EDF: Необходими са огромни инвестиции в електрификация, за да се постигнат климатичните цели за 2050 г.

Масовата електрификация на лекия транспорт, сградите и подкрепата за електрификация на промишлените процеси ще бъдат от съществено значение в дългосрочния сценарий

Енергетика / Зелен преход
Георги Велев
2486
article picture alt description

Източник: needpix.com

Електрификацията може да намали потреблението на енергия от транспорта и сградите със 70% и емисиите на CO2 от промишлеността с до 90% до 2050 г. Това е записано в нов доклад на френската енергийна компания EDF, който бе представен пред Euractiv.

Техническият и икономически анализ идентифицира три основни лоста за постигане на целта на ЕС за достигане на декарбонизация до 2050 г.: това са електрификация, енергийна ефективност и промени в поведението на потребителите. „Необходимата трансформация ще изисква усилия от всички играчи и ще има цена, оттук и значението на вземането на подходящ избор за минимизиране на цената на прехода“, заключава докладът.

Още по темата

Последната визия ще изисква и значителни промени в потреблението. Съгласно сценария делът на крайното потребление на енергия, задоволен от електроенергия, ще трябва да нарасне от 21% през 2021 г. на 57% до 2050 г.

Нещата не се движат в правилната посока

„Ако погледнете числата, не сме на прав път“, каза на събитието директорът по стратегията на EDF Катрин Бауби. „Делът на електроенергията в крайното потребление на енергия в Европа стагнира. Нашето проучване показва, че ако отложим още повече електрифицирането, ще има много скъпи последици, а ние не можем да си позволим това.“

Пиер Шелекенс, директор по стратегията и координацията на енергийната политика в Европейската комисия, каза в отговор, че изпълнителната власт на ЕС споделя мнението за необходимостта от електрификация и това се вижда от последните законодателни актове.

„В тези законодателни актове има силна подкрепа за електрификацията и това е така и на национално ниво. Но сте прави - електрификацията за момента е в застой. Може да се каже, че се справяме доста добре по отделните мерки, но там, където се справяме по-малко, е интеграцията на енергийната система“, каза Шелекенс.

Необходими са големи инвестиции в електромрежата

Сценарият твърди, че ще са необходими големи инвестиции в мрежова инфраструктура за управление на прехода, особено за интегриране на нови непостоянни източници на възобновяема енергия като вятърна и слънчева енергия.

Той призовава за шест пъти повече производство на вятър и слънце през 2050 г., отколкото съществува сега. Следователно гъвкавостта ще трябва да се увеличи два до три пъти и според сценария ядрената енергия може да играе роля в това отношение. Производството от АЕЦ трябва да се увеличи с нови 150 GW мощности.

„Трансформацията ще наложи големи промени в електропреносните и разпределителните мрежи, изискващи значителни инвестиции“, обяснява сценарият.

В доклада се казва, че „Инвестирането в инфраструктура е приоритет и ефективните електрически мрежи ще бъдат от съществено значение, за да може тази енергийна система да работи. Утрешната електроенергийна система също ще се нуждае от по-голяма гъвкавост и съхранение, с набор от решения от страна на производството, като ядрена и водноелектрическа енергия, включително помпено съхранение, батерии, както и от страна на търсенето, като например интелигентно зареждане на електрически превозни средства и реакция от страна на търсенето (demand-side response) .”

Монументално предизвикателство

Соня Тюхег, генерален секретар на ENTSO-E, която представлява операторите на преносни системи за електроенергия сподели, че ключовото нещо, необходимо за мрежите, е инвестицията. „Това е огромно предизвикателство, което е монументално по отношение на инвестиционните нужди“, каза тя. „Това означава двуцифрена инвестиция от всеки оператор на електропреносна система в Европа. Вие също така разглеждате свързването на тези възобновяеми източници и колко бързо могат да се присъединят към мрежата“. „Колкото по-бързо можем да работим с индустрията върху услугите, които електропроизводството може да има, толкова по-бързо можем да имаме необходимата гъвкавост“, добави тя.

Извън електрификацията, сценарият изисква „коктейл“ от други енергийни източници – чийто състав е трудно да се предвиди десетилетия предварително, защото ще зависи от технологичното развитие. Те включват твърда биомаса, течни горива от биомаса, биогаз, е-горива, отпадна топлина и изкопаеми горива.

„Нуждаем се от някакъв вид неутралност по отношение на изследването както на точната комбинация между електричеството и молекулите, така и по-важното в рамките на молекулите“, обясни професор Марк Оливер Бецуге, директор на Energiewirtschaftlichen Institute в университета в Кьолн.

„Каква е точната правилна комбинация от тези молекули и електрони? От гледна точка на моделирането това е в детайлите на допусканията за разходите за тези технологии, които все още не са развити.“

Докладът за сценария заключава, че постигането на целта на ЕС за 2050 г. също ще изисква амбициозна регулаторна рамка, както и стабилни цени на CO2, които дават дългосрочна видимост на инвеститорите.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Зелен преход:

Предишна
Следваща