Търсенето на златото в света нарасна с 28%, България е с резерв за над 2 млрд. долара

Търсенето на златото (с изключение на извънборсовото) през третото тримесечие е нараснало с 28% на годишна база спрямо същите три месеца на 2021 година, до 1 181 тона, в сравнение с 922 тона през същия период на 2021 година. Като цяло повишеното търсене се дължи на рекордните покупки от страна на централните банки, въпреки че е имало значително свиване на инвестиционното търсене.

От началото на годината търсенето на жълтия благороден метал е нараснало с 18%, връщайки се към нивата отпреди COVID пандемията. Това показват данните на Световния съвет по златото (WGC), обявени на 1 ноември.

Златото обикновено се разглежда като безопасен актив във времена на несигурност или сътресения, но много финансови инвеститори са продали акциите си в обезпечени със злато борсово търгувани фондове (ETF), тъй като лихвените проценти се покачиха и повишиха възвръщаемостта на други активи, установява проучване на WGC.

Централните банки са закупили рекордните 399 тона злато на стойност около 20 милиарда долара само през третото тримесечие на 2022 г., което далеч надхвърли предишния тримесечен рекорд на данните от 2000 година. От началото на годината  до края на септември централните банки са закупили общо 673 тона, което е повече от общите покупки за всяка пълна година от 1967 г. насам, според доклада на WGC.

Сред големите купувачи са централните банки на Турция, Узбекистан, Катар и Индия, но от WGC казват, че значително количество злато е закупено и от централни банки, които не са отчели публично своите покупки. От WGC не дават подробности от кои държави може да са те, но банките, които не публикуват редовно информация за златните си запаси са предимно от Китай и Русия, уточнява „Ройтерс“.

Силно е било търсенето на златото и от бижутерите и купувачите на златни кюлчета и монети, но търсенето от борсово търгуваните фондове (ETF), съхраняващи кюлчета за инвеститори, се е свило.

Покупките на златни кюлчета и монети са скочили най-много в Турция до 46.8 тона през третото тримесечие, което е повече от 300% на годишна база, тъй като хората в южната ни съседка са купували злато, за да се предпазят от необузданата инфлация в страната.

Потреблението на бижута достигна стабилните 523 тона, увеличавайки се с 10% на годишна база въпреки влошаващата се световна икономическа среда. Търсенето от началото на годината е малко по-високо – с 12% до 1 454 тона.

Инвестиционното търсене (с изключение на извънборсовия пазар) на жълтия метал през третото тримесечие е с 47% по-ниско на годишна база при 124 тона, което отразява спадналото търсене от някои инвеститори. В същото време има 36% ръст на инвестициите в кюлчета и монети (до 351 тона), но това се оказва недостатъчно, за да бъдат компенсирани по слабите изходящи потоци - 227 тона от ETF и други борсово търгувани инструменти.

Извънборсовото търсене на златото и другите производни на жълтия метал се е свило значително през третото тримесечие, отразявайки отслабналия интерес на инвеститорите в ETF и на фючърсните пазари, отчитат от WGC.

Централните банки продължиха да трупат злато, като покупките се оценяват на тримесечен рекорд от близо 400 тона.

Спад от 8% на годишна база се отчита и в търсенето на технологичното злато, което се дължи на пониженото търсенето на електроника поради глобалния икономически спад.

Общото предлагане на злато и други производни се е увеличило незначително (+1% на годишна база) до 1 215 тона. Шесто поредно тримесечие на растеж на годишна база отчитат добивните компании, което частично се компенсира от по-ниските нива на преработка.

Като цяло търсенето на злато от началото на годината възобновява темпото си отпреди COVID пандемията, обобщават от WGC.

Цената на златото (долар за тройунция)

спадна с 8% през третото тримесечие, което до голяма степен се дължи на силния щатски долар, тъй като Федералният резерв на САЩ (Фед) повишава непрекъснато лихвените проценти, за да се бори с високата инфлация. Но този спад на цената спомогна за стимулиране на търсенето на бижута, става ясно от тримесечния доклад на WGC. Затова и средната цена на златото през третото тримесечие беше само с 3% по-ниска на годишна база, което съответства на относителното съотношение на търсенето (включително извънборсово злато) и предлагането през третото тримесечие.

Инвестиционното търсене се разминаваше по различните компоненти: инвеститорите на дребно купуваха злато като запас срещу нарастващата глобална инфлация, докато инвеститорите в ETF (борсово търгувани фондове) намалиха активите си в тези инструменти също заради глобалното нарастване на лихвените проценти.

България стои стабилно на „златната“ карта

Според WGC, България има златен резерв в размер на 40.84 тона злато, който се съхранява от БНБ (според различни неофициални източници, 26.84 тона се съхраняват в трезорите на Банката на Англия, а 14 тона – в България). Като стойност златният резерв се оценява на 2.195 млрд. долара. По този показател страната ни заема 51-во място от 124 страни, включени в оценките на WGC.След нас от страните-членки на ЕС. Според седмичния баланс на управление "Емисионно" на БНБ, към 28.10.2022 година стойността на монетарното злато и други инструменти в монетарно злато на съхранение в централната банка е на стойност 4 243 771 хил. лева.

В класацията за страните-членки на ЕС България заема 16-то място, като след нас са: Словакия (31.69 тона), Кипър (13.90), Ирландия (12.04), Чехия (11.54), Латвия (6.66), Литва (5.82), Словения (3.17), Люксембург (2.24), Естония (0.25), Малта (0.03) и Хърватия (0.00).

На Балканите България е изпреварена от Турция (488.87 тона), Гърция (114.21) и Румъния (103.64).

По размер на валутния резерв (част от който е и златният) на България е отредено 45-то място с 33.833 млрд. долара, сочат обобщените данни на WGC.

Търсенето на злато в Индия и Китай – най-големите потребители

Най-голямо е търсенето в Индия, но предимно бижута. Потребителите от градовете бяха двигателят на търсенето в Индия през третото тримесечие, насърчени от връщането към нивата на икономическа активност преди COVID кризата. Селските потребители бяха по-предпазливи, тъй като инфлацията потиска търсенето на злато в селските райони повече, отколкото в градските.

Търсенето на дребно в Китай се повиши с отслабването на ограниченията за блокиране заради COVID. Потребителите на бижута в най-многолюдната държава в света се възползваха от спадналата цената на златото, тъй като ограниченията за блокиране бяха премахната или  намалени в едни от най-големите градове. Освен това, инвеститорите на дребно бяха насърчени от привлекателността на златото като сигурно убежище за активите на фона на обезценяването на местната валута и падащите цени на местните акции.

„Гледайки напред, очакваме покупките от централната банка и инвеститорите на дребно (кюлчена и монети) да останат силни“, каза анализаторът на WGC Луиз Стрийт пред „Ройтерс“. „Също така очакваме търсенето на бижута да продължи да се представя силно в някои региони като Индия и Югоизточна Азия“, допълни тя.

Обзорът е публикуван първо на business.dir.bg.