Петролният бранш е сериозно притеснен за бъдещето и инвестициите в сектора, европейските изисквания изглеждат непосилни в момента

Петролните компании у нас имат сериозни притеснения за развитието на пазара заради липсата на политика за сектора и намалелите инвестиции. Според бизнеса е важно да има единен орган, който да отговаря, следи и подкрепя развитието на сектора, а не няколко министерства и агенции да следят само за буквата на закона. Всичко това ще създава все по-големи проблеми в бъдеще, а политиците трябва да спрат да търсят единствено популизма в чрез обещания как „цените на горивата ще продължат да се намаляват“. Европейските регулации и идеите за зарядни станиции също будят тревога при предприемачите от петролния сектор. Това е общото послание, което се чу от експерти от петролния и газовия сектор по време на кръгла маса на тема „Актуални проблеми на енергийната сигурност на България“, организирана от онлайн платформата 3eNews и експерта по енергийна политика Славчо Нейков.  

В момента според, европейските директиви, се очаква по българските пътища, на всеки 100 км да бъде изградена зарядна станция за електромобили с мощност 300 квт. Ние в момента имаме трудности да захраним обектите с далеч по-малка мощност (около 50 квт.) понякога. А в момента въобще не е ясно как тези зарядни станции ще бъдат присъединени към енергийната мрежа и кой ще изгради тези мощности. Това обясни Светослав Бенчев, главен юрист на Българската петролна и газова асоциация.

Ние нямаме отговорен министър или министерство, което да работи с нашия бранш. И това е сериозен проблем, защото индустрия като нашата има нужда от стабилност, особено в такъв труден момент, какъвто е сегашния, добави експертът.

По отношение на европейското законодателство най-важен за сектора е пакета Готови за 55 (Fit for 55). И там са включени няколко законопроекта, директиви и регламенти, които ще поставят основата за развитие на сектора в следващите години. Има данъчни промени и въвеждане на схема за търговия с емисии, а всичко това ще създаде нови проблеми пред сектора. Защото тези изисквания ще доведат до покачване на цените за потребителите. „А когато цената за потребителите се покачи се вдига и цената за транспорт на стоки и услуги, а това не води до добри неща, чисто икономически“, обясни Бенчев.

Промяната в данъчната основа на енергийните продукти, които вече ще се таксуват на база „енергиен обем“, а това също ще покачи цените. По отношение на цените за емисиите след 2027 г. ще се заплащат цени и за квотите, а те в момента се движат в диапазона 90 – 100 евро/т.  Изискванията за енергийна ефективност на петролните обекти също са проблем. Всичко това води до покачване на цените, категоричен е юристът.

При европейските директиви е важно и изискването на директивата за употреба на ВЕИ в транспорта и увеличаването на възобновяемите горива.  При нея сега има промяна за увеличаване на дела на ВЕИ в транспорта. Досега имаше 10% ВЕИ, а сега преминаваме към 13% намаляване на въглеродните емисии. Това са 26% увеличение на ВЕИ в транспорта. Ние в имаме 7,49% изпълнение за миналата година, обясни Бенчев. От БПГА се чудят как ще се постигнат тези стойности – в България в момента има 3000 електромобила, като в цифрата не влизат хибридните модели. А целта е да имаме 1 млн. електрически коли.

Политиката по отношение на Украйна също е изключително важен фактор. Там е важен моментът с регламентите за санкциите към Русия. Дадената ни по него дерогация, не бе използвана, а всички тук в България се изпокарахме помежду си. „Ние сами си направихме проблеми какво постигнахме? Нищо. И въпреки този регламент петролът си върви. А това е хубаво нещо. Защото без него не само България, но и Балканския полуостров остава без петролни продукти“, обясни Бенчев.

Покрай геополитически промени и санкциите в момента Мароко и Тунис изнасят в пъти повече петролни продукти за ЕС. А Турция няма ембарго върху руския петрол и преработва и изнася продукция, припомниха от БПГА.

Проблем с петролните запаси

Ние трябва да следваме не само европейските изисквания, но и да търсим нашия национален интерес. А той е свързан с това България да бъде осигурена с петролни продукти през следващото десетилетие.

В момента половината от изискуемите петролни запаси могат да се съхраняват в друга страна-членка на ЕС. В случай на криза у нас те може да се изискат и да бъдат доставени. В България обаче има компании, които на практика нямат почти никакви запаси или не поддържат такива на склад за поне 90 дни, стана ясно от петролните експерти. Според Бенчев ще бъде проблем и доставката на тези горива, съхранявани извън България. Особено ако ни застигне петролна криза, която обхваща не само страната ни ами и други държави от ЕС.

В същото време депутатите от последното Народно събрание се занимаваха предимно с въпроса, свързан с управлението на „Лукойл“ и доставките на неруски петрол. „В НС имаше три законопроекта по темата – едното бе за забрана на износа на руски петрол, втория бе за облагане на петролните продукти, а третият бе за назначаването на особен търговски представител в управата на „Лукойл“.

Отделно имаше няколко данъчни промени, които не бяха добре съгласувани. А държавата разпореди на министъра на икономиката да намери формула и да изчислява разликите в цените между петрола сорт Брент и Уралс, защото няма ясна котировка за руския сорт.

В същото време ЕК заяви, че отстъпката от 25 стотинки противоречи на законодателството и е абсолютно дискриминационна. И сега трябва да видим как ще се подкрепят хората в този момент. Но за целта трябва да знаем кои са енергийно бедните. Такава дефиниция също не е направена до момента.  В законодателството ни няма и дефиниция как се облагат вече внесените руски продукти, добави Бенчев.

По отношение на особения търговски представител отново има редица проблемни въпроси. „Какво искаме да постигнем с тази идея? Това прилича на скрита национализация. Държавата иска да управлява дадена компания, но без да понася щетите от това. Тоест разходите са за частната компания, а ползите за държавата“, анализира Бенчев. Той попита дали държавата е способна да се справи с една реална криза в доставките на горива у нас. Дори само чрез определението „критична инфраструктура“ държавата може да реши да поеме управлението на всяко едно дружество, през чиято територия преминават такива обекти, добави Бенчев.

Накратко има редица проблеми и въпроси, на които държавата трябва да отговори. Нужно и да се създаде транспортна стратегия как ще се движи сектора в следващите 10-15 години, но това не се прави в момента.

„Пазарът наистина не е в добро състояние“, добави и Живодар Терзиев, председател на БПГА. И това се дължи на факта, че той се използва до момента като вид „боксова круша“, а целта на държавата е единствено да намалява цената на горивата. Според него българската индустрия за горива и нефтопродукти е с почти нулеви инвестиции в последните години. А двигатели с вътрешно горене ще се използват масово още поне 15 години напред.
Липсата на инвестиции у нас и взаимните обвинения обаче ще доведат до колапс, категоричен бе Терзиев.

Според него не бива да се рискува енергийната сигурност и обезпеченост на държавата. Защото може да дойде момент, в който дори и народните представители да тръгнат с колела на работа.