В седмицата на COP27, двама млади българи разказват от първо лице за Гватемала и живота на местните в условия на климатични промени

Венцеслава Кожухарова и Михаил Петров - посланици на  климата към Българска фондация Биоразнообразие и проект Climate Game On се прибраха от мисия в Глобалния юг, където изследваха отражението на промените в климата върху местното
население. Те бяха част от интернационална група, в която се включиха 40 души от 8 страни в Централна и Източна Европа

“За хората от централноамериканските страни Коста Рика, Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас, Никарагуа и Панама екстремните метеорологични явления отдавна са горчива реалност.”, споделя Михаил Петров и допълва, че климатичната криза не е
бъдеща заплаха, а е тук и сега.

Човечеството в световен мащаб трябва да промени начина си на живот и препитанието си, а само през 2020, 30.7 милиона души от 149 страни са напуснали домовете заради различни природни бедствия. 

Изменението на климата действа, като мултипликатор на съществуващите неравенства и дискриминация, като засилва небалансираните властови отношения в световен мащаб, допълва Вени Кожухарова, като акцентира върху Централна Америка, която е най-засегната от драстичните въздействия. Същевременно държавите в региона имат най-малка финансова и политическа възможност да противодействат на климатичната криза, причинена основно от индустриалните страни в Глобалния север.
Често поставяме знак за равенство между климатичната (не)справедливост и неравномерно разпределената климатична тежест между по-богатите и по-бедните райони. Всъщност, терминът “климатична справедливост” илюстрира мащабността на
темата и това, че не става въпрос само за екологичен проблем, а социално-икономически, етически, политически, правен, здравен такъв, който засяга по-ощетените части от обществото. 

Тазгодишната Конференция на страните на ООН (COP 27) в Египет си е поставила за цел да  подтикне политиците и хоратa,  вземащи решения да преминат към реални действия по отношение на климатичната справедливост. Въпреки че срещата ще е ключова за глобалния юг, COP27 ще разгледа и други важни области като иновации и чисти технологии, водата и централното ѝ място в селското стопанство и ролята на науката и опита да се спре загубата на биоразнообразие и ускори енергийния преход.

Снимка: Венцеслава Кожухарова

Водата - извор на живот и липсващ ресурс във високопланинските общности в Гватемала

Реката Сан Хуан в областта Хуеуетенанго е свещено място; там водата е чиста, свежа и е източник на питейна вода за околните села, а жителите на района се стичат там ежедневно, за да се молят и за да оставят цветя. Това пише след завръщането си Венцеслава Кожухарова. През 2007 г. внезапно реката пресъхва и представители на местните общности - макар и от различни религии - идват да се молят реката да се напълни отново. От деня, в който водата пак започва да се стича, не е имало и ден, в който местните да не оставят свежи цветя до реката.
Това отношение към водата е показателно за това колко е важна тя като ресурс. Жителите на Гватемала са зависими от водните източници в близост до тях, както и в много голяма степен от дъждовната вода, особено във високопланинските общности. Същевременно с това, един от най-сериозните проблеми, пред който са изправени жителите на Гватемала, е именно липсата на вода.

Общността Чанчикия, чиито жители са ‘мам’ - едно от 22-те коренни племена в Гватемала -  е една от многото общности, които изпитват трудности с достъпа до вода. Селото се намира високо в планините и влиянието на климатичните промени върху жителите му са сериозни. Ако до преди няколко години хората там са знаели със сигурност, че дъждовният сезон е от май до октомври, то вече те нямат тази увереност; те са изправени пред сухи периоди, които правят невъзможно планирането на земеделския сезон. Общността прави всичко възможно, за да се адаптира към промените като отговорността пада върху плещите на самите жители на селото. За съжаление, подкрепата от правителството е почти несъществуваща дори за обикновените гватемалци, а що се отнася до коренното население - съвсем липсва. Заради политиката на правителството, която не подпомага коренното население на Гватемала, членовете на общностите като Чанчикия разчитат основно на дъждовна вода. Жителите на общността споделят, че заради дискриминационната политика на правителството към коренното население на Гватемала, те трябва да чакат двойно по-дълго за кладенци и сонди, които биха им дали достъп до подземна вода.

Но коренното население на Гватемала е устойчиво - хората са свикнали да се справят сами с изпитанията и проблемът с изменението на климата не прави изключение. Младите са особено дейни, като младите жени в Чанчия са се самоорганизирали в аквитистка младежка група от около 15 души. Те са поели инициативата да покажат на съжителите си и на местните неправителствени организации колко точно измененията в климата са повлияли на селото. С помощта на почти самобитна “метеорологична станция”, те ежедневно мерят промените в климата. Системата е сравнително проста - състои се от термометър, с който всеки ден се мери минималната и максималната температура, както и влажността на въздуха; както и от уред за измерване на дъжда, за да се види колко пада всеки ден, като се мери колко се е покачила водата. Сред високопланинските села на Гватемала има 30 такива станции, които са подпомагани от местни и европейски неправителствени организации като ASEDE и CiR. Това, което младите хора споделят, е че в сравнение с 2020 г., промените, които се виждат са значителни и влияят сериозно на ежедневието на общността и поминъка.

В Чанчикия най-близкият водоизточник е на километри извън селото, а по-близките реки са замърсени; без дъжд, земеделието страда. Земеделието е основен поминък, като най-разпространената култура е царевицата; липсата на дъжд обаче води със себе си и липса на царевица и поставя жителите на селото в риск от недостиг на храна.

Чанчикия е само един от многото примери за това как климатичните промени влияят на поминъка на хората в Гватемала. Общности като тази са много из високите гватемалски планини, а сигурността на храната постепенно се превръща в най-големият проблем на хората, живеещи там. Условията са сурови - студени зими, топло лято и суша, - но земеделците имат надежда, че ще се справят с помощта на местни неправителствени организации и чрез взаимопомощта, която сами си оказват, обединени в кооперативи. Въпреки това, измененията в климата са сериозна заплаха за хората във високите планини; ако не се намери начин да се намалят промените в климата, общностите ще продължат да бъдат изправени пред загубата на ресурс, несигурност на храната и нуждата от миграция като климатични бежанци.

Гватемала: Мечтата на един фермер за храна и климатичните промени, които я застрашават

Снимка: Михаил Петров

Пролетта не носи дъждовете, както е правила преди. Изненадващи силни бури унищожават всичко, което си отглеждал цяла година. А единствената ти работа - производството на кафе, става все по-скъпо и невъзможно начинание.
Енрике е местен фермер от Гватемала, който познава тази борба отблизо. От шестнайсет години той отглежда кафе в семейната си ферма в покрайнините на град Ескуинтла. Плантацията е наследството, оставено му от неговите баща и дядо.  Той работи в нея по шест дни седмично през цялата година и това е основният поминък, на който той разчита. За него разказва в своя текст Михаил Петров.

С всяка изминала година обаче за него става все по-трудно да изкарва прехраната си. Добрата реколта от кафе изисква доста специфични климатични условия - изисква дъжд, суша и топлина в предвидими моменти, както и определен тропически климат с богати почви и малко вредители. Все неща, с които регионът на Гватемала разполага. Поне засега.

Ескалиращата климатична криза, за която ООН посочва, че вече „достига необратими върхове“, е в центъра на проблемите за земеделци като Енрике. Той казва, че през последните години в страната има прекалено дълги периоди на засушаване, които спират растежа на кафето, което той отглежда. А когато те приключат, идват непредвидими дъждове и бури, които често водят до болести и значителни щети по растенията му.

Енрике не е единственият, който забелязва това. Гуидо Калдерон e координатор в гражданската организация ASEDE, чиято основна мисия е да работи за облекчаването на ефектите от климатичните промени и намаляването на риска от продоволствена криза в Гватемала.

Според него ситуацията с климата в страната става все по-непредвидима. Това е така заради продължителната суша и нарастващия брой наводнения, образували се заради силните бури, които са връхлетяли Централна Америка през последните две години.

В резултат на климатичните промени ключовите за земеделието периоди на валеж в Гватемала се изместват все повече, обяснява той. В опит да се приспособят към изменящите се условия местните фермери опитват нови неща, като например да сеят семената в различно време от годината, но никой не знае кога това е най-подходящо, защото времето не е “каквото беше преди”, казва Калдерон.

Отглеждащите кафе земеделци срещат и още една трудност, предизвикана от климата. Това е така наречената ръжда, която се появява по растението - гъбична болест, която се размножава при по-високи температури и спира процеса на фотосинтеза. Симптомите на тази зараза са подхранвани именно от изменението на климата и по-конкретно от повишаването на глобалните температури.

Тези наблюдения са отразени и в проучване на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), в което се разглеждат варианти за борба с ръждата по кафето чрез ядрени техники. Изследването посочва, че изменящите се модели на валежи и температури увеличават скоростта на заразяване и разпространение на болестта.

За последните няколко години научни изследователи предлагат решения на проблема, които включват използването на специални торове и пестициди, но те не са универсално приложими, тъй като има твърде много различни видове ръжда по кафето. Отделно, борбата с тази болест може да струва много по-скъпо на дребните стопанства отколкото, ако те просто се откажат изцяло от производството на кафе.

Това обаче ще означава загуби, които никой в Гватемала не може да си позволи. В страната 54 хил. от всички фермери живеят в бедност и получават по близо 3.10 щатски долара на ден, а 19,4 хил. от всички фермери живеят в екстремна бедност и припечелват  под 1.90 долара на ден. Това сочат данните от доклад на международната неправителствена организация Eneritas.

В тази тревожна статистика влиза и Енрике. Неговата печалба от производството на кафе е по-малко от 1 щатски долар на ден. Така наред с климатичните предизвикателства, пред които е изправен като земеделски стопанин, той трябва да се справя и с икономическите последици.

Той все пак смята, че неговите проблеми могат да бъдат решени, но това ще изисква много усилия както политически, така и чисто човешки.

“Искам да продължа да произвеждам кафе и всичко да върви добре. Надявам се, че да получим разбиране и помощ на международно ниво, да има повече директни сделки между производителите и купувачите, а хората да купуват повече биологични продукти”, казва Енрике.

Именно тези решения му позволяват да не спира да мисли за своята голяма мечта - че следващият път, когато се видим, реколтата му ще е по-голяма, той ще е продал повече кафе и с това ще е подсигурил прехраната на своето семейство.

Изследователската мисия в Гватемала се организира по проект “Game On |Don't let the climate change end the game!” с подкрепата на програма DEAR на Европейската комисия. Партньор по проекта в България е Българска фондация Биоразнообразие.