Европейската вятърна индустрия е изправена пред серия от рискове, а Китай вече догонва и този сектор

Енергетика / Зелен преход
3E news
1487
article picture alt description

Източник: needpix.com

За късмет на Европа турбините са големи, много по-големи и по-тежки от слънчевите панели и ако Китай все още не е превзел световния връх в сектора на вятърната енергия, то това се дължи на претенциозната и скъпа логистика. Зависимостта от транспортните трудности обаче не е достатъчна, за да може Старият континент да се чувства сигурен

"Съществува съвсем конкретен риск експанзията на енергията от вятърни източници в Европа да се окаже "произведена в Китай", предупреждава браншовата асоциация "УиндЮръп" (WindEurope), цитирани от БТА.

Европа все още има водеща роля в сектора, но тревожните сигнали се множат - от неизправните турбини на "Сименс Гамеса" (Siemens Gamesa) до анулираните поради слабата си рентабилност инвестиции, пише италианското издание "Соле 24 оре". Европа рискува да загуби самодостатъчността си към 2030 г., а междувременно Пекин настъпва - азиатската страна не само контролира доставките на редкоземни метали и немалко компоненти, но и започва да изнася евтини турбини.

Производството на вятърна енергия в Европа рискува да има същия край като фотоволтаиката, която бе погълната през изминалите години от Китай. Това отбелязва Ан Метлер, вицепрезидент за Европа на "Брейктру енерджи" (Breakthrough Enеrgy) - фонд, основан от американския милиардер Бил Гейтс и бивш изпълнителен директор на базирания в Брюксел мозъчен тръст "Лисабонски съвет".

Подобно на фотоволтаиката вятърната промишленост също се ражда в Европа и е плод на десетилетни усилия, подкрепени от средства за научноизследователска дейност, щедри субсидии и стимулиращи политики. Понастоящем пет от общо 15 основни производители на вятърни турбини са европейски. Логично е да се помисли, че с оглед на енергийния преход, който е в разгара си и ускорения темп, дължащ се на войната в Украйна, подобни компании ще имат печеливш бизнес. Вместо това те се сблъскват с най-сериозната криза в историята си и регистрират рекордни загуби.

Причина за това са натрупани в течение на годините проблеми, които трудно могат да бъдат разрешени на ниво компании, без наличието на глобален европейски отговор, който да не е само реторика. 

Верига от проблеми

За да привлече производители на вятърна енергия, секторът "възпламени" надпревара за техническа еволюция с все по-нови проекти, по-големи перки, по-изгодни условия и по-ниски цени.

Държавният сектор обаче работи "със скоростта на охлюв". В Европа има вятърни проекти за над 80 гигавата, които години наред са блокирани заради процедури за издаване на разрешителни.

Освен това пандемията доведе до нарушения по веригите за доставки, цените на суровините нараснаха, инфлацията в Европа е на високо ниво, а вятърните турбини поскъпнаха с 40 на сто през последните две години.

И ако това не е достатъчно, то различни правителства с проблеми с ликвидността, изискват от компаниите, развиващи подобни проекти да плащат за правото да строят паркове за вятърна енергия, организирайки търгове. 

Германия вече инкасира по този начин 12,6 милиарда евро от енергийните гиганти Би Пи (BP) и "Тотал енержи" (Total Energies). 

Заключението е, че заради смесица от фактори, както външни, така и вътрешни, произведената в Европа вятърна енергия е твърде скъпа и е възпрепятствана от адмиинистративни пречки, за да се справи с вече добре "изпипаните" тактики на Китай.

Тези тактики включват и мащабни субсидии за местни технологии, които да изтласкат чуждестранните конкуренти от пазара, като властите и компаниите, работят "рамо да рамо" със скорост, с която западните икономики не могат да се сравняват, според Ан Метлер.

Тези усилия дават плодовете си - девет от 15-те големи производители на вятърни турбини вече са китайски компании.

Ситуацията е повече от ясна - китайските продажби в Европа се увеличават. И ако ЕС все още не е "нападнат" от китайски продукти, то когато погледът са насочи към периферията на Европа - от Сърбия до Турция, изглежда само въпрос на време китайските вятърни турбини да превземат тези нововъзникващи пазари.

След това на дневен ред идва въпросът с чувствителните данни и сигурността на инфраструктурата. "Наистина ли смятаме, че 300 сензора, поставени във всяка турбина и свързани с критична инфраструктура по някакъв начин са "имунизирани" от незаконен трансфер на данни или от потенциални саботажи", пита Метлер.

Независимо дали става дума за икономическа перспектива, сигурност или независимост, поетият риск не е оправдан и последствията вече отекват в Европа с "промъкващата се" деиндустриализация, спада на работните места в производствения сектор и на доверието сред инвеститорите, пише специализираното италианско издание "Куале енерджия".

Тези тенденции се ускоряват и от опциите за "отложено плащане", които китайски компании предлагат, позволявайки на клиентите да започнат да плащат за турбините едва след като вятърният парк е влязъл в експлоатация или три години след поръчката.

За европейските производители би било невъзможно, ако не и незаконно да правят подобни оферти. Така те се озовават на неравностоен терен, който, както изглежда  Световната търговска организация (СТО) не може да контролира. 

Неизбежната роля на политиката

Редицата предизвикателства, пред които е изправен секторът на вятърната енергия, не могат да бъдат разрешени и няма да бъдат разрешени без по-значима политическа намеса, отбелязва Метлер. 

Според нея председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен трябва да покани възможно най-скоро на масата за преговори всички важни участници по веригата на стойността на вятърната енергия, за да бъде намерено решение. 

Абсолютно задължително е спасителната мисия да бъда задвижена в настоящия законодателен цикъл, тоест преди изборите за Европейския парламент през юни 2024 г., тъй като, ако решението бъде отложено за 2025 г. или отвъд нея, щетите може да са непоправими. Вятърната енергия трябва да се превърне в ключова тема и за Съвета за търговия и технологии ЕС-САЩ.

По-добрата координация от двете страни на Атлантическия океан може да е единственият начин да се гарантира, че Китай няма да вземе надмощие в още една технология от фундаментално значение. 

Старият континент рискува да загуби промишленост  с потенциално неограничено търсене, която е в центъра на всеки политически приоритет, преследван от ЕС, от климатичната и енергийна устойчивост до конкурентоспособността и качествените работни места. 

Ако ЕС остане бездеен, този път вината ще си е изцяло негова, заключава Метлер.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Зелен преход:

Предишна
Следваща