„Оклеветеният Париж“: Петролните компании влагат милиарди долари в нови петролни и газови полета, това води до климатичен крах

Най-големите производители на петрол в света продължават да харчат милиарди долари за нови проекти за изкопаеми горива, които ще са необходими само ако светът пропусне ключови цели за климата. Това е записано в доклад на нестопанската организацията Carbon Tracker. Компаниите са инвестирали 58 милиарда долара в петролни и газови проекти през 2021 г. и 2022 г., които ще бъдат необходими само ако търсенето на изкопаеми горива нарасне до ниво. За този вид сценарий учените прогнозират „климатична катастрофа“, обясняват в доклада си изследователите на базираната в Лондон и Ню Йорк компания.

Петролният бизнес може да вложи нови още 23 милиарда долара в тази посока през следващата година, които биха помогнали за затопляне на планетата с повече от 2,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива, се казва в доклада, озаглавен „Оклеветен Париж“ (Paris Maligned).

Повечето нови петролни и газови проекти отнемат години, за да започнат производство и могат да задържат високи въглеродни емисии в атмосферата за десетилетия напред. Международната агенция по енергетика (MAE) смята, че нито содажите при едно ново петролно или газово находище са въобще съвместими с цета ит 1,5°C и потреблението трябва да спадне бързо, за да се постигне климатичната цел на Париж. Но повечето компании планират да увеличат производството.

„Петролните и газовите компании се рекламират като част от решението за изменението на климата, като същевременно планират увеличаване на производството, което би довело до климатична катастрофа. Компаниите не могат да твърдят, че са в съответствие с глобалните климатични цели, освен ако не планират да намалят производствата си, обяснява Том Алън, анализатор на петролния и газов пазар и автор на доклада.

Междуправителственият панел на ООН по изменението на климата предупреди тази година, че 1,5°C представлява критично ниво, над което въздействието на изменението на климата ще се ускори силно, като някои процеси ще станат необратими.[1] Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш нарече доклада "атлас на човешкото страдание" и предупреди, че "всяка част от градуса има значение".

В доклада се анализира как инвеститорите трябва да оценят привеждането на петролните и газовите компании в съответствие с целите на климата, анализират плановете за производство и разходи на петролните корпорации нагоре по веригата през следващото десетилетие. Така и бе установено, че от януари 2021 г. до март 2022 г. те са одобрили $166 милиарда инвестиции в нови петролни и газови находища, почти всички несъвместими с целта от 1,5°C, е записано в доклада, неслучайно кръствен „Оклеветеният Париж“.

Повече от една трета от тази инвестиция – 58 млрд. щатски долара – бяха ангажирани в проекти, които вероятно ще бъдат икономически изгодни само ако търсенето на нефт и газ тласне глобалните температури над 2,5°C. Такива проекти например са:

• TotalEnergies ръководи разработката на петролно находище Лейк Албърт в Уганда за 10 милиарда долара, което ще снабдява противоречивия източноафрикански петролопровод със суров петрол;
• Woodside разработва проекта за втечнен природен газ Scarborough/Pluto Train 2 на стойност 12 милиарда долара в Западна Австралия.
• Допълнителни 45 млрд долара от тази инвестиция са несъвместими с целта дори от 1,7°C, в съответствие с настоящите обявени ангажименти на климатично опазване.

Докладът също предупреждава инвеститорите, че през 2023 г. компаниите трябва да вземат окончателни решения за инвестиране на повече от 35 млрд. долара до 2030 г. в 15 големи проекта, които са несъвместими с 1,7°C. Две трети (23 млрд. долара) се отнасят за седем проекта, които дори не са съвместими с цел от 2,5°C. Такива са например:

• Eni с проект на стойност 5,4 млрд. долара в Bahr Es Salam за разработване на дълбоководен газ и кондензат край брега на Либия;
• Ултрадълбоководно петролно находище Trion край бреговете на Мексико, собственост на Woodside за 4,5 млрд. долара;
• Дълбоководно нефтено находище на TotalEnergies и Equinor за 4,3 милиарда долара North Platte край бреговете на САЩ;
• Свръхдълбоководно петролно находище на ExxonMobil Uaru край бреговете на Гвиана за 3,5 млрд. долара.

В докладът е записано още, въпреки че войната в Украйна е повишила цените на петрола и газа в краткосрочен план, тя също така е увеличила признанието как възобновяемите енергийни източници ще осигурят по-евтина енергия в дългосрочен план. Това същевременно ще осигури енергийна сигурност и подкрепи целите, свързани с климата. МАЕ потвърждава, че конфликтът в Украйна ускорява прехода към чиста енергия.[2]

Повечето проекти, със зелена светлина от 2021 г. насам или предстоящи за одобрение, няма да започнат производство преди средата на 2025 г. и ще продължат да добиват изкопаеми горива десетилетия. Въпреки това, дори пътят, водещ до 1,7°C, в съответствие с настоящите обявени обещания на страните, ще доведе до спад на търсенето на петрол и газ преди края на десетилетието, сочат данните на МАЕ.

„Инвеститорите трябва да проучат внимателно плановете за разходи на компаниите, тъй като вложенията в много нови петролни и газови проекти блокират бъдещи емисии, които са несъвместими с Парижкото споразумение за климата. В крайна сметка компаниите отделят десетки милиарди за проекти, които е малко вероятно да се провалят. Дори ако правителствата изпълнят ангажиментите си за климата, и инвеститорите трябва да са наясно с последиците“, обяснява и Майк Кофин, ръководител на петролния и газовия пазар, заедно с минното дело и съавтор на доклада.

Докладът анализира обявените производствени планове на компаниите и установява, че повечето оценени северноамерикански компании са насочени към краткосрочен растеж на производството. Chevron е на път за ръст от 16% до 2026 г., а ExxonMobil - от 8% до 2027 г., и двете спрямо базовата линия за 2019 г.

Европейските големи дружества като Eni, Shell и TotalEnergies публикуваха планове за намаляване на производството, но те далеч не отговарят на необходимото за климатичната цел от 1,5°C. И трите компании се ангажират само с намаляване на петрола, но планират да увеличат производството на газ. Carbon Tracker изчислява, че глобалното производство на TotalEnergies ще бъде с 13% по-високо през 2030 г., отколкото е било през 2019 г.

Компанията bp е единствената, която планира да намали производството както на нефт, така и на газ, с 43% намаление до 2030 г. Това като цяло е в съответствие с плана за 1,5°C.

Много петролни и газови компании се рекламират като част от решението за изменението на климата въз основа на своите инвестиции във възобновяеми енергийни източници, но в доклада се казва, че това „по някакъв начин не „компенсира“ продължаващите действия в наследените бизнеси и не прави „съобразено с климата“ даденото търговско дружество".

Много планове на компаниите за климата също включват широкомащабни проекти за улавяне на въглерод, но докладът казва, че те не отричат необходимостта от съкращения на производството. Постигането на климатичната цел от 1,5°C ще изисква херкулесова роля на улавянето на въглерод и драстични съкращения на производството. Улавянето на въглерод трябва да бъде запазено като свързваща технология за трудни за намаляване на емисиите сектори, като производството на цимент и стомана, а не като оправдание за продължаващото производство на нефт и газ.

Компаниите трябва не само да поставят климатични цели, съобразени с Парижкото споразумение, но също така да детайлизират планове за постигането им по надежден начин, както беше очертано по-рано тази година в доклада Absolute Impact 2022 на Carbon Tracker.

Carbon Tracker моделира настоящи и бъдещи нефтени и газови проекти в световен мащаб, използвайки данни от Rystad Energy и преглежда заявените планове на компаниите.

Той оцени тяхната съвместимост с различни сценарии на IEA: Нетни нулеви емисии до 2050 г. (NZE), в съответствие с целта от 1,5°C в Париж; Обявени ангажименти (APS), съответстващи на 1,7°C, в съответствие с обявените ангажименти за климата на държавите, някои от които разчитат на технологии за отрицателни емисии, недоказани в мащаб; и декларирани политики (STEPS), съответстващи на 2,5°C, в съответствие с политики, които са въведени от правителствата или са в процес на разработване.

Повече детайли за доклада можете да намерите тук.

Източници:
[1] Guardian: IPCC issues ‘bleakest warning yet’ on impacts of climate breakdown, 28-2-22
[2] International Energy Agency, World Energy Outlook 2022, 27-10-22