даде и отговор на инвеститорите в каква икономическа сфера да инвестират.

Забавяме се с това да стартират по едно и също време различните финансови източници и инструменти и да се направи добре картата кое по какъв начин може да се финансира. Защото има дейности, свързани с индустриалните зони, които може  да се финансират през програмите по споразумението за партньорство. Има схеми за квалификация, преквалификация, инвестиции в образование… Има и възможности за обезпечаване на инфраструктурата, които пък идват чрез програмата Региони в растеж. Също и за изграждане на нови мощности и иновации при бизнеса.

Всички тези възможности трябва добре да се видят и да се съгласуват, за да може добре да сработи цялата машина от финансови инструменти. И нашата основна препоръка като Икономически и социален съвет е да се прави на всеки един етап съгласуваност със социалните партньори. И то с местните структури, който могат най-добре да кажат какви са нуждите на местните структури, на хората от регионите.

Подготвени ли са българските общини за този преход?

И да, и не, защото както винаги там, където има добри екипи на местно ниво, които работят в добри партньорства. Например там, където местната власт работи в добро партньорство с бизнеса, има институт или неправителствена организация, която говори по темите за зеления преход или теми, свързани с иновациите. Големият въпрос на зеления преход е дигиталната трансформация и технологичния преход. Там, където на местно ниво има добра инициативност и добра стиковка, има много интересни проекти. Виждаме и много млади хора, които са се запалили на тази тема. Но за съжаление, както често се случва в нашата държава, тези добри практики не можем да си ги пренесем на централно ниво. Тоест оттук нататък наистина сериозно трябва да имаме обединяване по темата за зеления преход – както на ниво политически платформи, така и на ниво добра координация между всички институции: изпълнителна власт, университети и бизнес. Така могат да се получат нещата.

Това забавяне заедно с липсата на координация в крайна сметка няма ли да доведат до невъзможност за използване на всички тези финансови инструменти?

Проблемът не е толкова, че ще изпуснем нещо. А е по-скоро, че заради различните законодателни инициативи, нещо което коментираме в нашето становище е, че промените ще дойдат като законодателство и ние трябва да се подготвим. Трябва да подготвим обществото, защото все още ще има един дълъг период, в който ние ще гледаме на зелената сделка като възможност за икономическа трансформация. Тя върви с още две важни трансформации – това е дигиталната трансформация и тази на технологии. Темата, която ние повдигаме е, че модерните технологии могат да се вземат от Западна Европа също трябва да бъдат поставени на масата за конвергенция, за да може страната ни да се ползва от тези високотехнологични решения и те да навлязат бързо в нашата икономика.

А всичко това трябва да върви със съпътстващи мерки по отношение на доходите на хората. И да има гъвкави механизми, така че да се осигури този преход между един вид производства и новите възможности. Въобще към друг тип икономическа активност и това да става възможно най-плавно за хората. И в крайна сметка това да доведе до по-високи заплати и хората да продължат да живеят в България.

А тази комплексност на мерките виждате ли я в българския План за възстановяване? Открива ли се там?

До някаква степен тя се вижда в Плана за възстановяване и устойчивост. Ние сме дали препоръки за Споразумението за партньорство и Плана за възстановяване още през миналата година. Становището по трите плана по Фонда за справедлив преход е да се сложат всички финансови инструменти на масата. Така ще може да се види кой проект по какъв начин да се финансира. И тогава може да се каже, имаме пълнота на всички действия. Това е нещо, което продължава да липсва. Липсва и в начина, по който за европейските средства се обяснява на българските граждани – по какъв начин те биха могли да се възползват.

От разговорите ми в региона на Стара Загора разбирам, че хората са силно притеснени за работните си места. Вероятно и синдикатите имат огромни опасения за енергийния комплекс там. Всичко това не води ли до проблем и сложност този преход да продължи да се случва в момента?

Ние сме закъснели, защото по всички тези теми трябваше да се работи вече на местно ниво, и то отдавна. Заради това една от основните ни препоръки за Стара Загора и останалите градове е, че спешно трябва да се направи картографиране на работната сила – какви са уменията на хората, за да може те да бъдат подготвени. И второ – да се преодолее този страх от промяната.

Голяма част от хората, които работят в централите, или са заети в миннодобивната промишленост са хора в пред-пенсионна възраст. А един човек, който скоро ще се пенсионира, трудно бихме очаквали, че ще може с преквалификация да заеме друга длъжност и да започне да работи. Но биха могли да се подготвят пакети от подпомагащи действия така, че тези хора да бъдат подготвени, да не загубят доходите си. А и да се намери начин при самото претрансформиране на мощностите да се намери начин при рекултивацията тези хора да бъдат ангажирани.

Самата дигитализация също може да помогне. Затова казвам, че всички тези подготвителни дейности биха могли с европейски средства да се финансират. Ние сме още в края на предишния програмен период, вече близо две години имаме нулева усвояемост и нестартирали програми.

Има национален или местен бюджет, който би могъл да се използва за всички тези програми и подготвителните дейности трябва да стартират възможно най-бързо. За да може след това да се стигне до сериозното усвояване на големите средства, заложени в това направление в плана за възстановяване. И евентуално кредитния ресурс, който държавата може да използва. Има много частни банки, както и Българската банка за развитие, които предоставят финансиране на такъв тип дейности.

Друг важен момент е борбата с енергийната бедност. Ние още нямаме точен правен термин за това. Какво според ИСС трябва да включва този термин?

Темата за енергийната бедност може да я видите в много становища на Икономическия и социален съвет. Те са давани за националната енергийна стратегия, за пакета с либерализацията на цените на тока. За съжаление терминът „енергийна бедност“ продължава да стои обтекаем къде точно в законодателството да влезе, или не. Важното, когато говорим за енергийна бедност, е да се седне на масата от отговорните институции и да се подготви не само формулировката на въпросния термин. Но и да се направи адекватния пакет от икономически, инфлационни и други мерки, които ще подпомогнат не само хората с ниски доходи. Те ще дадат възможност да се подпомогне бизнес, ще се даде възможност на работещите хора и в момент на растяща инфлация, да наваксват с цените на тока.

Темата „енергийната бедност“ обикновено се приема като пакет от социални помощи. Но тя включва много повече дейности, които трябва да се извършат. И пак може да се върнем на темата за европейските средства, защото преодоляването на енергийната бедност идва с всички мерки, свързани с енергийната ефективност. Защото когато имаме саниране, енергийна ефективност на сгради и цялостна програма, която се направи не само за бита, но и за обществените сгради, тогава ще намалеят и сметките за цените на тока. Тоест тук отново говорим за един цялостен пакет, който трябва да се задейства максимално бързо. А не да се навлиза само с темата как месечните помощи за отопление, които социалното министерство отпуска, могат да бъдат трансформирани в енергийни помощи.

Отново стигаме до момента как администрацията да си говори по-добре една с друга. Но властта се вълнува и от други теми, извън злободневните. И това е приемането на страната ни в еврозоната. Смятате ли, че сме подготвени и или да не се забавим и по този въпрос?

Икономическия и социален съвет е уникален по рода си, защото това е единствената структура, която би могла да изрази консенсус на работодатели, синдикати и граждански организации по определени теми. Извън злободневните теми, които всички нас вълнуват като доходи и увеличение на пенсии, как живеем и какво ни предстои през есента с тази инфлация, ние се опитваме да погледнем няколко години напред. Малко по-стратегически. Затова темата за еврото изцяло е в нашето полезрение. Първо имахме становище относно Националния план за приемане на еврото, който бе подготвен от Министерски съвет. Нашата позиция е, че ние сме изцяло в подкрепа на сроковете, които са заложени в този план.

Но и тук нашата препоръка е свързана със сроковете и това институциите малко бързо да започнат да работят. И най-вече с това да има сериозна кампания, свързана с потребителски въпроси. Така обществото ни ще бъде подготвено, защото политизирането на темата за еврото и не-експертното и неразбираемо говорене създава много страхове у хората. Автоматичното пренасяне на това, как една стока вместо един лев, ще струва едно евро, води до съзнанието на хората как това ще доведе до вдигане на цените и спадане на доходите.

А това не е така. Затова трябва всички ефекти от влизането на България в еврозоната да бъдат достъпно обяснени от професионалисти, който могат да го направят. Нужни са сериозни кампании, които обясняват потребителските въпроси – да се направи подготвеност не само на банките, както е заложено в плана. Но и да се работи сериозно и с фирмите – у нас повечето от фирмите са малки или средни, занимаващи се с търговска дейност. Те също трябва да имат яснота какво им предстои.

В момента нашите членове работят доста усилено по един анализ, който ни е възложен от страна на Народното събрание. Целта е да обхванем какъв ще бъде ефект по отношение на доходи и инфлация от влизането на България в еврозоната. Така че ще можем с конкретика в най-скоро време да ви запознаем  какво нашите експерти и членове на ИСС са подготвили. Но има доста теми покрай еврото, който са свързани с добра комуникация и аз считам, че една от темите, които максимално бързо трябва да се развие е не само да се дават периодични анализи какви са ефектите, но и да се разработи една добра комуникационна и потребителска стратегия. Тя да е съвместно с медиите и да се обясни какви ни предстои, за да може успешно да влезем в еврозоната.

Надяваме се, че и критериите, който България трябва да посрещне по отношение на финансова стабилност, инфлация и т. нат, ще бъдат запазени, защото това касае чисто бюджетните въпроси.

През целия ни разговор до тук си говорим бъдещи политики и изпускаме една ключова дума: „инфлация“. Как смятате вие, че е възможно тя да бъде задържана и овладяна към този момент?

Икономическия и социален съвет още през миналата година даваше индикации, че обществото ни наистина е изправено пред много големи предизвикателства. И темата за доходите на хората и икономиката няма как да не ни вълнува. Затова още през миналата година ние настоявахме за солиден пакет от икономически и социални мерки, свързани с преодоляване на COVID кризата, на предстоящата инфлация. През тази година вече излязохме и с едно становище, свързано с доходните неравенства и препоръки, които трябва да се направят от българските власти по отношение на доходната политика. Специално с темата за инфлацията като отделна тематика не работим. Но това, което ни предстои като анализ да публикуваме през есента е по отношение на заплатите и доходите. Трябва да има сериозни мерки, които са не само по отношение на различните помощи, които виждаме при предвидената актуализация на бюджета.

Нужни са определени реформи, нужни са сериозни инвестиции в уменията на хората по отношение на дигитализацията. Защото темата за дигиталните умения касае не само ковид кризата, но и пряката реализация на хората въобще в съвременната икономика и подпомагането на фирмите да се трансформират и да вървят напред.

Цялото видео интервю с председателя на ИСС можете да видите тук.