МАЕ: Правителствата не си сътрудничат достатъчно в подкрепа на прехода към зелена икономика

Необходимо е много по-голямо международно сътрудничество, за да се ускори преходът към нисковъглеродни технологии и да се поддържа светът на път за постигане на беземисионна икономика в съответствие с целите за климата. Това е основното заключение от съвместен доклад на Международната агенция по енергетика (MAE), Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA) и високопоставените лидери на ООН по изменението на климата. Неуспехът да се преодолее „пропастта в сътрудничеството“ между международни правителства и компании може да забави прехода към декарбонизация с десетилетия, твърдят трите организации в своя доклад. Работата по доклада беше стартирана от 45 световни лидери на преговорите за климата COP26 през ноември.

„Намираме се в разгара на първата наистина глобална енергийна криза с опустошителни последици за световната икономика, особено в развиващите се страни. Само чрез ускоряване на прехода към чиста устойчива енергия можем да постигнем трайна енергийна сигурност“, обяснява изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол. „Чрез международно сътрудничество можем да направим прехода по-бърз, по-евтин и по-лесен за всички – на фона на по-бързи иновации, по-големи икономии от мащаба, по-големи стимули за инвестиране, равни условия и ползи, които се споделят във всички части на обществото,“ добавя той.

Докладът определя 25 спешни „съвместни действия“, които да помогнат за превръщането на чистата енергия, електрическите превозни средства, нисковъглеродната стомана, водорода и устойчивото земеделие в най-достъпните опции в съответните сектори възможно най-скоро. Тези действия включват създаването на нови трансгранични „супермрежи“ през това десетилетие за увеличаване на търговията с нисковъглеродна енергия, намаляване на емисиите, подобряване на енергийната сигурност и повишаване на гъвкавостта на системата.

Необходимо е също така спешно сътрудничество по отношение на правителствените политики и ангажиментите за изкупуване при частния сектор, за да се стимулира търсенето и внедряването на нисковъглероден и възобновяем водород, както и общи стандарти, които да позволят глобалната му търговия. Очаква се производството на водород с ниско съдържание на въглерод трябва да се увеличи до около 140-155 милиона тона на година до 2030 г. от около 1 милион тона на година през 2020 г., се посочва още в доклада.

Необходими са по-силни международни действия в тази посока по отношение на водородния сектор. Държавите и компаниите трябва да координират мерките за отдалечаване от производство, базирано на неизчерпани изкопаеми горива в сектори, където водородът вече се използва, и да споделят най-добрите практики за внедряване в нови приложения като стомана, корабоплаване и съхранение на енергия, се казва в доклада.

Необходими са също публични и частни ангажименти за закупуване на стомана с почти нулеви емисии и действия за изравняване на условията на конкуренция между страните производители на стомана, продължава анализът. Необходимо е също така повече сътрудничество за повишаване на рециклируемостта на батериите, докато правителствата трябва да увеличат изследванията на алтернативни химикали на батериите, за да намалят зависимостта от благородни метали, като кобалт и литий.

Нова глобална енергийна икономика

Добавяйки съображения за сигурност към уравнението, руската инвазия в Украйна в началото на тази година ускори хода на прехода, обяснява Фатих Бирол, добавяйки как това може да послужи като „повратна точка в историята на енергийната политика“. „Гледайки всички числа ден след ден по света, виждам, че се появява нова глобална енергийна икономика“, каза той в интервю, цитирано от в. Times. „Това е вятър, това е ефективност, това са термопомпи, това е ядрена енергия, това е водород и други.“

Доказателствата за ускоряващия се преход към нова енергийна икономика са навсякъде по света, тъй като политиците реагират на натиска на много фронтове. Бирол цитира Закона за намаляване на инфлацията на стойност 369 милиарда долара в САЩ, програмата RePowerEU на стойност 210 милиарда долара в Европейския съюз и програмата за зелена трансформация на стойност 146 милиарда долара в Япония. И трите разчитат на правителствените разходи за насърчаване на нисковъглеродни енергийни източници за сметка на изкопаемите горива и за изпълнение на обещанията на страните за намаляване на емисиите. „Последицата от тази световна енергийна криза може да се окаже, че ще бъде как изкопаемите горива, всички те, имат по-малко оптимистична перспектива, отколкото беше преди“, уточнява Бирол. Отвъд техните последици за климата и сигурността, тези масивни правителствени програми имат конкурентен фокус, тъй като страните настояват за създаване на местно производство на чиста енергия.

Доклад на МАЕ, публикуван миналата година, установи, че глобалните инвестиции в чиста енергия могат да възлизат на 4 трилиона долара годишно до 2030 г., ако страните се стремят към бърза декарбонизация – и държавите искат да завладеят възможно най-голяма част от този пазар. „Това състезание наистина помага [за справяне] с изменението на климата“, казва Бирол. „Не знаем кой ще бъде водещ, тази или онази технология и кои страни – Европа ли е?, Китай ли?, Съединените щати ли? Но в крайна сметка ще видим, че глобалната борба срещу изменението на климата ще бъде от полза.“

Борбата за предимство обаче ще отнеме години, за да се разиграе, а междувременно страните трябва да се борят с краткосрочни проблеми, тъй като цените на енергията скочат до небето, особено в Европа. В основата на проблема са цените на природния газ, които се повишиха с почти 500% в Европа от дните точно преди инвазията до средата на лятото, тъй като Русия намали доставките си на гориво по тръбопроводи за Стария континент. Цените паднаха в отговор на плана на ЕС да премине през зимата, но наблюдателите остават загрижени, че една сурова зима ще доведе до икономически и политически проблеми.

Бирол каза, че енергийната криза, предизвикана от спирането на доставките на природен газ за Европа от Русия, създава „голямо предизвикателство“ с вероятни енергийни прекъсвания на снабдяването и отрицателни ефекти върху икономическия растеж. Все пак той каза, че е най-загрижен за политическите последици от енергийната криза. Ако страните в Европейския съюз се подкрепят взаимно със споразумения за търговия с газ и електроенергия, те ще излязат с „минимални натъртвания“. От друга страна, държавите може да действат само в техен личен интерес, което не само ще влоши енергийната криза, но и ще навреди на доверието в ЕС в по-широк план. „Европейският съюз сега е на кръстопът по отношение на това как ще отговорим на тази криза“, споделя в интервюто си Бирол.