ЕСО: Търсенето на електроенергия в региона ще расте неимоверно, след десетилетие ще е колкото цялата консумация на България

В региона на Югоизточна Европа не се очаква в близко бъдеще да бъде намалено търсенето на електроенергия. Дори напротив – търсенето ще се увеличава и за региона на ЮИЕ ще достигне 40-45 твтч електроенергия годишно след 2030 г. Това е приблизително колкото е потреблението на ток в България. Тази електроенергия няма откъде в момента да бъде доставена или поне този недостиг ще бъде компенсиран изключително трудно. Това обясни Ангелин Цачев, изпълнителен директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) по време на представянето на социологическото проучване за нагласите сред българите по отношение на ядрената енергетика. Проучването бе подготвено от агенция „Тренд“ по поръчка на 3eNews и Българския атомен форум „Булатом“.

„Страната ни е част от общия енергиен европейски пазар ние вече не може да разглеждаме държавата като затворен пазар. Ние трябва да разглеждаме възможностите на целия регион на Югоизточна Европа – от Унгария до Гърция. В изследването, направено от Компас Лексикон и Еф Ти Ай (най-големия консултант на ЕК) се показва, че в зависимост от излизането от експлоатация на въглищните централи и това ще стане 2030 – 2035 година. Или както е заложено в Плана за възстановяване до 2038 г. Но реално недостига в целия регион ще бъде от порядъка на 40 – 45 ТВтч на година. Този недостиг ще бъде компенсиран изключително трудно, тъй като мрежите и свързаността с останалите части на Европа не позволяват подобни огромни количества енергия да бъдат пренесени до нашите ширини, коментира Цачев.

„Отделно трябва да бъдем наясно, че вноса на такова голямо количество енергия ще доведе до съвсем различни цени в целия регион. По-важна е визията на консултантите, които са се постарали в това да посочат как може да бъде компенсиран целия този недостиг и извода, който те са направили в изследването си е, че за да бъде преодолян недостига в ЮИЕ е необходимо количеството на произведената енергия от ядрени централи да нарасне поне до 100 ТВтч на година. А това значи, че в региона ни трябва да има изградени минимум 13 хил. МВт мощности, които да произвеждат беземисионна базова енергия“, разтълкува изследването Цачев.

Той припомни, че има условия за изграждане на ядрени централи в региона – в момента има четири държави, които имат ядрени централи, като само България има две лицензирани ядрени площадки. Тоест, ние имаме сериозен и уникален шанс за развитие на сектора и създаване на преимущество в региона при производството на електроенергия.

В изследване, направено миналата година по поръчка на ЕК, показва, че до 2030 година в България ще има 200 000 електромобила. Потребената от тях електроенергия ще бъде от порядъка на 600 000 - 700 000 мегаватчаса. До 2040 година се очаква в страната да има 2 милиона електромобила с годишна консумация от 7 гигаватчаса, а през 2050 година ще имаме 3,5 млн. електромобила. За тях вече ще са нужни 13-14 гигаватчаса. Това дава възможност за работа на поне два блока на ядрена централа, тъй като те ще произвеждат общо около 15 гигаватчаса годишно. Експертите припомнят, че освен ударно развитие на електромобилния парк у нас ще се развиват и водородни технологии и електролизатори. За всички тези технологии са нужни огромни количества чиста енергия, каквито за момента не е ясно как ще се произведат у нас и на Балканите.

Вариант ли са батериите като начин за съхранение на енергия?

За съхранение на индустриална енергия батериите не дават нужните резултати, смята Цачев. При инсталиране на един мегават йонно-литиеви батерии се ползва 60 процента от капацитета. Разреждането на батерията до нула процента съкращава изключително много живота й. Не може да се говори, че този вид батерии ще работят десет години и с три хиляди цикъла на зареждане, категоричен бе Цачев. Единствените технологии, които могат да се ползват за съхранение на енергия сега, са ПАВЕЦ и системите с компресиран въздух, каза той. 

Възможностите на страната са сериозни и държавата трябва да се съсредоточи върху такива проекти, защото балансирането на ВЕИ е сериозно предизвикателство. 6000 мегавата мощности на батерии за съхранение на енергия не могат да решат проблема,смята директорът на ЕСО. Именно при системния оператор вече са постъпили заявления за присъединяване на над 35 000 мегавата нови ВЕИ мощности. Само 30 процента от тях да се реализират- това са 10 000 мегавата и произведената от тях енергия многократно ще надхвърли капацитета на батериите от 6000 мегаватчаса, обяснява Цачев. Трябват ни системи за съхранение на енергия, но с доста по-голям капацитет – може би 50 000 – 60 000 мегаватчаса. Това може да се постигне, основно чрез ПАВЕЦ и системи за компресиран въздух, смята специалистът.

Ива Петрова, заместник-министър на енергетиката, посочи, че визията за развитие на електроенергията стъпва на моделиране за изграждане на ядрени централи. Това не е само идея, има и аналитична база и ние можем да кажем, че са ни нужни нови мощности. Осъзнаваме, че трябва да развием тази визия за развитие на електроенергията в цялостна енергийна стратегия, включваща визията за топлоенергията и за ползване на природен газ, каза Ива Петрова. Анализите са правени от широк кръг експерти и остава да се изчистят прогнозите за развитие на търсенето на електроенергия, добави тя.

Показаните резултата, че 66 % от хората подкрепят ядрената енергетика и развитието на беземисионните базови мощности за мен говори първо, че наистина българския народ се информира, проявява интерес по отношение на сигурността и адекватността на енергийната система в тези години на преход до 2050 г., когато трябва да се декарбонизира енергийната система. Важно е разбира се да се задълбочи и да се получи още повече информация защото виждаме, че по отношение на безопасност, цена на електрическата енергия от ядрените централи хората не са запознати, обясни Цачев по време на представянето. Той сподели мнението на Булатом, че незапознаването на обществото с възможностите на ядрената енергетика е в резултат на една от последните 15 години дезинформация, която вървеше по отношение на АЕЦ и оставането им в сянка. „Но мисля, че всички тези неща могат да бъдат коригирани и Министерство на енергетиката е като определяща политиката в областта на енергетиката е ведомството, което трябва да предприеме необходимите стъпки в тази насока“, обясни директорът на ЕСО.