Министър Христов при инспекцията на АЕЦ „Белене“: Стоим на актив от 2,5 млрд. лева

Предстои да бъде направен пълен анализ как да се използва оборудването на площадката на АЕЦ „Белене“. Той ще бъде съпроводен, както с технически така и с геополитически преглед. По този въпрос се преговаря с френската компания EDF. Пред финализиране е споразумение и с американското министерство на енергетиката по договор за 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“. Предпроектно проучване и анализ и по двата проекта ще отнемат до 10 месеца. Информацията впоследствие ще бъде представена на Народното събрание, което трябва да вземе окончателно решение – какво ще се случи с проекта за АЕЦ „Белене“, както и по отношение на ратифицирането на договора за 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“. Това съобщи министърът на енергетиката Росен Христов пред журналисти при инспектиране на площадката на АЕЦ „Белене“ заедно с изпълнителния директор на Националната електрическа компания (НЕК) Мартин Георгиев.

Активи за 2,5 млрд. лв.

„Направихме проверка на консервация на оборудването, което се намира на площадка Белене и на самата площадка. Всички дейности се изпълняват по план и по предписанията на производителите, така че като цяло оборудването е годно за експлоатация и отговаря на всички стандарти. Оттук нататък, това, което трябва да се направи е пълно техническо предпроектно проучване, което да ни даде отговори на всички наболели въпроси: какво може да се построи, как да се построи, с какво оборудване и колко ще струва ? Може ли да се използва съществуващото оборудване и да се интегрира в нова система, може ли по друг начин да се утилизира. Така че като съберем тази информация ще сме готови да я предоставим на парламента за вземане на финално решение“, каза той. По думите му, „оборудване за над 1 млрд. стои на площадката и в складовете. Поддръжката му в такова перфектно състояние струва милиони на година.

"Балансовата стойност на всички активи, които са тук на тази площадка са от порядъка на два милиарда и половина лева. Като долу-горе половината от това е сумата, платена за последната доставка, включително неустойки и всякакви други разходи. Другата половина са терена и всички инфраструктурни подобрения, които са правени през годините. Така че в момента стоим на актив от два милиарда и половина лева", заяви той.  

Консервация на оборудването 

„Мнението на експертите, които са идвали тук и от EDF и от Westinghouse e, че консервацията е направена по най-високите стандарти. Оборудването се поддържа на ниво „заводско“, „чисто ново“. Поддържат се високи стандарти, което е едно признание за нас, че все пак тази работа, която трябва да се свърши се върши", посочи министърът.

"Оттук нататък трябва да направим следващите стъпки именно с това предпроектно проучване, което трябва да направим, за да знаем, какво правим с целия този актив и с енергетиката на България и с целия проект", допълни той.

Министърът уточни, че предпроектното проучване ще включва и подробности за това, колко би струвало изграждането на централата на площадката на Белене, а оттам нататък ще може да се направи и анализ за стойността на цената на електроенергията, „отчитайки животът е експлоатационните разходи на един такъв проект“.

"За щастие в България имаме много добър опит в експлоатацията на ядрените централи и с тези данни може да направим една много точна прогноза каква би била ползата от нова атомна електроцентрала и дали трябва да изграждаме един, два или четири блока съответно на площадката на Козлодуй и на Белене (по два на всяка от тях б.р.)", каза Христов.

Министърът коментира и възможността за евентуална продажба на блоковете, уточнявайки, че такава винаги има, но това поставя и много въпроси: "На кого да го продадем ? На каква цена ? Извозването за чия сметка ще бъде и т.н.". 

"Ние знаем каква е инвестицията на страната във всичко това. Със сигурност, според мен е добре да се представи и тази възможност, ако искаме да имаме пълният анализ и да се вземе едно комплексно решение, отчитайки абсолютно всички възможности", каза още Росен Христов. 

Както е известно преди години, след като не се случи първият проект за АЕЦ "Белене" България продаде оборудването и един реактор на Русия, който и до днес работи успешно там.

Министърът обясни също така, че ако става въпрос за продажбата на реакторите в Белене, Народното събрание ще трябва да включи и възможността за оценка на подобна опция, което пък ще даде още по-задълбочен анализ на съществуващите възможност.

„Говорим за едни много сложни технически анализи, ако искаме да вземем едно адекватно решение“, каза Росен Христов.

Подобна възможност, както е известно е обсъждана неведнъж. Според мнението на експерти от ядрения сектор, изготвянето на един реактор е съобразено с редица особености на съответна площадка. Затова опцията за "продажба" на оборудване и реактори почти не се среща в историята на ядрената енергетика. Преди няколко години беше направен опит България да осъществи подобна "сделка" с Иран, но неуспешно. В случай, че отново се тръгне към подобно решение България вероятно ще бъде прецедент, коментира експерт, позовавайки се на факти от миналото,  а това означава и недоверие и за проекта за 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй", особено от страна на инвеститорите.

"Мисля, че е крайно време България да вземе решение как продължава с този значителен актив и като вложени средства, а е и стратегически важен за страната“, посочи министъра.

„Преговаряме с френската компания да направи пълно проучване, което да ни даде отговор на въпроса какво може да се построи на площадката с това оборудване“ Освен това по думите му, ако това оборудване не става проучването трябва да отговори и на въпроса с каква е алтернативата, включително и технически предписания за самата площадка. „този анализ ще отнеме от порядъка на 8 – 9 – 10 месеца, така че идеята е колкото може по-бързо да сключим договор и в началото на следващата година да имаме отговор на всички тези наболели въпроси, защото смятам, че е крайно време да направим някаква крачка напред“, заяви Христов.

Той уточни, че е крайно време да бъде взето финално решение какво трябва да бъде направен този актив и съществуващото оборудване като в допълнение се обоснова на разходите, които се правят в момента „от порядъка на милиони на година“. „Не мога да ви кажа точната цифра, но поддръжката на това оборудване струва милиони на година. Над 30 човека работят постоянно на площадката и се занимават с поддръжка, постоянна консервация, охрана. Плащаме и за това, че го поддържаме в състояние в съответствие с лицензирането. Всичко това са разходи, което в годините се трупат, а не правим никаква крачка за решаване на този проблем“, каза министъра.

В отговор на въпрос, Росен Христов уточни, че се очаква оферта от страна на EDF през следващите седмици, но отказа да се ангажира с ценови параметри, най-малко, „защото са конфиденциална информация“.

По думите на Христов, най-бързия вариант е блок 7 на АЕЦ „Козлодуй“. „Като, ако се стартира работата до няколко години, долу-горе от порядъка на 8 до 10 години след това може да влезе в експлоатация, това е около 2035 г.“, каза Христов. Там обаче също предстои да бъде направено предпроектно проучване и анализ в частност от американската компания Westinghouse. „В момента финализираме преговорите с американското министерство на енергетиката за междуправителствен договор за сътрудничество в сферата на ядрената енергетика и по-специално площадката на Козлодуй. Вече имаме финален вариант. Той трябва да бъде ратифициран от Народното събрание, когато влезе в сила“. По думите му тогава ще се задейства и предпроектното проучване за 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“ и ще отнеме време до 10 месеца. Данните ще бъдат готови евентуално през следващата година. „Най-рано през следващата година Народното събрание ще може да вземе решение какво правим с тези проекти“, каза още министър Христов.

Както е известно, Народното събрание задължи Министерски съвет с изграждане на 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“ на блок по технологията АР1000 на американската компания Westinghouse. Самият ОВОС на площадката е съобразен именно с тази технология. Съдбата на подобна инициатива е в зависимост от САЩ, където основният документ за експортните договори в сектора на ядрената енергетика са междуправителствените споразумения, известни като „споразумение 123“. Това означава и получаване на експортен лиценз от Westinghouse и за експортни доставки от САЩ от шведския завод на американската компания за доставките на гориво за 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“.

По това кой от проектите би бил като вариант най-изгоден има обаче и друго мнение, което пък е в полза на проекта за АЕЦ "Белене". То в частност се дължи и на процеса на лицензиране от АЯР на проекта за АЕЦ "Белене", който бе спрян буквално малко преди завършването, а и подготовката на самата площадка. 

Финансиране

Министър Росен Христов коментира и проблемът с финансирането, който за България остава сред най-трудните. Сега ситуацията не е по-различна, но както обясни министърът "нито знаем какво, нито знаем какво искаме, нито сме взели решение под каква форма и как да участва държавата". 

"Така че това е следващия етап, когато определим какво искаме да правим, какво може да направим. Тогава ще определим след проучване и как може да се финансира" подобна инициатива, каза министъра. В тази връзка той напомни, че преди дни на среща на страните от ядрения алианс е обсъждана възможността за финансиране на такива проекти, "които в момента в Европа са за 100 ГВт". 

"На европейско ниво търсим консенсус и решение съответно и общоевропейска политика, която да третира ядрената енергетика като нискоемисионна като съответно се признават резултатите за декарбонизация, което отпушва от своя страна възможностите за финансиране и от банките като например ЕБВР и др." Това по думите му ще поощри и финансирането от частни банкови институции. Въпросът се обсъжда и на общоевропейско ниво. "България е сред водещите държави", каза още министърът. Освен това става въпрос и за около 450 хил. работни места, които са високо квалифицирани и високо платени в Европа. "Съответно това е и голяма възможност за българските специалисти да се развиват и на местно ниво и на европейско. Обсъждахме и веригите на доставки, където България също има традиции. Всички тези проекти и в България и в Европа не само водят до енергийна сигурност и осигуряване на нисковъглеродна евтина енергия, но те имат и изключително влияние върху икономическото развитие на страната, тъй като са мащабни инвестиции с много дълъг период на експлоатация. Смятам, че имаме интерес да сме сред водещите държави в това направление. За момента нашите партньори признават това на европейско ниво", каза още министърът на енергетиката Росен Христов. 

3e-news припомня: 

През 1981 г. Министерският съвет утвърждава площадка за изграждане на втора атомна електроцентрала в България на р. Дунав, източно от гр. Белене. През същата година започва подготовка и инженерно усвояване на площадката за строителството на АЕЦ „Белене“.
През 1990 г. Бюрото на Министерски съвет разпорежда ограничаване строителството на централата и през 1991 г. се спира изграждането на АЕЦ „Белене“. Следва да се отбележи, че оборудването за АЕЦ „Белене“ е било поръчано, платено, произведено и доставено в България от руската страна.

През 2004 г. Министерският съвет взема принципно решение за изграждане на ядрена централа АЕЦ „Белене“, а през 2005 г. определя проекта за обект с национално значение и взема решение за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене“ с максимална инсталирана електрическа мощност от 2000 МВт.
На 29.11.2006 г. НЕК подписва споразумение с избрания в резултат на проведена обществена поръчка изпълнител "Атомстройекспорт" АД („АСЕ“) , с което страните се ангажират да сключат бъдещ договор за инженеринг, доставка и строителство на АЕЦ „Белене“. Срокът за сключване на договора многократно е удължаван, но договор не е подписан.
На 5.11.2008 г., въпреки че между НЕК и АСЕ не е налице Договор за ИДС, се подписва Допълнение 5 към Споразумението от 29.11.2006 г. за поръчка и производство на оборудването с дълъг цикъл на производство (ОДЦП) за блокове 1 и 2. В това допълнение е включено основното оборудване за централата (реакторна инсталация, парогенератори, системи за пасивна защита, презареждаща машина, полярен кран, портален кран, турбинна инсталация и др.).

На 29.03.2012 г. Министерският съвет приема решение № 250/29.03.2012 г., с което:
(i) Отменя решение №259 на МС от 2005 г. за определяне на енергиен обект „Ядрена централа на площадка „Белене“ като обект с национално значение;

(ii) Отменя решение №260 на МС за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене“;

(iii) Отменя точка 2 от решението по т.57 от протокол №17 от заседанието на Министерския съвет от 2004 г.

(iv) С решението се възлага на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да организира провеждането на преговори за уреждане на отношенията между НЕК и АСЕ във връзка с предходните решения и да внесе в Министерски съвет предложение за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Решението е взето поради невъзможността да се намери стратегически инвеститор и да се структурира проектът по начин, който да защити националните интереси в условията на световната финансова и икономическа криза.

Със свое решение от 29.03.2012 г. Народното събрание на Република България:
(i) подкрепя действията на Министерски съвет за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Белене“.

(ii) за рационално използване на изградената материална и производствена база на площадка АЕЦ „Белене“ препоръчва на правителството да проучи технико-икономическите условия за изграждане в следващите години на парогазова централа на площадката на АЕЦ „Белене“, която да функционира на пазарен принцип.

(iii) възлага на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да извърши необходимото за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“, като се използва платеното от Република България оборудване.

(iv) Задължава министъра на икономиката, енергетиката и туризма периодично да информира Народното събрание за действията по т. 2 и 3, както и за преодоляване на последиците от прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Белене“.

На 27.02.2013 г. Народното събрание взема решение във връзка с проведения на 27.01.2013 г. референдум, с което:
(i) подкрепя решението на правителството за спиране на проекта за строителство на нова ядрена електроцентрала на площадка „Белене“ и настоява за окончателното му прекратяване.

(ii) настоява за ускоряване на процедурите по удължаване срока на експлоатация на V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй“.

(iii) препоръчва на правителството да обяви открит международен търг за строителство на нова ядрена мощност от поколение 3+ на площадка „Козлодуй“.

В периода юли 2011 г. – юни 2016 г. пред Международният арбитражен съд („МАС“) при Международната търговска камара в Париж (“MTK”) се води арбитражно дело ICC Case 18086/GZ/MHM между АСЕ и НЕК във връзка с изграждането на АЕЦ „Белене“ („Арбитражното дело“). Арбитражното дело се гледа от Арбитражен трибунал в състав от трима арбитри, с мястото на арбитража в Женева (Швейцария) по Арбитражните правила на МТК от 1998 г.
На 14.06.2016 г. МАС при МТК постанови решение по Арбитражното дело („Арбитражното решение“), с което задължи НЕК да заплати на АСЕ цената на произведеното оборудване съгласно Допълнение 5 от 05.11.2008 г., срещу което НЕК ще придобие собствеността върху произведеното оборудване.
На 28.09.2016 г. Българският парламент прие Закон за предоставяне на помощ за изплащане на задълженията на НЕК съгласно решението по горепосоченото арбитражно дело.
На 26.10.2016 г. между НЕК и АСЕ е подписано споразумение за окончателно уреждане на отношенията по арбитражно дело ICC Case 18086/GZ/MHM в изпълнение на изискванията на чл.2 от Закона за предоставяне на помощ за изплащане на задълженията на НЕК ЕАД.
В резултат на проведените преговори, НЕК и АСЕ постигнаха съгласие, че ако НЕК извърши пълно плащане на сумата от 601,617,133 евро с левова равностойност 1 176 660 837 лв. към АСЕ на или преди 15.12.2016 г., АСЕ ще се откаже от натрупаните след постановяване на арбитражното решение лихви (общо в размер на 90 млн. лв.). При пълно плащане НЕК придобива собствеността върху произведеното оборудване с дълъг цикъл на производство.
С Постановление № 328 от 30 ноември 2016 г. Министерският съвет одобри промени по бюджета на Министерство на енергетиката в размер на 1 176 660 837 лв., представляващи левовата равностойност на 601 617 133 евро за предоставяне на възмездна финансова помощ на НЕК за изплащане на присъдените суми по арбитражното дело.
Условията за предоставяне и възстановяване на помощта са определени с Решение № 1024 от 30 ноември 2016 г. на Министерски съвет. Същите предвиждат НЕК да възстанови получената възмездна финансова помощ в срок от 7 години, като в случай че преди изтичане на този срок, НЕК реализира приходи от продажба или друг вид сделка с оборудването с дълъг цикъл на производство, следва да преведе по бюджета на Министерство на енергетиката получените суми за възстановяване на възмездната финансова помощ, до размера на непогасената част.
На 06.12.2016 г. Министерството на енергетиката извърши валутен превод по сметка на НЕК в размер на 601 617 133 евро.
С два превода от 26.10.2016 г. и от 08.12.2016 г. НЕК преведе по сметка на АСЕ дължимата сума в размер на 601 617 133 евро, съгласно Арбитражното решение и Споразумението за окончателно уреждане на отношенията по арбитражно дело ICC Case 18086/GZ/MHM, като по този начин бяха уредени отношенията между НЕК и АСЕ по арбитражното дело, в резултат на което НЕК придоби собствеността върху произведеното оборудване с дълъг цикъл на производство.
На 16.01.2017 г. НЕК и АСЕ подписаха Споразумение за доставка на завършеното оборудване с дълъг цикъл на изпълнение, а от месец март 2017 г. започна поетапната доставката на това оборудване. Към настоящият момент оборудването е в България и се съхранява на площадката на АЕЦ „Белене“.

На 16.05.2018 г. - Министерски съвет предлага на Народното събрание рестарт на проекта, но задължително на пазарен принцип. Правителството одобри доклад на министъра на енергетиката, в който са разгледани конкретни предложения, свързани с възможностите за реализация на активите по проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“, в това число и отделяне на активите и пасивите за проекта в отделно юридическо лице”.

На 20.08.2019 г. - Общо 13 компании са заявиха желание да участват в конкурса за строежа на АЕЦ „Белене”. Седем от тях кандидатстват като стратегически инвеститор за изграждането на централата. Заявления за стратегически инвеститор са подали руската държавна корпорация "Росатом", корейската хидро и ядрена корпорация Korea Hydro & Nuclear Power Co, Китайската национална ядрена корпорация, "Бектрон риас техническо инженерство", "Електроцентрала Белене 2019" и "АЕЦ Белене", „ИПК и УП ЕООД". За доставка на оборудване кандидатстваха „Фраматом“, „Дженерал Електрик“, За миноритарен дял и изкупуване на ток кандидати бяха "Юропиан трейд оф енерджи", "Гранд Енерджи Дистрибюшън","Атоменергоремонт" и Република Северна Македония.
 

...

ИЗПЪЛНЕНИ РАБОТИ И ОТЧЕТЕНИ РАЗХОДИ ПО ПРОЕКТА КЪМ 31.03.2018 г.

Към 31.03.2018 г. стойността на активите, относими към Проект АЕЦ „Белене“ е в общ размер на 2 268 746 072,26 лв., в т.ч.:

Разходи за активи в процес на изграждане - 2 173 459 482,43 лв., включващи: разходи по Споразумение от 29.11.2006 г. между НЕК и АСЕ; капитализирани разходи за Архитект-инженера - Worley Parsons; капитализирани лихви по заеми; разходи за консултантски услуги; разходи за държавна такса за разрешение за проектиране към Агенцията за ядрено регулиране; разходи за придобиване на ДМА за активи в процес на изграждане сгради, инфраструктура и съоръжения, машини и съоръжения на склад; осчетоводено оборудване с дълъг цикъл на производство („ОДЦП“)
Балансовата стойност на земи, подобрения върху земи/терени, сгради, машини, съоръжения, обзавеждане и други дълготрайни материални активи в размер на 93 102 176,38 лв.
Материални запаси на склад в размер на 2 184 413,45 лв.
Следва да се отбележи, че при евентуално решение за възобновяване на проекта следва да бъде извършена оценка на отчетените разходите за придобиване на нематериалните активи /права, лицензии, разрешителни и др./, с цел представянето им във финансовия отчет по справедлива стойност, което ще доведе до съществено увеличаване на стойността на активите по проекта.

Общата стойност на пасивите, относими към Проект АЕЦ „Белене“ е в размер на 1 322 195 570,84 лв. към 31.03.2018 г., в т.ч.: преоценъчен резерв; заем от БЕХ и заем от Държавния бюджет, чрез бюджета на Министерство на енергетиката.

...

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДОСТАВЕНОТО ОБОРУДВАНЕ ЗА АЕЦ „БЕЛЕНЕ“

4.1 Оборудване с дълъг цикъл на производство (ОДЦП), доставено за първи и втори блок на АЕЦ „Белене“ в периода 2017 г. - 2018 година.

В изпълнение на Споразумение № 17ИД-Х19А006/16.01.2017 г., сключено между НЕК и Атомстройекспорт, на площадка Белене е доставено оборудването, за всеки един от Блокове № 1 и № 2 на АЕЦ „Белене“, произведено в ПАО „Ижорски заводи“ и ПАО „ЗиО - Подолск“: Съхранението на доставеното оборудване се осъществява в съответствие с изискванията на заводските инструкции по консервация, транспортиране и съхранение и техническите паспорти на изделията.

Доставените реактори са от типа ВВЕР-1000/ В-466 и притежават повишено ниво на безопасност, както и подобрени технически и икономически показатели. Главните предимства в сравнение със съществуващите АЕЦ с реактори ВВЕР - 1000 от предишните поколения са следните:

- осигурено е бързо и надеждно прекратяване на верижната реакция на делене в активната зона на ректора чрез две отделни напълно независими системи за контрол на реактивността на реактора;

- дублирани са всички функции по безопасност, което се постига чрез използване както на активни системи за безопасност, така и на пасивни такива включително пасивна система за отвеждането на остатъчна топлина - СПОТ и пасивна система за филтриране на пространството между двете защитни обвивки;

- пасивните системи за безопасност са проектирани така, че да могат да приведат поддържат блока в безопасно състояние за време най-малко 24 часа;

- предвидена е четирикратна резервираност на активните системи за безопасност;

- използва се специална защитна конструкция, която да предпазва от възможни аварии. Тази конструкция се състои от първична защитна обвивка (containment), изградена от предварително напрегнат стоманобетон и покрита с херметична метална обвивка, и вторична защитна обвивка от стоманобетон, които могат да издържат въздействието на широк спектър от вътрешни и външни събития (включително удар на голям пътнически самолет);

- предвидено е специално устройство („core catcher“), което е предназначено за улавянето и задържането на разтопената активна зона на реактора при тежки аварии, водещи до разтапяне на ядреното гориво и пробиване на корпуса на реактора. Това устройство гарантира запазване на целостта на защитната обвивка и предотвратяване на изхвърлянето на силно радиоактивни вещества в атмосферата;

- сумарна стойност на честотата на повреждане на активната зона от вътрешни и външни въздействия 5.1.10-7.Тази стойност е показател за много високо ниво на безопасност на проекта;

- 60 години срок на експлоатация на основното оборудване;

- очакваното общо количество кондиционирани РАО, които изискват последващо съхраняване, е по-малко от 50 mЗ на година за един блок;

- имат следните преходни режими при работа на мощност: Изменение на мощността на енергоблока с +10 % NHOM със скорост, осигурена от системата за регулиране; Изменение на мощността на енергоблока от 15 % NHOM ДО 100 % NHOM със скорост 5 % NHOM/ min; Намаляване мощността на енергоблока с 85 % NHOM СЪС скорост 20 % NHOM/min; Понижаване на мощността е последващо увеличаване в диапазон на регулиране на натоварването (30-100 %) NHOM.

4.2. Оборудване за АЕЦ „Белене“, доставено в периода 1989 г. -1990 г., което може да бъде използвано при реализацията на Проект А-92 на АЕЦ Белене, както следва:

оборудване, което може да се интегрира в проект А-92 на АЕЦ Белене - гайковерти за обслужване оборудването на първи контур, блочни трансформатори ТЦ- 630000/400 У1, технологични съдове, металорежещи и металообработващи машини, ресивери 80 куб.м. за газообразен водород;
оборудване, което може да бъде използвано в хода на строително- монтажните работи и в състава на строителната и монтажната бази - заваръчна техника, повдигателни съоръжения, енергийно оборудване, съдове с общо предназначение;
оборудване в качеството на резерв, което може да бъде използвано по възможност в зависимост от проекта - фасонни детайли, помпи, вентилатори. Описаното по-горе оборудване, доставено за изграждане на АЕЦ Белене, се съхранява в складовата база на площадка Белене в закрити складови помещения, във временни метални постройки, под навеси, на открити складови площадки, в помещенията на обект „Обединен спомагателен корпус“ и на складовата площадка на обект „Лиман за тежки товари“.
 

Данните са от доклада на министъра на енергетиката Теменужка Петкова до Народното събрание относно: Изпълнение на Решение на 44-то Народно събрание на Република България от 02.03.2018 г., с което са възлага на министъра на енергетиката, в срок до 30.06.2018 г. да внесе конкретни предложения, свързани с възможностите за реализация на активите по проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“, в това число и отделяне на активите и пасивите за проекта в отделно юридическо лице.