ЕС трябва да инвестира около 1,5 трлн. евро годишно между 2031 г. и 2050 г. за постигане на климатичните си цели

Европейската комисия е на път да си постави 90% климатична цел за 2040 г., става ясно от изтекъл проектодокумент, докато коалиция от 11 държави от ЕС, включително Франция и Германия, издаде писмо, призоваващо за амбициозни цели. Изпълнителният орган на ЕС трябва да представи своя целеви план за климата за 2040 г. на 6 февруари, като се стреми към 90% намаляване на емисиите на парникови газове по пътя към постигане на климатична неутралност до средата на века.

„За да постави ЕС на твърд път към климатична неутралност, това съобщение предлага климатична цел за 2040 г. за ЕС от 90% нетно намаление на емисиите на парникови газове в сравнение с нивата от 1990 г.“, гласи проектодокумент, видян от Euractiv и изданието Carbon Pulse.

Предложението може да спаси повече от 250 000 живота годишно от намалено замърсяване на въздуха, като същевременно намали свързаните разходи за здравеопазване с 1 трилион евро годишно. Намаленият внос на изкопаеми горива ще спести още 2,8 трилиона евро в периода 2031-2050 г., се казва в проектодокумента.

Намаляването на емисиите ще осигури по-голямата част от климатичната амбиция на плана, но ролята на естествените въглеродни поглътители – поемането на CO2 от гори или торфища, които се оказаха противоречиви в климатичната цел за 2030 г. – все още не е решена в настоящия проект.

„За да се постигне намаление на нетните емисии на парникови газове с 90%, нивото на емисиите през 2040 г. трябва да бъде не по-малко от XXX MtCO2-eq, а поглъщанията от атмосферата чрез наземни и промишлени поглъщания на въглероден диоксид най-малко XXX MtCO2“, се казва в проектодокумента. Скритите цифри предполагат, че окончателните цифри ще бъдат решени в последния момент.

Каква част от целта за 2040 г. ще дойде от въглеродни поглътители остава политическо решение. Но проектът на Комисията вече изяснява, че част от него ще дойде от премахването на въглеродните емисии.

Писмо от 11 държави

Планът, който на този етап не съдържа правни задължения за страните от ЕС, ще бъде обсъден от лидерите на ЕС на една от предстоящите срещи на върха, като предварителното решение за крайната цел се очаква на срещата на върха на ЕС през юни.

Двете най-големи държави в ЕС, Германия и Франция, подкрепяни от Испания, Австрия и Холандия, заедно с шест други страни, сметнаха за уместно да се намесят.  „Нуждата от амбициозни глобални действия в областта на климата никога не е била по-очевидна“, започва писмо от коалицията от 11 страни, изпратено на 25 януари, добавяйки, че „силно насърчаваме Европейската комисия … да препоръча амбициозна цел на ЕС за климата за 2040 г.“

Това би „изпратило силен политически сигнал, че ЕС ще даде пример, за да убеди други големи източници на емисии да последват примера, за да осигурят необходимите приноси за поддържане на 1,5 °C навреме преди COP30“, добавят те. Коалицията изпрати това писмо, когато Комисията вече беше разпространила своя план за предлагане на целта от 90%.

Сделка за конкурентоспособност

С поглед в следващите години документът също така очертава „следващото десетилетие“ от Европейската зелена сделка със „сделка за декарбонизация на индустрията“, с „обновена европейска програма за устойчива индустрия и конкурентоспособност“, която да допълва Зелената сделка.

Тази сделка за декарбонизация на индустрията „трябва да отразява глобалния и геополитически контекст“, където конкуренцията за чисти технологии се засилва, се твърди в документа, като се посочва, че търсенето на чисти технологии се очаква да се утрои до края на това десетилетие.

Това трябва да включва „сигурна и благоприятна регулаторна и финансова среда“, е записано в проектодокумента. Там се казва още, че са „необходими значителни частни инвестиции, за да успее преходът“, което прави необходимо ЕС да стане привлекателна дестинация за инвестиции.

По този въпрос коалицията от 11 държави е съгласна. „Постигането на нашите климатични цели по рентабилен начин е от съществено значение за икономическия растеж, енергийната сигурност и увеличаването на индустриалната конкурентоспособност на ЕС“, настояват страните в писмото.

Освен това „подобен ход ще изпрати силен сигнал към пазара за увеличаване на вътрешното развитие на ЕС и производството на технологии, свързани с декарбонизацията“, добавят те.

Комисията застъпва подобни възгледи. „Ако трансформацията успее, ЕС ще запази конкурентното си предимство в сектори като вятърна енергия, водна енергия и електролиза, където вече има търговски излишък“, се посочва в проекта.

В „развиващи се сектори като батерии, електрически превозни средства, термопомпи, слънчеви фотоволтаици, системи за съхранение на въглерод, технологии за биогаз и кръгова икономика“, ЕС може „да се опита да продължи да изгражда ново конкурентно предимство“.

Реакциите

Вейнанд Стоуфс от зелената неправителствена организация Carbon Market Watch каза, че е разочарован от целта от 90%, включваща премахване на CO2 от въглеродни поглътители като горите.

„Мрежата“ в „90% декарбонизация“ може да прикрие много бездействие и да създаде прекомерна зависимост от естествените поглътители в земята, както и технически премахвания, които бъдещите поколения политици и граждани ще трябва да постигнат. Тъй като уловителите на CO2 в земята в ЕС са в упадък от много години насам, а техническите премахвания са в начален стадий и оказват голямо въздействие върху устойчивостта, разчитането на какъвто и да е метод за заличаване на въглерод от атмосферата трябва да бъде сведено до минимум“, каза той. Коментарите на Стоуфс отразяват критиките към климатичната цел на Комисията за 2030 г.

Когато беше представено през 2020 г., Комисията включи премахването на въглерода чрез използване на горския фонд в предложението си за намаляване на емисиите с 55% под нивата от 1990 г. до 2030 г., привличайки критики от неправителствени организации, които го нарекоха това „счетоводен трик“ за раздуване на климатичните амбиции на ЕС.

По това време представители на Комисията признаха, че целта от 55% би била малко по-малко амбициозна без поглъщания на въглерод, като казаха, че получената цел ще бъде -53%, а не -55%.

Трилиони инвестиции

От проектодокументът става ясно, че ЕС трябва да инвестира около 1,5 трилиона евро годишно между 2031 г. и 2050 г., за да изпълни целта си до средата на века за намаляване на емисиите на парникови газове до нула, предаде и FT.

Високото ниво на инвестиции има за цел да намали цената на бездействието, тъй като ефектите от глобалното затопляне стават все по-очевидни, се казва в документа. Поддържането на повишаване на температурата до 1,5 C над прединдустриалните нива може да спести на ЕС 2,4 трилиона евро икономически загуби между 2031 г. и 2050 г. и да намали нетните разходи за внос на изкопаеми горива с 2,8 трилиона евро за същия период, се добавя в него.

Новата цел от 90 процента, в долния край на диапазона, препоръчан от научния консултативен съвет на ЕС, се разглежда като начин за ускоряване на действията в областта на климата, тъй като икономическите щети от екстремни метеорологични явления нарастват все повече.

Някои области на промишлеността и селското стопанство твърдят, че изискванията са твърде тежки на фона на високата инфлация и последиците от енергийната криза, причинена от нахлуването на Русия в Украйна.

По-специално фермерите атакуваха екологичните разпоредби, като през последните седмици протестите се разпространиха от Холандия до Белгия, Германия, Франция и Румъния.

Дипломат от ЕС смята, че някои столици едва ли ще одобрят цифрата от 1,5 трилиона евро, освен ако не е формулирана като добра „не само за климата, но може би за зелени технологии или други подобни“.

Проектодокументът споменава „възможността“, предоставена от зеления преход, да станем „водеща сила в секторите на чистите технологии, да стабилизираме сметките за енергия, да създадем добрите работни места на бъдещето, да подобрим качеството на живота си и да се защитим от най-лошите ефекти на свързаните с климата опасности“.

Това също ще помогне за установяването на Национално определен принос на ЕС за 2035 г. – цел за намаляване на емисиите, която всички страни трябва да представят в навечерието на срещата на върха на ООН за климата COP30 следващата година. Това също трябва да бъде единодушно одобрено от 27-те правителства на блока.