Ядрената енергетика има своето бъдеще у нас, но липсата на политическо решение може да доведе до хаос и проблеми

Текст от рубриката на 3eNews "Индустрия на фокус"

Ядрената енергетика на България винаги е била специален отрасъл в българската индустрия и този цивилизационен избор е направен от страната ни доста отдавна. Дори може да се каже, че това ни дава правото донякъде да претендираме, че сме сред важните играчи в използването на атома за мирни цели. Думата „донякъде“ обаче не е употребена случайно тук. Ако преди години тежката индустрия на България е имала нужда от ядрената енергетика, в последните 20 години се видя, че страната ни и Балканите имат нужда както българската АЕЦ „Козлодуй“, така и от тока, произведен от въглищните централи у нас. Защо ли? Ами оказа се, че в годините на прехода това е едно от малкото добре запазени и развити индустрии.
Затова и рубриката „Индустрия на фокус“ отделя особено внимание на ядрената енергетика – основа за развитие на икономиката, а и секторът работи в синхрон със зелените политики на Европа.

Отделно именно благодарение на работата на АЕЦ „Козлодуй“ през миналата година българските фирми успяха да оцелеят покрай високите цени на тока. Компенсациите за бизнеса дойдоха именно от високите приходи на атомната централа.

Сега обаче енергийният отрасъл е поставен пред поредното предизвикателство: въпросът е „златната кокошка“ АЕЦ дали ще продължи да бъде основен генератор за приход в бюджета или ще я оставим полека-лека да отмине нейния апогей и да залезе малко преди 2050 г. Отговор на този въпрос трудно може да бъде даден, но проектът на електроенергийна стратегия на страната ни, който бе представен наскоро, дава посоката на развитие. И тя е да не се стига до залязване на ядрения ни сектор, ами той да бъде жизнеспособен и рентабилен и в следващите десетилетия. Същото се подкрепя и от хората у нас. Наскоро проведеното национално социологическо проучване на агенция „Тренд“, съвместно с 3eNews и „Булатом“ показа точно това: хората подкрепят развитието на ядрената енергетика у нас. Въпросът е специалистите да намерят правилната формула това да се случи.

Мястото на ядрената енергетика у нас

Освен добър източник за приходи на бюджета ядрената енергетика дава достъп до модерни технологии и има важен социално-икономически ефект върху икономиката ни. Създадената през годините назад научно-приложна база и обучените специалисти ни дават достъп до ядрените технологии, а хората могат лесно да се обучат за работа с модерните реактори поколение 3+. Това може да звучи невероятно за някои експерти, но са фактите. Именно благодарение на опита в използването на атомната електроцентрала сега България може да мисли за реактори от ново поколение, или дори да участва в проекти за малки модулни реактори. Остават обаче два тежки за решаване проблеми – работната ръка и политиците.

При работната ръка проблемът е сериозен, защото все по-малко са обучените млади специалисти, които остават да работят в ядрената сфера у нас. Ситуацията по всяка вероятност няма да се промени съществено в следващите години, но опитът на университетите за създаване на ядрени специалисти все пак е добро начало. За цялостно изменение на концепцията трябва да е ясно, че е нужна намесата на държавата чрез специални стимули.

И тук идва проблемът с политиците. От една страна повечето от управляващите винаги твърдят, че е важно да има нови кадри за ядрения сектор и подкрепят това. Но в много случаи подкрепата е само на думи. Специалностите за ядрените експерти, наистина са защитени по закон, но младите техници и инженери лесно се отказват и намират по-привлекателни позиции в частния сектор.

Освен стимулите за кариерно развитие в АЕЦ трябва да е пределно ясно и друго. На сегашната АЕЦ „Козлодуй“ ѝ остава максимум живот от 30 години. До 2050 година. Това трябва спешно да се промени и заради това визията за развитие на електроенергийния сектор предлага изграждане на нови ядрени блокове. Четири. Тези ядрени блокове се планира да се разположат на две площадки – на АЕЦ „Козлодуй“ и на АЕЦ „Белене“. На първата площадка край Козлодуй новите блокове ще бъдат заместващи сегашните 5 и 6 блок. Сегашните реактори по проект могат да работят почти до 2050 г., но след това са нужни нови мощности.

Извадки от представителното проучване на агенция "Тренд" за нагласите на обществото по отношение на ядрената енергетика.

След затварянето на въглищните централи в името на Парижкото споразумение за спасяване на планетата у нас ще има недостиг на базови мощности, твърдят специалистите. Този недостиг ще се компенсира по две направления – нови възобновяеми източници и ядрена енергия. Това е пътят, който Европа е очертала пред себе си. Заради това новите два блока на АЕЦ „Белене“ се очертават като важна част от енергийния сектор у нас. А специалистите за новата площадка ще бъдат обучени в АЕЦ „Козлодуй“. Всичко това до момента стотици пъти е обяснявано от ядрените специалисти. А с високите цени на електроенергията се доказа и колко печеливша може да бъде родната АЕЦ. Изказванията на експертите обаче твърде рядко оказва влияние върху политическите решения у нас.

На ход са политиците

В момента страната ни отново е в предизборна кампания и политиците се борят за гласовете на суверена. А суверенът вече обясни как подкрепя развитието на ядрената енергетика у нас. Служебното правителство на Румен Радев представи свое предложение за развитие на електроенергийния сектор и изграждането на четири нови ядрени блока у нас. Това няма да се случи веднага, а ще се прави постепенно във времето. В синхрон със затварянето на въглищните централи.

Дали политиците от бъдещето 49-о Народно събрание ще се обединят около същата идея е рано да се каже. Но е безобразно картата „развитие на АЕЦ“ да продължи да се развява безпричинно, безцелно и безидейно напред. Все пак думите са едно, но са нужни дела, за да се случат инвестициите.

Сред политиците и обществото, разбира се, има и експерти, които повече възприемат зелените технологии и ВЕИ развитието, вместо АЕЦ. Примерът за това се вижда и от Германия, където сега се подготвят за затварянето на ядрените си реактори. На обратният полюс обаче е ситуацията във Франция, която събра десетина държави от ЕС, с които ще работят за модернизация и строеж на нови АЕЦ в Европа. Така ще бъде и в България, защото двете позиции не бива да се конфронтират, а да работят заедно. И АЕЦ, и ВЕИ могат да произвеждат беземисионна енергия за зареждане на електромобили, производство на водород, отопление и охлаждане на домовете и бизнеса тук. Въпросът е да има политическо съгласие за зеления преход и възможностите, които се откриват пред нас.

Извадки от представителното проучване на агенция "Тренд" за нагласите на обществото по отношение на ядрената енергетика.

АЕЦ „Белене“ все още е „на трупчета“

А докато политиците обмислят каква да е новата енергийна стратегия у нас, трябва да си припомним, че има отворен конкурс за избор на изпълнител на строителството на АЕЦ „Белене“. В този конкурс участват редица международни компании, но той стои „замразен“ вече няколко години. Първопричината за замразяването му бе пандемията от коронавирус, а сега и военните действия на Русия в Украйна предвещават краят му. Дори от министерство на енергетиката вече обявиха, че този конкурс се планира да бъде прекратен. Процедурата бе обявена и в официалния вестник на ЕС и до момента никой не я е прекратил официално.

Кандидатите от краткия списък (short list), които подадоха обвързващи оферти за проекта бяха CNNC, Китай; Росатом – Атоменергопром, Руска федерация; Корейска хидро- и ядрена корпорация, Република Корея; Фраматом САС, Франция; Дженерал Електрик, САЩ. Тези компании бяха одобрени през 2019 г. и още очакват да видят пълната проектна документация за проекта „Белене“ в информационната стая на НЕК. Все по-очевидно е, че това няма да се случи и то заради променената геополитическа обстановка. Въпросът е какво следва оттук нататък и какво ще прави България със закупеното за над 2,5 млрд. лева оборудване за проекта. То вече е българска собственост, без значение, че проектантът му са заводи, работещи под шапката на руската „Росатом“.  И точно защото оборудването е българско страната ни може да реши да го продаде или използва. Напоследък интерес към оборудването прояви Украйна, но това не е първата страна, изразила любопитство към втората българска АЕЦ (в проект). Още правителството на премиера Борисов опита да продаде оборудването за АЕЦ „Белене“ в Иран, но опитът остана без резултат. В момента основното оборудване за двата реактори стои на склад на площадка Белене и е собственост на НЕК. Специалистите смятат, че то трудно може да бъде използвано на друга ядрена площадка, но е чудесен български актив, ако ще се търси нов инвеститор за АЕЦ „Белене“. А инвеститори очевидно има, съдейки по късата листа от одобрени кандидати. Дори през 2019 г. се заговори за обединение на част от кандидатите.

Извадки от представителното проучване на агенция "Тренд" за нагласите на обществото по отношение на ядрената енергетика.

Строителството на самата АЕЦ „Белене“ тогава се оценяваше на под 10 млрд. евро за двата блока. След поскъпването на суровините сега обаче остава неясно колко точно би струвал подобен проект. Сумата не изглежда толкова стряскаща, при условие, че печалбата на АЕЦ „Козлодуй“ само за миналата година ще надхвърли 1 млрд. лева. А цените по международните пазари едва ли ще се понижат някога до нивата от времето на пандемията. Това може да даде увереност на държавата и политиците, че АЕЦ работят на печалба, а евтината и предвидима цена на електроенергията от тях може да помогне за добрата конкурентоспособност на бизнеса тук. Това в крайна сметка ще доведе и до нови инвестиции. Около 3 млрд. евро са приходите от износ на електроенергия за 2022 г., обяви наскоро и министърът на енергетиката Росен Христов. По думите "приходите, които страната би генерирала от износ на ток, със сигурност ще са по-големи от средствата по Плана за възстановяване".

Площадката край Белене също така има и добра проектна готовност за строеж. Според ядреният експерт Богомил Манчев дори е възможно първият блок на площадката да бъде готов през 2030 г.

Желаният Седми блок в АЕЦ „Козлодуй“

 В момента държавата е насочила част от усилията си и към изграждането на нов блок в АЕЦ „Козлодуй“. За Седми блок на централата вече са изготвени част от документите, а експерти и политици все още обсъждат технологията. По всичко изглежда, че към момента се търси строеж на нов ядрен блок с технология на американската компания „Уестингхаус“. Те вече предложиха проектът си – AP 1000 за изграждане в Полша, Румъния и Украйна. В момента текат довършителните дейности по този нов блок в САЩ, за да може да се види как реално той ще действа в реална търговска употреба. Самият блок все още не е лицензиран в ЕС, а нелеката задача това да се случи, ще се падне на ядрените регулатори от Румъния, Полша и вероятни и България.

Генералната идея на този проект е това да бъде заместващ блок на отиващия си 5 реактор в АЕЦ „Козлодуй“. За шести блок заместващата мощност един ден ще бъде 8 реактор в централата. Настоящите блокове обаче могат безупречно да продължат да работят и да генерират приходи почти до 2050 г. Но все още проектът за Седми блок е в ранен етап. За осми реактор пък нищо няма до момента написано „черно на бяло“. Заради това и предложението на специалистите е първо да се достроят блоковете на площадка „Белене“, а след това да се избере нова технология за реактори 7 и 8 на площадка „Козлодуй“. Така ще се запазят и приходите на държавата и ядрените специалисти у нас.

Извадки от представителното проучване на агенция "Тренд" за нагласите на обществото по отношение на ядрената енергетика.

Намерението засега среща само принципна подкрепа сред политиците, а част от екологично настроените експерти са и категорични противници на новите ядрени мощности у нас. Притесненията им са основно свързани с липсата на яснота какво ще се случва с отработеното ядрено гориво у нас. Техническите въпроси за това те първа предстои да бъдат решение.

Ако обаче се продължи липсата на решение и действия за бъдещето на ядрения сектор, то наистина някъде към 2050 г. страната ни ще приключи своята дългогодишна ядрена одисея.