Геополитика на енергийния преход: Критични материали

Институт за енергиен мениджмънт

Енергийният преход ще бъде основен двигател на търсенето на няколко важни минерала се казва в публикуван доклад „Геополитика на енергийния преход: Критични материали“, подготвен от Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA). Преходът ще бъде интензивен по отношение на минералите и металите. Понастоящем по-голямата част от търсенето на такива материали е за цели, които не са свързани с енергийния преход, но с напредването на прехода се очаква търсенето на много материали да нарасне.

Сценарият на IRENA за 1,5°C документира огромния мащаб на инфраструктурата за енергиен преход и критичните материали, необходими за постигане на стабилизиране на климата. Това ще включва 33 000 GW възобновяема енергия и електрифициране на 90% от автомобилния транспорт през 2050 г. Вече е очевидно несъответствието между предлагането и търсенето на някои минерали, като особено високи нива се наблюдават при лития.

Оценката на критичността на материалите е динамична и непрекъснато се променя поради икономически, геополитически и технологични фактори. Понастоящем няма общоприето определение за критични материали. Много държави и региони поддържат списъци на критични материали, които обикновено отразяват настоящите технологии, преобладаващата глобална динамика на търсенето и предлагането и контекста, в който се извършват оценките. Следователно факторите за определяне на критичността остават субективни и специфични за конкретното място.

Прекъсването на доставките на критични материали има минимално въздействие върху енергийната сигурност, но изключително голямо въздействие върху енергийния преход. Сегашната представа за енергийна сигурност се върти около постоянната достъпност на енергийните източници, което се корени предимно в опасенията за доставките на изкопаеми горива. За разлика от това, вече изградените технологии за възобновяема енергия могат да продължат да функционират в продължение на десетилетия, дори ако доставките на критични материали бъдат нарушени. Следователно рискът, свързан с прекъсването на доставките на критични материали, е свързан не толкова с енергийната сигурност, колкото с потенциалното забавяне на енергийния преход.

Рисковете, свързани със зависимостта и динамиката на доставките на критични материали се различават коренно от тези на изкопаемите горива, тъй като имат много различни характеристики и модели. Една от основните причини за безпокойство е, че енергийният преход ще доведе до замяна на зависимостта от изкопаеми горива със зависимост от критични материали. Въпреки това, значителните разлики в тяхното производство, търговия и употреба не дават основание за подобно предположение. Освен това прогнозите за търсенето и използването на критични материали са изпълнени с несигурност в далечни времеви хоризонти, така че е необходима внимателна оценка на свързаните с тях рискове, за да бъдат разбрани и активно управлявани.

Запасите от минерали за прехода към енергетика не са недостатъчни, но възможностите за тяхното добиване и преработване са ограничени. В краткосрочен и средносрочен план е вероятно да се появят пазарни ограничения, отчасти поради недостатъчните инвестиции в дейностите нагоре по веригата. Малко вероятно е световният недостиг на който и да е минерал да възпрепятства енергийния преход. Добивът на много минерали за енергиен преход е нараснал, а запасите, добити от икономически жизнеспособни източници, са се увеличили. Нещо повече, разрушителните иновации – като подобрения в ефективността и заместване на материали – вече променят търсенето.

Добивът и преработката на критични материали са географски концентрирани, като избрана група държави играят доминираща роля. При добива на критични материали доминиращи позиции имат Австралия (литий), Чили (мед и литий), Китай (графит, редкоземни елементи), Демократична република Конго (кобалт), Индонезия (никел) и Южна Африка (платина, иридий). Тази концентрация става още по-ясно изразена на етапа на преработка, като понастоящем на Китай се падат 100 % от рафинираните доставки на естествен графит и диспрозий (редкоземен елемент), 70 % от кобалта и почти 60 % от лития и мангана.

Основни геополитически рискове за доставките на материали, посочени в доклада на IRENA са:

• Външни сътресения: Природни бедствия, пандемии, войни, аварии в мини и др.
• Ресурсен национализъм: Данъчни спорове, експроприация, проверка на чуждестранни инвестиции и др.
• Ограничения на износа: Експортни квоти, експортни данъци, задължителни минимални експортни цени, лицензиране и др.
• Картели в областта на минералите: Координиране на производството, ценообразуване, разпределение на пазара и т.н.
• Политическа нестабилност и социални вълнения: Трудови стачки, насилие, корупция и др.
• Манипулиране на пазара: изтласкване, завладяване на пазара, фалшифициране, търговия с вътрешна информация и др.