Технологии за улавяне въглероден диоксид – фалшивите възможности на енергийния преход

Анализ на Greenpeace Bulgaria*

Полемиката на българската енергетика между зелено и кафяво, здраве и работни места, климатичната криза и енергийната сигурност, изглежда, откри своята „резолюция“. Все повече започва да се говори по темата за улавяне и оползотворяване на въглеродни емисии – от английски език Carbon Capture and Storage (CCS) или Carbon Capture Usage and Storage (CCUS), макар тази тема да не е нова в дебата за енергийния преход на други места по света. Защитниците на тези технологии в България ги представят с помощта на обнадеждаващи примери за успеха им в Китай. Те уверяват публиката, че тази „магия на технологиите“ е ключ към запазване на тецове и мини в Маришкия басейн. И едновременно за намаляване на емисиите и справяне с последиците от климатичните промени.

Рекламирането на проект за улавяне на въглеродни емисии, който да бъде включен и в териториалния план за Стара Загора, стана особено активно по време на протестите през октомври 2023 г. Дори беше заложено в споразумението между протестиращите и правителството. Конкретните предложения са за инсталация, която би улавяла 70% от емитирания въглероден диоксид от държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“. Но дали тази така добре маркетирана технология е способна да удовлетвори както исканията на протестиращите, така и нуждите на собствениците на въглищните мощности, а даже и на защитниците на зеления преход? Тази екзотична идея ни накара да погледнем на изток и да потърсим какво можем да научим от Китай и сходните технологии, които се прилагат там. 

През 2022 г. Китай успява да разработи най-големия си досега проект за улавяне на въглеродни емисии – капацитетът му достига улавянето на един мегатон въглероден диоксид годишно [1]. Истински впечатляващо и грандиозно количество на пръв поглед. Човек би си казал, че това сигурно са поне половината емисии на цялото човечество, ако не и повече. 

В действителност, повечето от съществуващите проекти за улавяне на въглерод в Китай са демонстрационни и дребномащабни. Колкото и грандиозно да звучи, всъщност това изумително постижение на китайските технологии би уловило по-малко от 1/10 от въглеродния диоксид от ТЕЦ „Марица-изток 2“ за година [2]. Гореспоменатият един мегатон въглероден диоксид годишно изглежда нищожно пред 10-те мегатона, които бълва само една от топлоелектроцентралите на въглища в „Марица изток“. На фона на тези цифри става ясно, че ако България иска да запази само един от тецовете в Маришкия басейн, трябва да построи съоръжение 7 пъти по-ефективно от най-голямото съществуващо в Китай. Започваме да си задаваме, въпроса какво ще постигнат тези вече съмнителни технологии. Ще ни спасят ли наистина от отровите на изкопаемите горива, или целят да закрилят точно тези, които тровят нас и нашата планета безнаказано, забавяйки промените, от които имаме нужда?

Най-големите съществуващи инсталации за улавяне на въглерод в света, които се намират в Бразилия и Съединените щати, достигат улавяне на 7 милиона тона годишно, всяка [3]. Това са точно 70-те процента, които ТЕЦ „Марица-изток 2“ цели. Само, че нито една от тези инсталации не улавя емисии от въглищни централи – и двете извличат въглероден диоксид от „суров” газ, пречиствайки продукта и правейки го по-икономически рентабилен за световния пазар [4, 5]. Истината е, че по-малко от три процента от съществуващите проекти за улавяне на въглеродни емисии по света са от сектора за производство на енергия и топлина [6]. Това се дължи на агресивността на емисиите, излизащи от въглищните централи – те са особено богати на сяра, което усложнява и оскъпява сериозно системата за улавяне на въглероден диоксид, правейки вече нерентабилните топлоелектроцентрали още по-малко изгодни [7]. 

Полемиката на българската енергетика между зелено и кафяво, здраве и работни места, климатичната криза и енергийната сигурност, изглежда, откри своята „резолюция“. Все повече започва да се говори по темата за улавяне и оползотворяване на въглеродни емисии – от английски език Carbon Capture and Storage (CCS) или Carbon Capture Usage and Storage (CCUS), макар тази тема да не е нова в дебата за енергийния преход на други места по света. Защитниците на тези технологии в България ги представят с помощта на обнадеждаващи примери за успеха им в Китай. Те уверяват публиката, че тази „магия на технологиите“ е ключ към запазване на тецове и мини в Маришкия басейн. И едновременно за намаляване на емисиите и справяне с последиците от климатичните промени.

Рекламирането на проект за улавяне на въглеродни емисии, който да бъде включен и в териториалния план за Стара Загора, стана особено активно по време на протестите през октомври 2023 г. Дори беше заложено в споразумението между протестиращите и правителството. Конкретните предложения са за инсталация, която би улавяла 70% от емитирания въглероден диоксид от държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“. Но дали тази така добре маркетирана технология е способна да удовлетвори както исканията на протестиращите, така и нуждите на собствениците на въглищните мощности, а даже и на защитниците на зеления преход? Тази екзотична идея ни накара да погледнем на изток и да потърсим какво можем да научим от Китай и сходните технологии, които се прилагат там. 

През 2022 г. Китай успява да разработи най-големия си досега проект за улавяне на въглеродни емисии – капацитетът му достига улавянето на един мегатон въглероден диоксид годишно [1]. Истински впечатляващо и грандиозно количество на пръв поглед. Човек би си казал, че това сигурно са поне половината емисии на цялото човечество, ако не и повече. 

В действителност, повечето от съществуващите проекти за улавяне на въглерод в Китай са демонстрационни и дребномащабни. Колкото и грандиозно да звучи, всъщност това изумително постижение на китайските технологии би уловило по-малко от 1/10 от въглеродния диоксид от ТЕЦ „Марица-изток 2“ за година [2]. Гореспоменатият един мегатон въглероден диоксид годишно изглежда нищожно пред 10-те мегатона, които бълва само една от топлоелектроцентралите на въглища в „Марица изток“. На фона на тези цифри става ясно, че ако България иска да запази само един от тецовете в Маришкия басейн, трябва да построи съоръжение 7 пъти по-ефективно от най-голямото съществуващо в Китай. Започваме да си задаваме, въпроса какво ще постигнат тези вече съмнителни технологии. Ще ни спасят ли наистина от отровите на изкопаемите горива, или целят да закрилят точно тези, които тровят нас и нашата планета безнаказано, забавяйки промените, от които имаме нужда?

Най-големите съществуващи инсталации за улавяне на въглерод в света, които се намират в Бразилия и Съединените щати, достигат улавяне на 7 милиона тона годишно, всяка [3]. Това са точно 70-те процента, които ТЕЦ „Марица-изток 2“ цели. Само, че нито една от тези инсталации не улавя емисии от въглищни централи – и двете извличат въглероден диоксид от „суров” газ, пречиствайки продукта и правейки го по-икономически рентабилен за световния пазар [4, 5]. Истината е, че по-малко от три процента от съществуващите проекти за улавяне на въглеродни емисии по света са от сектора за производство на енергия и топлина [6]. Това се дължи на агресивността на емисиите, излизащи от въглищните централи – те са особено богати на сяра, което усложнява и оскъпява сериозно системата за улавяне на въглероден диоксид, правейки вече нерентабилните топлоелектроцентрали още по-малко изгодни [7]. 

Нещо повече, започваме да се питаме какво реално се случва с целия този въглероден диоксид, който се улавя. Както тези две централи, така и 73% от целия уловен въглерод по света бива инжектиран във вече съществуващи нефтени залежи, за да избутва все повече нефт на повърхността [4]. Става ясно, че въглеродният диоксид, който се улавя под претекст да намали човешкото влияние върху околната среда вследствие от използването на изкопаемите горива, всъщност се използва, за да поддържа и разраства същата тази индустрия. Ако не броим проектите, използващи въглероден диоксид за засилено извличане на нефт и газ, към 2021 г. съществуващите работещи проекти за улавяне на въглероден диоксид по целия свят съхраняват по-малко от 5 милиона тона CO2 годишно – едва половината от емисиите на нашата ТЕЦ „Марица-изток 2“ [8].

Освен технически въпроси, подобни проекти поставят и финансови такива – с колко тези технологии ще вдигнат сметките за ток и парно и няма ли да ги направят непосилни за българските граждани и бизнес? Дори в най-студения период на последния зимен сезон – снеговалежите през ноември 2023 г. и последвалите ниски температури, производството от кондензационни тецове не надхвърли 40%, а държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“ работеше на под 50% от капацитета си даже през тъмните периоди на денонощието. Това ни навежда на мисълта, че и при зимни условия енергията от въглищната централа вероятно не успява да предложи конкурентна цена. Какво би станало с цената на електричеството, произведено от въглища, ако към ценообразуващите фактори бъде добавена и инвестиция в технология за улавяне на въглерод? Научни изследвания показват, че внедряването на технология за улавяне на въглеродни емисии към съществуваща електроцентрала води до оскъпяване на тока с между 55% и 85% [9]. 

Реалността, която прозира зад резултатите от разработването и прилагането на технологии за улавяне и съхранение на въглерод, е, че те са едно опасно разсейване,  неубедително алиби за продължаване на използването на изкопаеми горива в цял свят. Те са измамни закрилници на вече остарели практики, които все повече тровят нашето здраве и нашата планета.

Милиарди са били инвестирани и продължават да се инвестират в различни проекти на ЕС за улавяне на въглеродни емисии, въпреки че тяхната история е история на неудовлетворително и слабо представяне, непостигнати очаквания и бавен прогрес. Това заключение споделят от Международната агенция по енергетика (МАЕ) и допълват, че множеството такива проекти все още не са стигнали до окончателно инвестиционно решение и се нуждаят от допълнителна политическа подкрепа [10]. Що се отнася до европейските проекти, специален доклад на Европейската сметна палата също заключва, че технологиите за улавяне и съхранение на въглерод не са икономически изгодни за Съюза и досегашните проекти не са достигнали фаза на икономическа независимост [11].

На срещата на върха на ООН за климата през септември 2023 г. седемнадесетте държави от Коалицията на високите амбиции (High Ambition Coalition) изказаха ясна позиция срещу улавянето и съхранението на въглерод. Те заявиха, че ролята на тази технология в декарбонизирането на енергийните системи е минимална и че тя не трябва да се използва за оправдаване на разширяването на индустриите за  изкопаеми горива [12]. 

На практика обаче, много от водещите индустрии, базирани на изкопаеми горива, използват внедряване на технологии за улавяне и съхранение на въглерод, за да забавят и отклоняват въвеждането на други мерки за смекчаване на човешкото въздействие върху природата. Като дават фалшиви надежди, те реално „пребоядисват“ в зелено изкопаемите горива.

Подобно осланяне върху неразвити технологии ще значи много по-тежък шок за България и нейните жители, когато битовите потребители бъдат задължени да купуват енергия от свободния пазар през 2026 г. и енергията, която им се предлага, е прекомерно скъпа. 

Това не е всичко: вредното влияние на една въглищна централа не се ограничава просто до излъчването на въглероден диоксид в атмосферата. „Грийнпийс“ – България многократно през годините насочва вниманието на отговорните институции към замърсяването на водите и въздуха над определените норми, причинявано от въглищните централи.

Идва моментът да се запитаме чии интереси би защитила една инвестиция в България за улавяне на въглеродни емисии. Тези на хората – тяхното здраве, работа и сигурност, на достъпа им до електроенергия, или тези на лобистите, които се надяват да спечелят от комисионни за предлагането на скъпоструващи проекти, без значение каква е тяхната полезност за обществото. Дали технологиите за улавяне на въглероден диоксид не са просто едни лъжливи феи орисници на българските тецове, опитващи се с все сили да запазят техните бавно умиращи и пуфтящи тела?

Бележки:

[1] Sinopec Group, Китай, юни 2023 г., Улавяне, използване и съхранение на един милион тона въглероден диоксид, “The Qilu-Shengli Oilfield Project”, (Текст на английски език)https://www.energy.gov/sites/default/files/2023-07/6b.%2020230613-Million-Tonne%20CCUS-The%20Qilu-Shengli%20Oilfield%20Project%20PDF.pdf

[2] „ТЕЦ Марица Изток 2“ ЕАД, март 2023 г., Годишен доклад за 2022 г. за изпълнение на дейностите, за които е предоставено комплексно разрешително № 50/2005 г. https://eea.government.bg/bg/r-r/r-kpkz/godishni-dokladi-dokumenti-2023/TECMARICAIZTOK2_EAD_KR50_2022.pdf

[3] Statista, 2023 г., Капацитет на оперативни широкомащабни съоръжения за улавяне и съхранение на въглерод в световен мащаб към 2022 г. (Текст на английски език) https://www.statista.com/statistics/1108355/largest-carbon-capture-and-storage-projects-worldwide-capacity/#:~:text=The%20Shute%20Creek%20Gas%20Processing,worldwide%20and%2011%20in%20construction

[4] Buchsbaum, M., април 2023 г., Решение или безумие? Оценяване на глобалното състояние на технологията за улавяне на въглерод, “Energy Transition. The Global Energiewende” (Текст на английски език) https://energytransition.org/2023/04/solution-or-boondoggle-evaluating-carbon-capture-technologys-state-of-global-play/ 

[5] Robertson, B., Mousavian, M., април 2022 г., Най-големият проект за улавяне на въглерод в света: бизнес моделът на Shute Creek „продай или изпусни“ не работи. “Energy Post” (Текст на английски език) https://energypost.eu/worlds-biggest-carbon-capture-project-shute-creeks-sell-or-vent-business-model-isnt-working/ 

[6] Международна агенция по енергетика, март 2023 г., Улавяне, използване и съхранение на въглерод, Изследване на проектите, Париж (Текст на английски език) https://www.iea.org/data-and-statistics/data-tools/ccus-projects-explorer

[7] Глобален институт за улавяне и съхранение на въглероден диоксид (Global CCS Institute), 2022, Глобален статус на улавянето и съхранението на въглероден диоксид   2022 (Текст на английски език) https://status22.globalccsinstitute.com/wp-content/uploads/2022/11/Global-Status-of-CCS-2022_Download.pdf

[8] Мрежа за действие по климата (Climate Action Network), Януари 2021 г., Позиция: Улавяне, съхраняване и използване на въглероден диоксид (Текст на английски език) https://climatenetwork.org/wp-content/uploads/2021/01/can_position_carbon_capture_storage_and_utilisation_january_2021.pdf

[9] Ye, B. et al., 2019 г., Технически и икономически анализ на улавянето и секвестирането на въглерод на основата на амини в електроцентрали, работещи с въглища, “Journal of Cleaner Production”, Том 222, страници 476-487 (Текст на английски език)  https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0959652619307395

[10] Международна агенция по енергетика, 2023 г., Пътна карта „Нетна нула“. Глобални пътища за поддържане на целта от 1.5°C в обхват (Текст на английски език) https://iea.blob.core.windows.net/assets/9a698da4-4002-4e53-8ef3-631d8971bf84/NetZeroRoadmap_AGlobalPathwaytoKeepthe1.5CGoalinReach-2023Update.pdf

[11] Европейска сметна палата, 2018 г., Специален доклад № 24, Демонстриране в търговски мащаб на улавянето и съхранението на въглероден диоксид, както и на иновативните технологии за възобновяема енергия – планираният напредък не е постигнат през последното десетилетие https://op.europa.eu/webpub/eca/special-reports/climate-action-24-2018/bg/

[12] Коалицията на високите амбиции (“High Ambition Coalition”), 2023 г., Коалицията на високите амбиции (“High Ambition Coalition”) 2023, изявление на лидерите (Текст на английски език) https://www.highambitioncoalition.org/statements/cochair-summary-april-2021-9n7c5-z7kxl-733k4-sjma4-4hmc2

*Със съкращения, заглавието е на редакцията.