Рестартирането на АЕЦ „Белене“ и 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“ изисква актуализиране пред АЯР. 8-ми блок засега е извън схемата

Текст от рубриката "Индустрии на фокус" на 3eNews

Изграждането на нова ядрена мощност е съвкупност,  както от политически така и от технически действия. Задължително е спазването на международните актове в областта на ядрената енергетика,  на  Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ),  Закона за енергетиката, Закона за опазване на околната среда, Закона за устройство на територията, включително 18 Наредби, които дигитализират закона и определят детайлните стъпки при лицензиране.  Политическата част включва процедури по ЗБИЯЕ като в определени моменти действията могат да текат паралелно, така че да се съкрати времето по лицензионната процедура за изграждане на нова ядрена мощност.  Това обясни заместник-председателят на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) в изказването си на конференцията „Развитие на ядрената енергетика в България – сценарии, рискове и перспективи“, организирана от Националния комитет на България в Световния енергиен съвет.

Станимиров обясни също така и на какъв етап са проектите за изграждане на нови ядрени мощности – 7-ми  и 8- ми блок на АЕЦ „Козлодуй“ и АЕЦ „Белене“ и какви са процедурите, които трябва да бъдат осъществени оттук нататък, за да има реално придвижване напред. При това той напомни, че официално лицензионна процедура на нови ядрени мощности в България досега не е провеждана особено по настоящото законодателство и предвид заварения статут на блоковете на АЕЦ „Козлодуй“.  В тази връзка обаче заместник-председателят на АЯР напомни, че издаденият лиценз за работата на 5 и 6 блок на атомната централа е почти преполовен. Той напомни, че независимо от ширещото се в общественото пространство успокоение за това, че блоковете могат да работят 30 години, издадените лицензии са за по 10 години и вече трябва да започнат да се подготвят анализите и документацията за новата лицензионна процедура за следващия период от 10 години.

Изискванията на АЯР

Въз основа на разпоредбите на ЗБИЯЕ Министерски съвет приема Решение по принцип и Решения по същество. Решението по принцип е израз на политическата воля. Такова е взето, както за 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“, така и за проекта „Белене“, обясни заместник-председателят на ядрения регулатор.

Решението по същество е основното, което се взема на базата на ядрената безопасност и радиационната защита, въздействието върху околната среда и физическата защита, оценката за социално-икономическото значение за изграждането на АЕЦ за страната и за отделни региони. Също така се извършва оценка на радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво, които се получават от работата на това съоръжение.  Проектите на документи е решенията се внасят за разглеждане в Министерски съвет от Министерство на енергетиката. 

При взимането на Решение по същество вече трябва да е ясна технологията, която ще бъде използвана и е много трудно предварително да бъде казано, че ние ще построим два реактора без да могат да бъдат извършени оценки на поведението на ядреното гориво, ядрената безопасност и особено въздействието върху околната среда, обясни Борислав Станимиров.

По думите му най-важната част от лицензионния процес е техническата част, в която са описани последователно стъпките, през които трябва да премине един проект, за да бъде лицензиран. „Особеното е, че при преминаване към следваща стъпка предходната трябва да е завършена. Тоест, стъпките са достатъчно на брой, за да може да се каже още при първата стъпка дали даден проект ще бъде одобрен или не“, каза той.

Вземането на Решение по принцип може да стартира процедурата като вече може да бъде издадено Разрешение за избор на площадка, но след като заявителя  представи редица документи  като концептуално описание на ядреното съоръжение, план-задание за извършване на проучването (казва се ясно какви проучвания трябва да се извършат на площадката) и описание на системата за управление на дейността. „Това са основните технически документи, но за да се подаде заявление, заявителят трябва да демонстрира своята финансова възможност, техническа възможност и човешки ресурси“, обясни Станимиров.

По думите му именно с  Разрешение за избор на площадка стартира и  изпълнението на дейностите.  Същинската част е одобряването на площадката, за която заявителят трябва да изпълни програма за обследването й и да представи предварителен анализ за безопасността на ядреното съоръжение, както и съответни програми, изисквани от ядрения регулатор.

„Както стана ясно в България по тази процедура има вече одобрени две площадки – Козлодуй и Белене. Разликата е тази, че на площадката на Козлодуй има одобрена площадка за един – 7-ми блок“, вметна в хода на изказването си Станимиров.

Следващата стъпка от лицензионния процес по думите му е Разрешението за проектиране. Когато бъде одобрена площадката лицензиантът може да подаде заявление за Разрешение за проектиране като представи: техническо задание за проектиране, описание на системата за управление на дейността“ обясни той. Тази част от процедурата включва и други важни документи, стана ясно от обяснението му.  

Що се отнася за Разрешение за проектиране на  8-ми блок, заместник-председателя на АЯР беше категоричен – процедурата за осми блок в Козлодуй трябва да започне от самото начало.

„Когато говорим за 7 и 8 блок във всички остава впечатлението, че има площадка за двата  блока. Физически я има, но чисто юридически я няма“, каза той. Освен това, според него е много трудно паралелно изграждането на два блока. „Специално за България. В Турция едновременно изграждат четири, но там е друга ситуацията“.

„Най-добре от лицензионна гледна точка  е 7 и 8 блок да бъдат разделени като отделни проекти, за да може процесите да вървят по-гладко“, смята Станимиров.  

След издаването на Разрешение за проектиране следващата стъпка е Заповед за одобряване на проекта, което се смята за една от най-съществените от лицензионния процес на АЯР. Едва след това идва Разрешение за строителство, което се смята за една от кратките процедури.

Следващ етап, но след като бъде построен обекта е издаването на Разрешение за въвеждане в експлоатация. Преди да се пристъпи към издаване на това разрешение обаче трябва да има решение на Министерски съвет по Виенската конвенция за ядрена вреда и наличие на финансова гаранция, разрешение за ползване на строежа, програма за въвеждане в експлоатация, резултати от проверки и изпитания, техническа експлоатационна документация като най-много  процес отнема от 1 до 2 години, обясни Станимиров, като поясни и възможностите в законодателството по този процес.

Последният етап е лицензията за експлоатация, който изисква окончателен анализ на безопасността, както и допълнителна документация.

От гледна точка на процедурата по лицензиране заместник-председателя на АЯР разгледа и настоящия статут на проектите за АЕЦ „Белене“, 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“ и спряганата възможност за 8-ми блок.

Проектът за АЕЦ „Белене“  и възможността за рестартиране

„Това е проектът, който е стигнал най-високо ниво по отношение на  извършените лицензионни действия до спирането на проекта“, обясни Борислав Станимиров. „Решението за Белене е взето по принцип през 2004 г. Разрешението за проектиране е издадено през 2007 година. Тоест, има три години между Решението по принцип и Разрешението за проектиране. Трябва да се има предвид, че проектът „Белене“ има особено развитие в годините, така че имаше яснота какъв е проекта, за дейностите“, каза той в обяснението за времето от 3 години от старта на процедурата. „Направено е проучване на площадката, ОВОС, всички обществени обсъждания, а  Решението по същество е взето през април 2005 г. , т.е. една година след Решението по принцип. Това Решение по същество е последният етап преди Разрешението за строителство. Разрешение за строителство не може да бъде издадено, ако няма Решение по същество“, каза Станимиров като допълни, че законодателството дава достатъчно време докато текат тези процеси и за извършване на редица оценки, а също и на ОВОС.

Кратката история на проекта по отношение на лицензионната процедура всъщност започва от 2024 г. от разрешението за избор на площадка,  продължава през 2006 г. със  заповед за одобряване на площадка и  разрешение за проектиране през 2007 г. до  2012 г. , когато дейността на проекта е прекратена от Министерски съвет. Документите с искане за одобряване на проекта са подадени през 2012 година.

„От 2008 г. до 2012 г. практически АЯР завърши процеса по проекта Белене и имаше готовност за издаване на Заповед за одобряване на този проект. Виждате, че от 2008 г. до 2012 г. са четири години, през които е извършвана оценка на проекта, включително и независимите оценки от външен изпълнител, оценката за анализ на безопасността бе огледана от Международната агенция. За тези 4 години АЯР имаше готовност да одобри този проект, ако не се беше случило малко преди това решението на Министерски съвет за прекратяване на дейностите по проекта. Това решение отмени всички предни решения, включително и Решението по принцип и Решението по същество“, каза Станимиров.  Той коментира и възможността за рестартиране на проекта за АЕЦ „Белене“ като се спря и на действията на правителство и народни представители през следващите години до юни 2018 г. и последващите действия до сега.

„През юни месец 2018 година Народното събрание взе решение по възобновяване на търсенето на възможност за изграждане на АЕЦ „Белене“ съвместно със стратегически инвеститор без предоставяне на държавни гаранции. С това решение парламента препоръча на Министерски съвет да предприеме действия за отмяна на решението си от март 2012 г.

През 2018 година Министерски съвет изпълни препоръката като действително прие решение за отмяна на решението за отмяна на проекта за АЕЦ „Белене“,  (т.е. за връщане на правото на Решението по принцип и на Решението по същество б.р.)  Независимо от това, тоест през 2018 г. проектът можеше да се размрази (не знам за кой път вече), но това е положението и досега. Въпреки това и досега не е налице решение за възобновяване на лицензията и лицензионната процедура пред АЯР“, обясни Станимиров.

Заместник-председателя на ядрения регулатор изрази становището на институцията (заявена още през 2018 г. пред енергийното министерство и НЕК), че по принцип лицензионната процедура трябва да продължи оттам, откъдето е спряна. С едно уточнение – от момента на повторното решение на Министерски съвет за отмяна на предишен свой акт са изминали 6 години, а към момента те вече са 11. През това време в резултат на събитията около АЕЦ „Фукушима“ „настъпиха  в нормативните изисквания, както в България, така и на международно ниво. Затова при прегледа на оценката ще трябва да се отчетат настъпилите изменения в периода от над 10 години, в които проектът беше спрян и, ако заявителят възобнови искането да рестартираме процедурата, би трябвало да представи Анализ на съответствието на проекта със съвременните изисквания“.

„Българското законодателство към момента е хармонизирано с европейските документи и международните. Тоест, след „Фукушима“ се появиха нови цели за безопасност, нови изисквания  при изграждането на АЕЦ.  Какво трябва, за да се възобнови процедурата ?  Трябва да се приключи с дейността по разглеждане на проекта, издаване на Заповед  за проекта и одобряването й, разрешение за строителство и въвеждане в експлоатация, лицензиране.  Това са стъпките, които следва да бъдат извървяни. Те обаче не могат да се случат от само себе си. Изискват действия и то точно действия, с които да се извърши лицензианта. Разрешението за строителство  трябва да се получи от  лицензианта“, заяви заместник-председателя на ядрения регулатор. Той  уточни, че „към момента на прекратяване лицензиант е  НЕК,  но може да бъде и друг при спазване на процедурите по предаване“.

7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“

Площадката за 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй е определена за т.нар.  „Втора атомна“ , а решението на Министерски съвет е взето през 2012 година и то  веднага след това за отмяна на проекта за Белене.  „Решението за одобряване на доклада по ОВОС е обжалвано пред ВАС и влиза в сила през 2018 година. Тогава от „Нови мощности“ е поискано разрешение за одобряване на площадката. „Факт е, че Министерски съвет все още не е приел Решение по осъществяване на изграждането на новата ядрена мощност по същество. Независимо от това обаче, парламентът прие решение за изграждане на 7 и 8 блок и то с конкретен технически проекти, което е доста особено като решение, доколкото е много конкретизирано с проект, който трябва да се изгражда. Това решение на Министерски съвет е обжалвано пред Конституционния съд.  Продължаването на дейностите до голяма степен зависи от решението на Конституционния съд“ каза Станимиров.  Той уточни, че през 2013 г. е издадено Разрешение за избор на площадка, а през 2020 г. – ОВОС.

Заместник-председателя на ядрения регулатор при прегледа на събитията заключи, че лицензирането „зависи все от външни фактори, а не от лицензиант, оператор, или регулатор“.

По отношение на 8-ми блок той отново повтори тезата, че „той е отделно съоръжение, доколкото площадката не е лицензирана за него. Трябва отново да се мине през цялата процедура“., каза той.

На практика страната ни има намерение за изграждане на  2 блока в Белене и 2 блока в Козлодуй. По отношение на лицензирането „Беленския проект е най-напред. Той е достигнал почти върха на пирамидата и предстои само одобряване на площадка. 7-ми блок е на етап одобрена площадка“ и се разговаря за сключване на договор с „Уестингхаус“. Няма проблем  да бъде построен на определената площадка, тъй като и  ОВОС е съобразен за  АР 1000.  Както отбеляза Станимиров няма как обаче да бъде прескочен който и да е етап от процедурата по лицензиране.

Няма как да бъде прескочен етап проектиране и то проектиране точно за тази площадка на АЕЦ „Козлодуй“. Тоест, ако стартират процесите за 7-ми блок ще стартират от Разрешение за проектиране с всички документи, които трябва да бъдат представени, със съответна преоценка на площадката, тъй като са минали доста години“. По думите му това означава - актуализиране.  „Проектните условия трябва да бъдат актуализирани към момента на искане на разрешение“.

„8-ми блок е извън тази схема. Тоест, за да тръгне ще трябва да е от Разрешение по принцип за изграждане на 8-ми блок. Това е ситуацията с трите проекта“, заключи заместник-председателят на Агенцията за ядрено регулиране.