Green Transition Forum в Баку: Медта - основна суровина в зелената трансформация

България и Румъния са сред най-уязвимите, когато става въпрос за застраховки спрямо климатичните бедствия

Икономика / Индустрия на фокус
Георги Велев
3465
article picture alt description

Източник: Ангел Юруков, Дир.бг.

Минните компании се промениха много в последните десетилетия и това е видимо сега. Това обясни Димитър Цоцорков, председател на Надзорния съвет на "Асарел Медет" който участва в Green Transition Forum по време на тазгодишния COP 29 в азербайджанската столица Баку. На българския павилион той призна, че всъщност минната индустрия в Европа остава силно регулирана, което оказва влияние върху бързината на проектите за добив на суровини.

Димитър Цоцорков се обяви и за повече баланс между околната среда и технологиите в сферата на разрешителните режими, където държавата може да подкрепи индустрията. Той припомни, че "Асарел-Медет" инвестира половината от печалбата си в страната и ще следва тази стратегия дори през следващите десетилетия. На практика компанията превръща отпадъците в мед, а именно тази суровина е в основата на зелената трансформация.

Още по темата

"Без медта няма да има напредък на икономиката, суровината се използва във всички апарати и инфраструктура за производство на зелената енергия", добави още експертът. Той бе категоричен, че ефектите от работата на минодобивното предприятие са огромни сред местното общество.

Малко след панела си Цоцорков сключи договор с азербайджанската компания "Сокар" за доставка на природен газ за "Асарел Медет".

Споразумението бе подписано пред президентите на двете страни Румен Радев и Илхам Алиев.

Източник: БТА.

Фокус на този панел на Green Transition Forum бе сътрудничеството между страните от Централна и Източна Европа и ролята на региона на ЦИЕ в зеления дневен ред на ЕС.

За значението на трансграничните проекти в зеления преход и региона говори Александра-Мария Бокче, държавен съветник в департамента по климат и устойчиво развитие в администрацията на президента на Румъния. Тя припомни, че Румъния планира до 2030 г. около 35 на сто от енергията в страната да се произвежда от възобновяеми източници. За това ще е нужно сътрудничество със съседните страни за изграждане на нужната енергийна инфраструктура. Припомняме, че освен енергийна инфраструктура, България и Румъния вече работят по общ проект за изграждане на ВЕЦ на река Дунав. Този обект е в списъка на приоритетните инвестиционни проекти на ЕС и вече започват техническите разговори по него.

"Трябва да мислим за европейската конкурентоспособност и бизнеса в нашите страни и в нашия регион. Един разказ, който те наистина не харесват, е, че ние сме шансовете в Европа. Нашият регион изостава повече както по отношение на тарифните политики, но не само по икономически и по други фактори", това заяви Цветелина Кузманова от старши ръководител проекти в Кеймбридж институт за лидерство в устойчивото развитие.

А България и Румъния всъщност са едни от най-уязвимите, когато става въпрос и в комбинация със застрахователната защита за климатични бедствия.

Има много голяма разлика между това колко е ценно и колко е действително защитено по отношение на застраховката. Според нея е важна връзката между засиленото регулиране и доверието в пазара и по-доброто представяне на бизнеса като финансови институции.

Кузманова и Дьоне Ялчън, управляващ партньор Турция и партньор Австрия на юридическата компания CMS, подчертаха значението на гъвкава регулация в ЕС по отношение на зеления преход. Според експертите именно стабилността и доверието в управлението и в пазарите са ключови за успеха в зеления преход.

"Самата декарбонизация не означава само допълнителни разходи и бюрократична тежест, вече се виждат предимствата. България е на последно място в последното издание на Индекса за конкурентна устойчивост на Кеймбриджкия институт за лидерство в устойчивото развитие", посочи Кузманова.

"Турция в същото време е и сред шампионите по ВЕИ енергия в региона", сподели при изказването си Ялчън. Според нея регулациите отпреди 40-50 години не са подходящи за настоящия момент и трябва да бъдат заменени с нови. А този процес трябва да продължава постоянно.

"Европейските институции подготвиха и приеха два законодателни пакета, свързани със Зелената сделка, и така се поставиха основите на новата законодателна рамка", припомни Барбара Кауфман от ЕК.

Вашият регион е силно засегнат от глобалното затопляне и когато говорим за справедлив преход, трябва да намерим начини и стратегии за създаване на нови работни места за хората, заети в някои сектори, каза още директорът в Генерална дирекция по заетостта, социални въпроси и включване в ЕК.

Инвеститорите през последните десетина години отчитат много прецизно регулациите в Централна и Източна Европа в зелената икономика, каза Юлиян Гиков от "Райфайзенбанк". Според него предвидимостта е ключова за зелените проекти, които търсят инвеститори.

Много често дори страни, които са предпазливи в ангажиментите си, се превръщат в шампиони и резултатите им надвишават ангажиментите в областта на зеления преход, каза Генадий Кондарев, старши сътрудник за ЦИЕ в организацията E3G. Той даде пример в това отношение с Полша. Преди пет години никой не вярваше, че към 2030 г. Европа ще е напът да се прости с въглищата. Най-трудно е да променим манталитета си, но имаме доста възможности, добави той.

____________________________________________________________________________________________________
Green Transition @COP29 се осъществява с подкрепата на нашите Зелени партньори:

Генерални партньори: Филип Морис Интернешънъл, "Хайделберг Матириълс Девня" АД с проект ANRAV, ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР, Българска банка за развитие.

Основни партньори: "Български Енергиен Холдинг" ЕАД, "Асарел-Медет" АД, Булгартрансгаз ЕАД, CWP Global, Артекс Инженеринг АД

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Индустрия на фокус:

Предишна
Следваща