Огромна част от целите на Европа за опазване на климата до 2040 г. са под натиск, вече има и закъснения

Влиятелни гласове в Брюксел се обявиха против планираната цел за намаляване на замърсяването с 90% до 2040 г., като изпълнителната власт на блока все още не е направила конкретно правно предложение.

ЕС има за цел да намали емисиите на CO2 с 55% през 2030 г., преди да стане неутрален по отношение на климата през 2050 г. Но се води политическа битка за скоростта на намаляване на емисиите през двете десетилетия между тях. Идеята на Европейската комисия е до 2040 г. емисиите да бъдат намалени с 90 % в сравнение с нивата от 1990 г.  Други експерти обаче не са убедени в това.

„Комисията трябва внимателно да прецени препоръчания избор на вариант за 90 % намаление до 2040 г. спрямо алтернативите от 80 % и 85 %“, заяви италианският министър на енергетиката Джилберто Фратин в съобщение, разпространено през тази седмица. Бъдещите технологии могат да бъдат „много по-ефективни и по-евтини“, смята той, цитиран от изданието Euractiv.

Подобно е мнението и на берлинския мозъчен тръст CEP. „Поради високите икономически и социални рискове, свързани с целта от 90 %, за ЕС би било по-добре да възприеме линеен път на намаляване на емисиите до 2040 г.“, заяви политическият анализатор Мартин Менър.

Това означава: 78 %, като се прокара права линия между 2030 г. и 2050 г., твърди той в политическа бележка, публикувана тази седмица. Мнението се появява в разгара на преговорите за нова позиция на германското правителство и попада на „плодородна почва“, според един от източниците в дясноцентристкия ХДС.

Тези гласове се противопоставят на консултативния орган на ЕС по въпросите на климата, който се бори за цел от порядъка на 90-95 %.

Ръководителят на ЕС по въпросите на климата Вопке Хукстра получи нареждане да „запише целта за намаляване на емисиите с 90 % до 2040 г.“ в своето писмо за назначаване в ЕК.

На фона на тези противоположни мнения правното предложение за целта все още не е включено в предварителния календар на изпълнителната власт за март - въпреки че Комисията настоява, че ще се придържа към крайния срок за първото тримесечие на 2024 г.

Комисията е принудена да отложи предложението си за климатична цел за 2040 г. за второто тримесечие, заяви Тереза Рибера, заместник-ръководител на изпълнителната власт, в интервю за френското издание Le Monde миналата седмица. Там преговорите по трудния казус те първа предстоят.

Наводнения или безводие – градовете ни са застрашени от климатични катаклизми

В същото време учените откриват все по-тежки последствия за  градовете и хората, причинени от климатичните промени.

Изследователите са установили, че 90 % от всички климатични бедствия се дължат на твърде много или твърде малко вода.  Нов доклад разкрива как 100-те най-населени града в света стават все по-изложени на наводнения и суша.

Проучването, ръководено от WaterAid заедно с учени от Бристолския университет и Университета в Кардиф, съобщава Euronews. От изследването се вижда колко широко е разпространено засушаването в европейските градове.

Сред тях са испанската столица Мадрид, която е класирана на второ място сред 49-те засушаващи се града, и столицата на Обединеното кралство Лондон, класирана на 44-то място.

Резултатите показват също, че почти всеки пети от изследваните градове изпитва „климатичен удар“, който се определя като засилване на наводненията и сушите.

Подобна част от тях (20 %) са били свидетели на значително преминаване от едната крайност в другата, известно като „преобръщане на климатичните опасности“.

Катерина Михаелидес, професор по хидрология на сушата в Бристолския университет, казва: „Резултатите от нашето проучване показват колко различно и драматично се изразяват климатичните промени по света. И тук няма универсален подход.“

Европейските градове се сблъскват с двете крайности на климатичните опасности

В доклада се посочва, че във всички анализирани европейски градове се наблюдават тенденции на засушаване през последните 42 години.

В резултат на това в Лондон, Париж, Берлин, Стокхолм и Истанбул може да има по-чести и по-продължителни засушавания.

Някои европейски градове са изправени пред „климатични рискове“. В Барселона и Мадрид се наблюдава особено силен обрат от влажно към сухо време.

В световен мащаб около 13% от градовете преминават към по-екстремно влажен климат, а останалите 7% - към по-екстремно сух климат.

„Места, които в миналото са били влажни, се превръщат в сухи и обратното. Други места сега са все по-засегнати както от екстремни наводнения, така и от засушавания“, казва Михаелидес.

„По-дълбокото разбиране на локалните климатични опасности може да подпомогне по-интелигентното и съобразено с нуждите планиране в големите градове.“

Липсата на вода в европейските градове

Проучването сравнява също така уязвимостта на социалната и водната инфраструктура на всеки град - заедно с нови данни за климатичните рискове за период от 40 години - за да определи кои от тях са най-уязвими към екстремни климатични промени и най-малко подготвени да се справят с тях.

Изследваните уязвимости варират от бедност до лоши системи за водоснабдяване и отпадъци. Тежките наводнения в градовете могат да повредят санитарните съоръжения и да разпространят болести като холера и коремен тиф, докато недостигът на вода по време на суша може да остави милиони семейства без необходимата вода.

В България рисковете от суша и режим на водата в градовете стават най-видими през лятото и есента, когато валежите са по-малко. Хронични проблеми с липсата на вода вече изпитват и областни градове като Ловеч и Плевен, а хората от Севлиево, Омуртаг и дори Кочериново са свикнали с водните проблеми и преживяват без вода с дни наред.

„Тъй като естеството и интензивността на природните бедствия се променят, тяхното въздействие върху градските общности ще се определя в значителна степен от социалната и инфраструктурната уязвимост“, казва д-р Шон Фокс, доцент по глобално развитие в Бристолския университет, който също е допринесъл за изследването.

„С други думи, рискът не е свързан само с вероятността да настъпи наводнение или суша, а и с това доколко общностите са подготвени да се справят с тези опасности.“

Според доклада европейските градове като Барселона, Берлин и Париж са изложени на по-висок риск от тези в Северна Америка и Австралия поради застаряващата инфраструктура за водоснабдяване и отпадъци на континента, която може да направи градското население по-силно изложено на риск.

90% от всички климатични бедствия се дължат на твърде много или твърде малко вода

WaterAid твърди, че 90 % от всички климатични бедствия - от скорошните суши в градове като Мадрид и Кейптаун до мащабните наводнения в Бангладеш и Пакистан - се дължат на твърде много или твърде малко вода.

Организацията предупреждава, че свързаните с времето бедствия, като наводненията и сушите, са се увеличили четири пъти през последните 50 години.

Това оказва сериозен натиск върху жизненоважните системи за достъп до вода и канализация и затруднява подготовката, възстановяването и адаптирането на общностите и икономиките към изменението на климата.

В светлината на намаляването на помощта в световен мащаб WaterAid призовава Обединеното кралство, световните правителства, многостранните банки и частния сектор да работят заедно за отключване на инвестиции и прилагане на решения за справяне с изменението на климата и водните кризи.

„Сега трябва да превърнем ангажиментите в действия - лидерите да изградят и инвестират в системи по целия свят, които могат да издържат на екстремни климатични условия и да поддържат потока от чиста вода в световен мащаб“, казва Тим Уейнрайт, главен изпълнителен директор на WaterAid UK.