RystadEnergy за края на транзитна на газ през Украйна и пренасочването на доставките

Европейският съюз (ЕС) има за цел да забрани вноса на руско гориво от 2027 г. Почти половината от доставките на газ по тръбопроводите от Русия за Европа и Молдова обаче все още минават през Украйна. Става въпрос за общо 13,7 милиарда кубични метра (Bcm) през 2023 г.  ЕС  обсъжда възможността за включване на Азербайджан в бъдеща сделка за транзит, но сегашното петгодишно споразумение за пренос на газ между Русия и Украйна изтича до края на 2024 г., което води до опасения за потокът от това количество природен газ в бъдеще. Това посочва в свой анализ Rystad Energy и прогнозира, че руският газ ще трябва да бъде пренасочен към Европа по алтернативни пътища, което формира необходимостта от допълнителни 7,2 милиарда кубични метра втечнен природен газ (LNG) годишно, за замяна на транзитните обеми през Украйна. Прекъсванията на доставките може да настъпят по-рано от първоначално очакваното, както се посочва в предупреждение на австрийската компания OMV за пазара през май.

Словакия, Австрия и Молдова са европейските страни, които са най-зависими от транзитните обеми. Те са внесли през 2023 г. съответно около 3,2 милиарда кубични метра, 5,7 милиарда кубични метра и 2,0 милиарда кубични метра. Миналата година руският газ, преминаващ през Украйна се доставяше на страните от ЕС през входните точки в Словакия и Молдова. Молдова коригира доставките си, като същевременно се споразумя с Украйна за непрекъснат поток от руски газ до края на 2025 г., до голяма степен доставен в проруския сепаратистки регион Приднестровието.

През 2023 г. страната внесе 74% от газа си през Украйна и за първи път получи газ от Румъния и от юг чрез реверсивни потоци през Трансбалканския газопровод. Италианската енергийна компания Eni и Унгария също внасяха руски газ през Украйна. По-малки потребители на руски газ през Украйна бяха Словения и Хърватия.

Спирането на потоците от руските газопроводи през Украйна би засегнало значително страните, разчитащи на тях. Например, когато удължаването на транзита изтече след 2025 г., Молдова ще трябва да пренасочи своите 2 милиарда кубични метра, доставяни през Украйна, вероятно чрез реверсивни потоци през Трансбалканския тръбопровод. За да достигне до Молдова, руският газ може да използва входната точка Isaccea между Румъния и Украйна, но ще е необходимо транзитно споразумение за краткото разстояние от 25 километра през Украйна.

Трансбалканският тръбопровод се експлоатира в реверсивен режим от края на 2022 г., като 0,54 млрд. куб. м газ влизат в Молдова през Украйна от Румъния през входната точка Isaccea от 2023 г. Освен това природния газ от „Южния газов коридор“ в Азербайджан, както и от турски и гръцки LNG терминалr може да достигне до Молдова от юг. Когато договорът за транзит между Русия и Украйна изтече, единствените алтернативни маршрути за доставки за страните от Централна и Източна Европа ще бъдат „Балкански поток“ и входната точка Horgos между Сърбия и Унгария.

Руският производител „Газпром“ и европейските вносители се стремят към непрекъснати доставки през Украйна, докато украинските власти отричат ​​каквото и да е намерение за подновяване на споразумение с Русия. Без Азербайджан или друга трета страна да транзитира газ след суапово споразумение с Русия, ЕС ще се нуждае от доставки от около 7,2 милиарда кубични метра LNG. Терминалите в Полша, Германия, Литва и Италия могат да препращат тези обеми към най-засегнатите страни, като Словакия и Австрия, заявява анализаторът от RystadEnergy Christoph Halser.

Rystad Energy прогнозира потенциални промени в газовия баланс за 2023 г. за засегнатите страни при предположение при 50% и 0% газов поток през Украйна и ограничения на капацитета през съответните алтернативи на входни точки. Без руски газ Словакия ще се окаже в края на веригата, нуждаейки се от 4 милиарда кубични метра газ, доставен през входната точка на Lanzhot от Чехия. С допълнителен капацитет за регазификация в Полша, която обаче ще наличен едва през 2025 г., сценарият с нулеви доставки може дори да доведе до реверсивни потоци от Австрия към Словакия.

Австрия, най-големият доставчик на руски газ през 2023 г., ще се насочи към увеличаване на вноса от Германия през входната точка Oberkappel, която се очаква да работи с максимален годишен капацитет от 8 милиарда кубични метра. Въпреки това, за базовата 2023 година, според Rystad Energy, капацитетът за внос през Oberkappel няма да бъде достатъчен, за да запълни празнината от от 8,53 милиарда кубични метра. Без краткосрочни корекции на капацитета, транзитът на газ към Унгария ще намалее, а изходящите потоци към Италия ще бъдат спрени. Ако всички руски газови потоци през Украйна спрат, Австрия ще трябва да внася до 2,5 милиарда кубични метра от Италия през пункта Arnoldstein-Tarvisio.

Италия има няколко възможности да замени доставките от руските газопроводи и до голяма степен е постигнала независимост от украинския транзит. Ще е необходимо обоча страната да доставя около 3,75 милиарда кубични метра за Словакия и Австрия. Тези допълнителни доставки могат да дойдат от плаващото устройство за съхранение и регазификация в Равена (FSRU) за 5 милиарда кубически метра годишно, но от 2025 г., както и 1,23 милиарда кубични метра  тръбопроводен газ от Тунис.

Пред големи предизвикателства ще бъде изправена Унгария в случай на пълно спиране на руския газ през Украйна, констатират от RystadEnergy. Ако приемем, че Молдова се снабдява през юг, капацитетът през Трансбалканския тръбопровод от Румъния ще бъде напълно разпределен, спирайки притока от тази страна. Освен това Австрия няма да може да препраща газ към Унгария, а Хърватия няма да разполага с допълнителен капацитет за регазификация преди 2025 г. Унгария ще трябва да разчита единствено на увеличен газов поток през тръбопровода „Турски поток“, при което входната точка Horgos ще трябва да работи непрекъснато на максимален капацитет от 9 милиарда кубични метра годишно. Като алтернатива, ако Австрия може да доставя достатъчно LNG от Италия, Унгария ще може да получи допълнително газ чрез реверсивни потоци на входната точка Mosonmagyarovar от Австрия.

Страните от Централна и Източна Европа се подготвят за възможно спиране на транзита на газ от Украйна и обединиха усилията си за създаване на Вертикален газов коридор в рамките на Инициативата на ЕС за енергийна свързаност между Централна и Югоизточна Европа (CESEC). Тази година, на 19 януари, в Атина беше подписан меморандум за разбирателство (MoU) с участието на еврокомисаря по енергетиката Кадри Симсон и операторите на преносни системи (TSO) от Гърция, България, Румъния, Унгария, Словакия, Украйна и Молдова. Коридорът ще използва съществуващата инфраструктура в Украйна и Молдова, и ще даде възможност вноса на LNG от Гърция и Турция да достигне до Словакия, Унгария и евентуално Полша.

Освен това операторът на турската преносна система BOTAS и българският оператор „Булгартрансгаз“ подписаха споразумение през януари 2024 г. за увеличаване на капацитета за газ на входната точка „Странджа 1“. Това дава възможност за увеличаване на газовите потоци от Азербайджан и региона на Каспийско море към Европа. Това разширение би могло да помогне за увеличаване на износа на газ от Азербайджан за ЕС от 13 милиарда кубични метра на 20 милиарда кубични метра годишно до 2027 г. и в дългосрочен план потенциално да осигури транспортиране на ирански газ по Solidarity Ring Initiative.