Forbes: ВЕИ индустрията процъфтява, но трябва да се утрои до 2030 г., за да постигне целите за климата

Ако глобалната общност иска да постигне целите си за декарбонизация, капацитетът за възобновяема енергия трябва да се утрои до 2030 г. Това е генезисът, който стои зад новото партньорство между Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA) и Masdar, мощната корпорация за чиста енергия, която прави бизнес в световен мащаб.

Обединените арабски емирства поемат председателството на COP28 тази година, което подтиква двете организации да създадат практическа пътна карта. Целта е да се разшири значително слънчевата, вятърната, водната енергия, геотермалната енергия и основата за съхранение на батерии - труден тласък за подготовка за световните преговори за климата в Дубай през декември.

COP28 ще се фокусира върху така наречената „глобална инвентаризация“, която прави равносметка на националните действия и оценява колективния напредък – начин да се гарантира, че страните изпълняват обещанията си, коментира авторитетното издание Forbes.

„Светът трябва да се ангажира да утрои глобалния капацитет за възобновяема енергия до 2030 г. и да го удвои отново до 2040 г. През 17-те години, откакто ръководството на ОАЕ създаде Masdar през 2006 г., цената на киловатчас слънчева енергия се срина до под 2 цента и ние трябва да впрегнем този пионерски дух на иновации сега повече от всякога“, заяви д-р Султан бин Ахмед Ал Джабер, министър на промишлеността и напредналите технологии, председател на Masdar и номиниран президент на COP28.

„Masdar вече се е ангажирал да увеличи общия си капацитет пет пъти до 100 гигавата до края на десетилетието и този съвместен изследователски проект с IRENA ще подчертае жизненоважната роля на възобновяемата енергия за ограничаване на глобалното затопляне, когато светът се събере на конференцията COP28, “, добави негово превъзходителство.

Парижкото споразумение има за цел да задържи повишаването на температурата до не повече от 1,5 градуса по Целзий до средата на века в сравнение с прединдустриалните нива, за да смекчи такива събития като суши, наводнения и недостиг на храна и вода. Учените казват, че се доближаваме до границата от 1,2 градуса и сме на път да достигнем 2,7 градуса. Преди Париж тенденцията беше 4 градуса по Целзий. Повишаването на температурите води до по-чести природни бедствия. А добавянето на значително повече възобновяеми източници на енергия осигурява енергиен тласък – достъпен за развиващите се страни.

Основен акцент на COP27 в Египет беше фондът за загуби и щети, който да компенсира по-слабо развитите нации. Наистина, 138 държави с по-малко от 1% от годишните емисии на CO2 са оставени на милостта на 20 нации, които съставляват 80% от тези вредни емисии. Въпреки че споразумението е историческо, то все пак трябва да определи кои държави ще бъдат финансирани и кой допринася. Нито една държава не е имунизирана и декарбонизацията е по-критична и нужна от всякога.

Може ли светът да помогне на развиващите се страни?

В интерес на развитите страни е да създадат фондове за загуби и щети, за да дадат пари на нововъзникващите нации за „адаптиране и смекчаване“ на климатичните явления. Това включва изграждане на устойчиви пътища, мостове и сгради. Това също така включва инвестиране в най-новите и най-забележителни технологии – дори и по-напред по отношение на енергийната ефективност и нисковъглеродните горива.

Наистина, декарбонизацията е ключът към лечението на изменението на климата. И докато конференцията, проведена в Шарм ел-Шейх, Египет, отказа да постигне съгласие относно езика за прекратяване на използването на изкопаеми горива, тя се съгласи, че постепенното им премахване е крайно необходимо. Успехът също така изисква прекратяване на субсидиите за въглищата, нефта и природния газ.

Светът ускорява дейностите. Миналата година глобално бяха добавени рекордните 300 гигавата възобновяеми енергийни източници. IRENA казва, че зелената енергия сега съставлява 40% от общия инсталиран капацитет в световен мащаб. Въпреки напредъка, генералният директор Франческо Ла Камера казва, че енергийният преход не върви: ВЕИ трябва да достигнат 1000 гигавата годишно, за да поддържат целта от 1,5 градуса по Целзий.

Г-7 – най-напредналите икономики в света – призовава за 150 гигавата офшорна вятърна енергия и един терават слънчева покривна енергия до 2030 г. „Не сме на този път“, обяснява генералният директор. „Инфраструктурата не е в състояние да поддържа изграждането на новата енергийна система. Тя се основава на старата система - подпомагаща добива на нефт, газ и въглища. Институционалното, професионалното и политическото ръководство трябва да работят заедно, за да изградят нова енергийна система“, категоричен бе той. За тази цел Съединените щати приеха закони за изграждане на устойчивост на климата, докато Европейският съюз налага 55% намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г.

Междувременно Алиансът за декарбонизация на индустрията казва, че се движим в правилната посока. Индустриалният сектор произвежда около 25% от световния брутен вътрешен продукт. Все пак, той отделя и 28% от емисиите на парникови газове - парадокс, като се има предвид, че бизнесът ще консумира повече енергия само с разширяването си.

Siemens САЩ е ключов играч в организацията и развитието на съвременни технологии за управление на енергията. Рафаел Да Силва Озаки споделя пред изданието, че неговият софтуер управлява непостоянните вятърна и слънчева енергия. Инженерът посочва Калифорнийския независим системен оператор: Софтуерът анализира мрежата на всеки пет минути, за да определи генерирането с най-ниска цена, което да отговори на търсенето.

А основателят на Amazon Джеф Безос е отделил 10 милиарда долара за фонда си Bezos Earth Fund, който ще разпределя стотици милиони годишно за борба с изменението на климата. Причините включват увеличаване на възобновяемата енергия, намаляване на хранителните отпадъци и нарастващ електрически транспорт.

„Нашата работа е да премахваме бариерите. Ние се включваме. Нямаме универсално решение и това е пъзел. Ако искате да донесете възобновяема енергия на бедните общности, то общностите трябва да са водещите, а не частният сектор.

Правителствата са ключови както на централно, така и на местно ниво“, казва Андрю Стиър, главен изпълнителен директор на Bezos Earth Fund, в Абу Даби. „Когато става въпрос за финансиране, един от проблемите с възобновяемата енергия е, че хората смятат, че тя не се нуждае от субсидии. В някои региони е този процес е преминал критичната точка. Но в други не е все още.”

Преговарящите по въпросите на климата ще обърнат внимание на глобалната равносметка, казвайки ни, че постигането на декарбонизация до 2050 г. е възможно, но прозорецът за това бързо се затваря. Възобновяемата енергия носи голяма част от тежестта в битката за беземисионна икономика. Но може да направи повече и трябва да се утрои нейния дял до 2030 г., нараствайки експоненциално след това.

Заплахата не е въображаема. Просто станете свидетели на метеорологичните явления, които се случват веднъж на век, случващи се рутинно - преживявания, които не подминават никого, дори и най-богатите на Земята. Глобалната дилема изисква международно решение, поради което предстоящото председателство на COP28 издига каузата за възобновяема енергия, коментират от изданието.