IEEFA: Плановете на Европа за съоръжения за улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS) може да струват на данъкоплатците 140 млрд. евро
Повечето от планираните в Европа заявки за улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS) са твърде скъпи, за да работят на търговска основа и не са готови да бъдат пуснати в експлоатация.
В ново изследване Института за енергийна икономика и финансов анализ (IEEFA) разкрива обширните технически, търговски и законодателни предизвикателства, пред които са изправени европейските страни, когато залагат на CCS, за да намалят емисиите и да достигнат намаляване на емисиите до сценария за „нетна нула“ (Net Zero).
Като се има предвид, че CCS са технически недоразвити и проблемите, които тормозят оперативните проекти, докладът предупреждава, че вече ставащите непосилно високи разходи за тази технология вероятно ще останат високи, а в близко бъдеще може и да се увеличат.
От IEEFA изчисляват, че общата цена на планираните проекти за CCS в Европа ще бъде 520 милиарда евро. В същото време финансовите стимули под формата на намалени плащания на системата за търговия с емисии могат да покрият около три четвърти от разходите по даден проект, а останалата част ще трябва да се поеме от правителствата. Това може да означава, че данъкоплатците ще трябва да поемат до 140 милиарда евро.
„Ако се разчита на CCS като климатично решение означава, че европейските правителства ще трябва да въведат изключително високи субсидии, за да подкрепят технология, която има история на провал“, каза Андрю Рийд, енергиен финансов анализатор на IEEFA и автор на доклада. „Както показва малкият брой оперативни проекти, CCS вероятно няма да работи така, както се смяташе, а изпълнението им ще отнеме повече време от очакваното.“
Малко под 200 са планираните проекти в Европа за CCS и те обхващат много сектори с интензивни емисии. Повече от 90% от емисиите от тези съоръжения се очакват от отрасли, където технологията е в прототип или в демонстрационна фаза.
Въпреки това, предложените срокове на европейските проекти за CCS са прекалено оптимистични. Около 90 ще трябва да работят до 2030 г. в Европейския съюз и Обединеното кралство, за да се постигнат целите за улавяне на въглерод. В момента има три действащи проекта за CCS в Европейския съюз и нито един в Обединеното кралство, се казва още в доклада на IEEFA.
„Удвояването на цели, които не са реалистични рискува да се окаже твърде късно за намаляване на емисиите чрез алтернативни мерки, когато се осъзнае, че приносът на CCS към „нетната нула“ вероятно ще се провали. Политиците трябва да започнат спешно да работят за въвеждането на по-практични решения“, казва Рийд.
Докладът също така подчертава предизвикателствата при определянето на търговски модели, стандарти и законодателство по проектите за CCS с пълен цикъл, при които се улавя въглероден диоксид от различни индустриални обекти и след това той се транспортира до пристанище или тръбопровод, за да бъдат инжектиран и съхраняван под повърхността.
„Съществува риск обемите на улавяне на въглерод да не са предвидените за клъстери, разчитащи на различни места за улавяне с различни нива на надеждност“, казва Рийд. „По-малките обеми ще повлияят на икономиката и търговската жизнеспособност на транспортните и складови оператори.“, допълва той.
В друг доклад по темата на IEEFA, разглеждащ различните сектори също се коментират високите разходи и проблемите с проектите за CCS.