Енергиен суверенитет в ротационна среда
Снимка: Авторът.
Анализ на проф. Янко Янев
Може би за демокрацията изборите са най-доброто упражнение за избистряне на секторни политики и намиране на общ знаменател между политическите активисти. С нестабилен парламент и често сменящи се правителства обаче, изборите меко казано не са добър сценарий за бъдещето на сериозни енергийни проекти. Дано този път предложеният вариант и договорено мнозинство да успее да затвори всички проектни пробойни и да преминем през Рубикона.
На всички е ясно, че енергетиката е гръбначният стълб, около който се изгражда цялата икономика. Последните години еднозначно доказаха, че без АЕЦ „Козлодуй“ щетите, които нанесоха пандемията, геополитиката, цените на енергоносителите, войната в Украйна и несигурното управление на енергийния сектор, щяха да са много по-сериозни и да доведат по-голяма инфлация и обедняване на населението.
Преди няколко дни и в България станахме свидетели на аномалия на пазара на електроенергия – нулева цена на тока зa фиpмитe, ĸoитo ĸyпyвaт oт cвoбoдния пaзap. Мнозина сигурно си мислят, че имаме толкова много слънце и вятър, че нищо ново не ни трябва особено, когато става дума за такива сериозни проекти като довършването на АЕЦ „Белене“ и разширяването на АЕЦ „Козлодуй“ с два нови енергоблока. Това гарантирано ще раздвижи цялата индустрия и образованието. За тези, които смятат, че с много соларни инсталации ще се реши енергийната задача, е хубаво да напомним, че за електропроизводство слънцето грее в интервала от 9 до 15 часа, а вятърът духа, когато метеоролозите кажат. В България поне през половината година често вечер е тихо и студено, а без електричество държавата спира да функционира. И тогава идват закъснелите мисли за енергийна сигурност и за пропуснати възможности да гарантираме нашето стабилно електроснабдяване и дори това на съседите.
Колкото и да се изказват политици и профсъюзни активисти в предизборното говорене и да ги е страх да го признаят на глас, България ще трябва да затвори ТЕЦ „Марица изток“ в един момент и той не е толкова далеч. Президентът Румен Радев заговори за загуба на автономност, но аз разглеждам това като загуба на енергиен суверенитет с недостатъчно и нестабилно собствено производство и внос на електроенергия. Убеден съм, че ще се наложи държавната „Марица изток“ да спре и по-рано, особено ако трупа загуби от такси за емисии, които всички плащаме. Да, затварянето на централите на въглища е сложна и трудна стъпка по пътя към реформирането на електроенергийната ни система. Но Европа върви бързо в тази посока и никой няма да ни пита дали ни харесва, защото като членове на Европейския съюз следва да спазваме правилата на този клуб. Дори най-въглищната държава в ЕС – Полша, която няма опит в атомната индустрия, се подготвя сериозно да построи до 6000 мегавата ядрени мощности. Унгария строи нови 2400 мегавата с Русия, Чехия работи за още един или два енергоблока по 1000 мегавата на площадка Темелин. Румъния се надява да довърши проекта АЕЦ „Черна вода“ с 1500 мегавата и сериозно договаря пилотни малки модулни реактори, които да се разположат на нейна територия. Словения/Хърватия и Словакия също разработват проекти за нови ядрени мощности. Дори прибалтийските Естония, Латвия и Литва разглеждат опцията за ядрени мощност в недалечно бъдеще. В Западна Европа само лидерът Франция недвусмислено ще строи нови блокове, а френската EDF е моторът на обновяването на английската ядрена енергетика.
От стратегическа гледна точка, ако предприемем незабавни активни дейности по проектите АЕЦ „Белене“ и нови мощности в АЕЦ „Козлодуй“, можем да бъдем не само регионален, но и източноевропейски енергиен лидер. Само с една визия за развитие на ядрената енергетика обаче не можем да го направим, независимо че е добро начало за посоката на развитие. Необходимо е създаване на сериозна държавна структура (агенция или департамент в Министерство на енергетиката) с млади и ентусиазирани инженери, юристи и други експерти, които да направят от невъзможното - възможно. Все още имаме експерти с огромен опит в атомната енергетика, които могат да го предадат на следващото поколение и България отново да се върне на пътя на успеха. Друга спешна стъпка е да се създаде Българска ядрена компания, която да поеме собствеността на двете площадки и свързаните проекти и да ги развива, спазвайки законите на страната и интереса на обществото - с ясна визия каква е целта и как да бъде постигната. Само тогава всеки външен инвеститор ще има предвидим партньор, а ролята и участието на държавата ще е ясна.
Някои веднага ще кажат, че отстрани е лесно да се дава акъл. Но ние сме в ситуация, в която открита и ясна дискусия е единственият път напред и всички недобре обосновани, полусекретни и други договорености вредят на развитието на ядрената енергетика.
Преди 15 години Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) разработи кратък документ, наречен Основни принципи на развитието на ядрената енергетика. Имах честа да участвам в създаването на този документ и би било добре, ако нашите законодатели го прочетат. Той е само 10 страници. Един от тези принципи гласи, че ядрената енергетика е успешна, когато се развива в условия на прозрачност и откритост към цялото общество. Чета, че наша делегация е била приканена да посети САЩ и да обсъжда развитието на ядрената енергетика. Гледам на снимката и не виждам ядрени професионалисти. Общо взето туристи, като изключим шефа на ЕСО. И веднага се подписва договор за нови енергоблокове. Какво са обсъждали, вие кажете. Не следва ли такива договори да се публикуват? Тук говорим за енергийна сигурност – основен национален приоритет, който липсва в плановете на властта, а се говори само за Шенген, еврозона, План за възстановяване и устойчивост, 3% дефицит и прочие. Няма приоритет енергийна сигурност, защото той е с дълъг хоризонт. Ако нищо не се направи сега и веднага последствията ще ги носят нашите деца. Ето с това не трябва да се съгласяваме.
Иначе, най-после се създаде редовно правителство с последователна смяна на министър-председатели. Колкото и да изглежда странно за мнозина корифеи на държавното управление, не виждам нищо страшно в това. Та нали докато единият е министър-председател, другият ще е негов първи заместник и заедно ще решават проблемите на страната. Това, което ме смущава, е ще сменят ли министъра на енергетиката на всеки 9 месеца и ако да, какво гарантира, че ако единият стартира сериозен атомен проект, другият няма да го спре?
_________________________________________________________________________________________
Проф. Янко Янев е бивш ръководител на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, работил е в Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), член е на Нюйоркската академия на науките, на Американското и Европейското ядрено дружество. В момента е директор на Института за управление на ядрените знания във Виена.